— Шлейм! — строго каза Джони. — Няма смисъл да се опитваш да пречиш да се покажат доказателства, които добре знаеш, че не са в твоя полза.
Пратениците мърмореха. Сядай, Шлейм. Мирувай. Това май ще е интересно. Тихо, Шлейм.
Джони натисна два бутона. Прожектора над вратата угасна и едновременно с това се появи изображението от снимката. Беше триизмерно, забележителна снимка в близък план на Руф Арсбогър. На пратениците им се струваше, че е застанал пред тях на празното пространство. Нямаше звук. Но те никога преди не бяха виждали миньорски атмосферен прожектор по простата причина, че психлосите никога не продаваха неща за забавление и това бе миньорско устройство.
Лицето на Руф Арсбогър бе обсипано с белезите на някаква болест. Зъбите му бяха черни и единият бе счупен. Дрехите му изглеждаха така, сякаш ги бе извадил от боклукчийска кофа. Това бе една от многото снимки, направени от пилоти по време на дежурства във въздуха при реката Пургатоар. Беше снимана с радио-телефото камера. Снимките бяха оставени в стаята на Джони, за да се ориентира в положението, докато бе на легло.
Джони каза:
— Този човек член ли е на вашето правителство? Помисли, преди да отговориш, Шлейм. Това е ли някакъв министър или официален представител на военните?
Няколко пратеници се изхилиха. Този беше толкова отвратителен, че ако беше член на толнепското правителство… ама че работа!
Шлейм бе жегнат. Погледна снимката. Какво гадно същество! Да ти се доповръща! С все още леко заслепени очи заради светлините, които проблясваха от дявола, той намести с лапа филтъра си и пак се вторачи. Като че ли нещо му бе познато.
Взираше се толкова съсредоточено, сякаш наистина се опитваше да познае това член на правителството ли е или не. Няколко пратеника се засмяха на глас.
Това преля чашата. Шлейм гневно каза:
— Естествено, че не! Това мърляво същество би било изхвърлено от кое да е отделение на правителството на Толнеп! Ти ме обиждаш. Обиждаш Толнеп! Провеждаш целенасочена кампания, за да подкопаеш достойнството и значимостта на моята длъжност и моята планета. Протестирам…
— Тихо — успокоително каза Джони. — Само обърни внимание. Каза, че не е член на правителството и не е никакъв официален представител. Така ли е?
— Абсолютно! Ако смяташ, че…
— Тогава — каза Джони, — какво право има да дава заповеди на четвърт-адмирал Сноулетер?
Натисна друг бутон. Камерата сякаш се отдалечи. На сцената се появи движение. Показа се мостикът на „Плен“ заедно с диаманта, гербът на Толнеп. Адмирал Сноулетер стоеше пред ужасното същество Руф Арсбогър.
— Трябва да действаш самостоятелно, Сноулетер! Трябва да направиш това, което ще ти даде най-добри възможности да спечелиш нещо за себе си! Казвам ти да се спуснеш над тази база и да я завземеш за себе си! След като подчиниш планетатата под твоя власт, можеш да кажеш на всички останали да се разкарат оттук и да бъдат проклети. Срини из основи това място. Хвани хората и ги продай. Парите ще са само за теб. Аз ще те прикривам. И независимо дали ти се харесва, така трябва да действаш! Властта е в моите ръце. И ще си разделим печалбите! Разбрано?
Сноулетер се усмихваше. Докосна шапката си на четвърт-адмирал за поздрав.
— На вашите заповеди!
Джони натисна още един бутон. Камерата се отдалечи още повече. Показа цялата обединена сила в небето над реката Пургатоар. Звукът бе изключен.
— Това е твоят адмирал, а това е флотилията — Джони натисна два бутона. Картината изчезна и отново светна прожекторът.
Пратениците бяха очаровани. Никога преди не бяха виждали атмосферен прожекционен апарат. Снимките съвсем изглеждаха като на живо. Да, това наистина беше толнепската флотилия. И адмиралът. Шлейм категорично го потвърди.
Изведнъж лорд Шлейм избухна.
— Това е фотомонтаж. Всеки може да направи фотомонтаж. Това тъй наречено доказателство…
— О, хайде, Шлейм — каза Джони. — С нерви и истерия нищо не се постига. Снимките бяха твърде ясни, за да са монтаж, както ти ги нарече.
Обърна се към пратениците.
— Както сами се уверихте, скъпи лордове, толнепският адмирал не е действал по заповед на своето правителство, а се е подчинявал на частна личност. Действал е за лична печалба, а не за своята държава. Тихо, Шлейм, не можеш да обориш доказателствата с шокиращо поведение. Приемете моите извинения за държанието му, уважаеми лордове. Той заслужава съчувствие. Този четвърт-адмирал Сноулетер, между другото, е чичо на полу-капитан Рогодетер Сноул и тъкмо той го е привлякъл в мероприятието, което можем да докажем със снимки и следи, които са тук на разположение. Това е семейна работа и пиратското начинание очевидно се продължава от племенника.
Джони не им каза, че в току-що показаните снимки има още много неща, които не винаги бяха в подкрепа на неговата теза. Но съвсем ясно този, който бе подтикнал към действие Сноулетер, бе Руф Арсбогър.
— И така — каза Джони, — доказахме пиратските намерения. Флотилията е действала по разпореждане не на своето правителство. Ако имате още съвсем малко търпение, просто ще поискам от Шлейм незабавно предаване на толнепските кораби, след което ще можем да продължим с далеч по-подобаващите ни въпроси за пиратството и споразуменията. Шлейм, би ли повикал който там е командир в момента и би ли му заповядал незабавно да оттегли всички ваши кораби в една равнина, която ще назова…
— Трябва да си луд! — извика Шлейм. — Нашата флотилия има пълно преимущество в небесното пространство, а ти ми казваш да…
— …Помогнеш да се сложи край на едно пиратско начинание — довърши Джони вместо него. — Уважаеми лордове, моля да ми простите, но явно този Шлейм ще отнеме още малко от ценното ви време, преди да се отървете от него. С ваше разрешение, бих искал да довършим тази неприятна работа.
Да, да. Няма начин, продължавай. По-късно ще се занимаем със споразумението. Бяха съгласни. Пратениците на останалите воюващи се спогледаха един друг, леко уплашени. В какво се бяха забъркали?
Двамата малки сиви хора вече не бяха провесили нос.
Но сър Робърт, наблюдавайки Шлейм, знаеше, че той далеч не е свършил. Използва момента да изсъска нещо в радиото си. Даваше заповеди, като че ли ги караше да се самоубият, разбивайки се в земята. Трябва да беше мръднал нещо, защото говореше на психлоски.
Сър Робърт се извини и веднага отиде в контролния щаб, за да ги уведоми какво става. Каза им да бъдат нащрек и да удвоят защитата.
Първият малък сив човек се измъкна от залата и даде заповед на своя кораб да включи двете червени светлини и да смени радио сигнала на: „Внимание! Внимание! В този район в момента се провежда междупланетна, междугалактическа конференция. Всеки кораб или съд, навлязъл в тази зона, ще бъде наказан според междугалактическите закони. Неговото правителство или собственик ще понесат всички санкции, предвидени от закона. Внимание! Внимание! В този район в момента се провежда междупланетна, междугалактическа конференция. Всеки кораб…“
3
Лорд Шлейм никак не бе мръднал. Прекрасно съзнаваше какво прави. В момента прилагаше една дипломатическа максима, която казваше, че когато дипломацията се провали, остават военните средства.
През последните няколко минути му стана ясно, че ако продължава по същия начин, ще загуби. Затова промени целия си план рязко и внезапно.
Времената бяха смутни. Усети, че властта на малкия сив човек се е сгромолясала и нещата не са както преди. Тъй че спокойно можеше да не се съобрази със заплахата от страна на малкия сив човек. Това бе първото събрание на пратеници за годината и той бе напълно уверен, че властта на пратеници и сборни правителства е само привидна и не представлява истинска опасност за Толнеп — всички тези империи и държави бяха прекалено далеч.
Той току-що бе дал на полу-капитан — от днес капитан Сноул — пределно ясни заповеди. Бе използвал кодова дума, известна само на офицери с висок чин и висши служители на толнепското правителство. С определена комбинация от думи можеше да се предаде съвсем друго значение. Освен това бе използвал радио вълна, която бе хипер-недирекционна и бе известна само на толнепите. Улавяха я единствено приемниците на висши офицери и на дипломатическия корпус. На мостика на всеки голям военен кораб винаги имаше приемник, настроен на тази вълна. Имаше и заглушители в случай, че това не се окаже достатъчно стабилно.
