Най-накрая дойде време за чай. Не че малките сиви хора не можеха да ядат още. Просто вождът Чонг-уон бе останал без никакви запаси. Чаят бе сервиран и първият малък сив човек попита с едва доловима следа от тревога в гласа дали това е „билков чай“. Увериха го, че това е само обикновен зелен чай и това видимо му донесе облекчение.

Отпуснаха се в столовете си и се усмихнаха на Джони. Казаха, че това е най-добрата вечеря, която са яли от много време насам, а може би и през целия си живот и Чонг-уон, доволен, се измъкна да каже на готвача.

Попаднал под погледите на двамата, Джони си помисли, че сега, когато изядоха цялата храна наоколо, май ще се опитат да изядат и него! Но, не. Не беше справедлив. В действителност бяха много приятни. Може би сега ще разбере какво целяха, какво наистина искаха.

— Знаеш — започна първият малък сив човек, — че що се отнася до вражеските сили, бедата за вас бе в защитата ви. Евтини машини. Но това ви е наследство от психлосите. Те никога не си даваха парите за скъпи и добри защитни съоръжения. Персоналът беше евтин. По-скоро предпочитаха да купят половин дузина нови женски или един-два тона кербанго, отколкото добри оръжия.

Погледна Джони така, сякаш се готвеше да му съобщи нещо съсипващо.

— Знаеш ли колко струват противовъздушните оръдия, които използвате? По-малко от пет хиляди кредита. Евтини боклуци! Не могат да стигнат и на две хиляди стъпки височина. Спазарили са ги по разни евтини разпродажби, може и на старо. И някой директор е осчетоводил първоналната цена и си е прибрал разликата в джоба.

— Колко струват добрите противовъздушни оръдия? — попита Джони, просто за да поддържа разговора.

Новият малък сив човек помисли за момент. Извади малка сива книга от джоба на жилетката си и я разгърна. Като че ли страницата моментално се уголеми и той я прегледа набързо с увеличително стъкло.

— А, ето. Оръдие за комбинирана отбрана земя/небе, мултикомпютърна стрелба. Максимален обхват 599 мили, 15 000 изстрела в минута, едновременно проследяване на 130 кораба или 2300 бомби, разрушителен потенциал А-13 (това се отнася за проникване в бойни кораби). Цена без отстъпки — 123475 кредита, плюс товарна такса и инсталиране. Ако имахте по едно от тези в главните ви пунктове, можехте да се справите с цялата обединена сила или да я държите на такова разстояние отгоре, че да не смеят да изстрелят кораби в атмосферата.

Първият малък сив човек се съгласи.

— Да, от тук идваше главната беда. Психлосите бяха толкова недалновидни и в същото време стиснати. Не вярвам дори да са си правили труда да поддържат отбранителната система на планетата.

Джони бе напълно съгласен. Почувства, че сега като се разговориха, може да разбере нещо за тези двамата. Трябва да ги накара постоянно да говорят.

— Ами, приблизително изчислено, колко според вас ще струва една добра отбранителна система за тази планета?

Май улучи!

Двамата доближиха глави. Първият започна да измъква всякакви малки вещица от джобовете си, поглеждаше в тях и проверяваше нещо. По-новият имаше голям пръстен на лявата си ръка и отначало Джони помисли, че просто си играе с него. Но не: въртеше го и го почукваше по специален начин и от него започна да излиза дълга нишка, едва забележима за окото.

Бяха много съсредоточени, говореха едновременно и гласовете им се сливаха.

— … трийсет космически проби… предупредителни лъчи… петнайсет космически разузнавателни кораба с автоматична стрелба по всеки срещнат несигнализиран кораб… цената на земните кораби с идентификационни фарове… 2000 атмосферни фара… 256 бойни самолета Марк 50… 400 летящи танка за поразяване на персонал… 7000 барикади за пътища… 100 кабела за защита на градове с контролируеми входове и изходи… 50 самолета с топлинни / цветови сензори за откриване на обекти… 50 бомбардировача с автоматично откриване и унищожаване на мишената…

Това беше. Новият скъса нишката при пръстена, щипна я в края и изведнъж нишката се уголеми до размерите на дълъг свитък хартия. Той леко я подхвърли и тя застана пред първия малък сив човек. Той я двигна, прегледа цифрите и погледна в края.

— Заедно с резервните части и доставката всичко възлиза на 500962878431 кредита, изплатени на две вноски с единайсет процента годишна лихва, плюс годишни заплати на военните кадри и поддържащия персонал, възлизащи на 285000006 кредита.

Помести дългата хартия към Джони и заключи:

— Това е. Ефикасна и икономична отбранителна система на планетата. С най-съвременните машини и съоръжения. Гаранцията й е сто години. Ето с това трябваше да разполагате! И още не е късно!

Това възлизаше на 498960878431 кредита повече от тези, с които разполагаха. Цифрата го накара да осъзнае колко бедна бе Земята. Сега бе моментът да разбере повече за двамата малки сиви хора.

— Много благодаря за информацията. Ще ме извините, но какви сте вие двамата? Търговци на оръжие?

Така се сепнаха, сякаш им хвърли бомба на главите. След това се спогледаха един друг и се засмяха.

— О, много съжалявам — каза първият малък сив човек. — Толкова е неучтиво от наша страна. Виждаш ли, много добре ни познават в областите, в които работим. И знаем толкова много за теб, всъщност, познаваме те толкова добре, че изобщо не сме се сетили, че не сме се представили. Аз съм Негово превъзходителство Драйс Глотън. Радвам се да се запозная с теб, сър лорд Джони Тайлър.

Джони му стисна ръка. Беше суха, малко грапава.

— А това — каза Негово Превъзходителство, — е лорд Вораз. Лорд Вораз, сър лорд Джони Тайлър.

Джони стисна сухата му, грапава ръка и каза:

— Всъщност само Джони Тайлър. Нямам титли.

— Позволете ни да се усъмним в това — каза лорд Вораз.

Негово Превъзходителство каза:

— Лорд Вораз е главен директор, главен изпълнителен офицер и надлорд на Галактическата банка.

Джони запремига, но се поклони. Лорд Вораз каза:

— Драйс обича да се нарича главен директор на колекциите, но това си е наша шега в банката. В действителност той е изпълнителният директор на клона на Галактическата банка, който отговаря за този сектор. Може да си забелязал как няколко пъти едва не ми се разсърди. Изпълнителният директор на клон има пълна власт да действа както сметне за необходимо в своята територия. — Засмя се добродушно на своя нисшестоящ. — Вашата планета е в неговия сектор и връзките ни с нея зависят изцяло от вас. От него се изисква да донесе печалба за банката от сектора. А аз, аз съм тук само защото пратениците са се събрали. Времената са много…

Драйс Глотън остро го сряза.

— Лордът няма как да знае особеностите на бизнеса в сектора. Той се занимава само с вселени.

Лорд Вораз пак се засмя.

— О, скъпи, наистина съжалявам, че те притеснихме. Та ние само искахме…

Драйс отново го прекъсна.

— Ние сме тук само за да помогнем, сър лорд Джони. Между другото, искаш ли да си отвориш сметка? Лична сметка? — Започна да се рови в джоба си. — Можем да ти дадем много малък номер и да гарантираме пълна секретност.

На Джони изведнъж му дойде на ум, че няма никакви пари. Не само в джобовете, а изобщо. И никога не бе имал пари. Дори златната монета бе дал. Може би получаваше пилотска заплата, която дават директно на Криси, но никога не я бе виждал. Веднага отклони мислите си от Криси, защото сърцето му се свиваше от страх. Най-добре да се съсредоточи върху разговора. И тъй, нямаше никакви пари. Ни петаче.

— Съжалявам — каза той. — Може би по-късно, ако събера пари.

Двамата бързо се спогледаха. Но Драйс само каза:

— Е, просто запомни, че не сме ти врагове.

— Мисля, че ще е много лошо човек да ви има като врагове. Флотилията няма да си иде, ако вие не говорите със Сноул.

— О, това ли! — каза Драйс Глатон. — Галактическата банка изпълнява много услуги за клиентите си. Онова беше просто нотариална услуга. Трябваше им нотариален радио код, за да свидетелства, че това е законна заповед на конференцията. На конференцията не би повярвал, разбира се. На банката имат доверие.