Макадам се разтърси в своя куп документи.

— Ето нашето пълномощно в разписката, която трябва да подпишеш, Драйс.

Малкият сив човек остана безмълвен. Опитваше се да проумее мисълта, че е платежоспособен. Не се бе надявал да си възвърне повече от десет трилиона от принудителната продажба на планетата. Изправи се на стола си и грабна една писалка да разпише документа.

Лорд Вораз му спря ръката.

— Това е много добре — каза той с тревожен глас, — но има още два проблема. — Обърна се към Джони. — Можеш ли да ни простиш, че се опитахме да те наемем, сър лорд Джони? Вярно е, че не можем да оперираме без помощта на телепортацията. Откъснати сме от света. Преди използвахме психлоските телепортационни устройства за цялата банкова комуникация. Имахме си специални банкови каси, с които пращахме документацията. Искаха ни много големи такси, но изпращането на кореспонденцията с космически кораб може да струва и петдесет хиляди кредита, освен това става страшно бавно. Ще ни помагате ли в това отношение?

— Това го решава Джони — каза Макадам. — Банката няма нищо общо с телепортацията. Джони, можем да ти дадем заем с ниска лихва и да ти помогнем да основеш такова производство. Самостоятелна компания, която ще бъде твоя. Какво ще кажеш?

Джони се отърси от мислите си. До такава степен се бе вживял във финансови въпроси, че трябваше да направи съзнателно усилие да мисли за технически проблеми.

За Земята ще бъде опасно да има телепортационни пултове, пръснати в шестнайсет вселени — това правеше хиляди, може би стотици хиляди пултове. Не винаги щяха да бъдат в приятелски и добронамерени ръце, тъй като щяха да бъдат управлявани от други раси.

Един пулт за управление може да се използва за страшно много неща. Могат да се транспортират хора, да се изпраща кореспонденция, метали, стоки, храна. Но могат да се пращат и бомби, което той самият бе направил с такива фатални последствия за Психло, а и за толнепите.

Не беше мислил много по този въпрос. Имаше други, много по-спешни проблеми. Да, само един пулт на чужда територия, да не говорим за половин милион пултове, можеше да бъде много, много опасен.

— Нека помисля — каза Джони.

Господин Цунг също се възползва от почивката и им донесе чай и поднос закуски. Наближаваше обяд. Освен това закуската щеше да даде време за размисъл на Джони.

Психлосите бяха имали навсякъде психлоски оператори. Платформите и устройствата бяха навсякъде едни и същи.

Можеха да използват същите предпазни мерки по отношение на пултовете. Дори може би да ги усъвършенстват.

Ако поставят камера в бронираната предна част на пулта, която да изпраща снимки от всяко телепортиране…

Аха! Детектор за анализ на метали. Ако вградят в пулта детектори, съставът на пратката може да бъде анализиран от всички страни, отгоре и отдолу и ако свържат анализатора с верига, която никой не може да открие в пулта и ако веригата разполага с устройство за идентификация ва метали… Да. Ако в пратката има нещо, което съвпада със забранените метали като уран или онзи тежък метал от бомбата на Търл, във веригата ще се задейства реле, което ще я прекъсва и няма да може да се извърши телепортация…

Не беше много лесно да мисли, докато в него са вторачени в очакване всички тези липа. Нямаше нужда да му казват, че от това зависи съдбата на банките.

Ако хване Алън и Маккендрик да направят някакъв анализатор на вируси и бактерии и да го вградят в пулта за управление по същия начин като анализатора за метали…

Може да направи така, че ако подобни неща са насочени към платформата на Земята, да свърже координатите на Земята така, че пултът да изгърми.

Освен това, на всеки пулт могат да поставят някакъв надпис от рода на: „При всеки опит за контрабанден пренос на стоки, устройството няма да…“ Няма да изброяват нещата, защото някой може да се опита да заличи следите за идентификация. Могат да добавят и нещо такова: "При всеки опит да се използва този пулт като средство за война срещу Земята, уствойството ще се взриви. Могат дори да напишат, че пултът усеща враждебните намерения…

Да, би могъл да построи достатъчно надежден пулт.

И ако пултовете се сглобяват на място, неизвестно на никого и от хора, които не могат да бъдат открити…

Може да защити по всякакъв възможен начин районите на производство. Последната фаза на монтажа ще се извършва от хора, на които може да има пълно доверие и които са неподкупни… Може да основе училище за извънземни оператори, които да обучават как да си служат с пултове…

— Мисля, че може да стане — каза Джони.

Всички светнаха. Господин Цунг отнесе подноса.

— Само че, — каза Джони, — устройствата ще струват малко скъпо.

Нямаше значение.

— И няма да се продават. Само ще ги давам под наем. На всеки пет години пултът ще трябва да се заменя с нов. — Така Земята ще има някакъв постоянен доход, освен това ще могат да проверяват снимките от пратките. — Трябва да намерим извънземна компания, която да произвежда частите и външната конструкция. Иначе работата ще върви много бавно.

— Значи можеш да произвеждаш пултове? — попита лорд Вораз.

— Нали каза, че може — обади се баронът. — Щом Джони каже, че ще направи нещо, по-добре внимавай! Няма начин да не го направи!

— Добре — каза лорд Вораз. — Стигнахме до най-сериозната пречка. — Посочи към залата за конференции. — Пратениците!

Изглеждаше мрачен.

— Сега вече почти сте в бизнеса на Галактическата банка. Трябва добре да разберете, че работата с тях е много тънка, много опасна!

— Както отбелязахте — продължи той, — в момента много от страните са заляти от вълнения. Икономиките им са в плачевно състояние. Но те самите са здраво стъпили на предразсъдъците си, вкопчили са се за възможно най-арогантните си позиции и пренебрегват всичко останало.

Точно в този момент — вярвайте ми, зная много по-добре от вас — разчитат единствено на войната, за да спасят икономиките и държавите си. Смятат, че военната мош и истерия могат да отвлекат вниманието на хората и да запазят властта им. Това е единствената им формула.

Тази банка през цялото време е живяла под крилото на могъщата, макар и мразена от всички психлоска империя. Но сега ги няма. Вашата планета, дори системата Гредидс, са нищожно малки. Нямате могъща военна сила. За да бъда напълно откровен, онези лордове няма да ви зачитат и уважават.

За мен е напълно ясно защо бе инцидентът с лорд Шлейм. Бе отгатнал, че банката вече не е силата, която някога е била. Сметнал е, че може да наруши правилата на конференцията. Провали се. Но само преди тринайсет месеца никой дори не би дръзнал да си мисли подобно нещо. Рано или късно и на други от надменните лордове ще им влязат същите идеи в главата. — Посочи документите. — Тук са отбелязани повече от милион и двеста хиляди обитаеми свята, които могат да бъдат използвани. Те са страхотна стръв за много големи риби.

След като тези лордове разчитат на войната, за да спасят управлението си, лесно ще намерят претекст, за да не зачетат собствеността на Галактическата и Земната банки. Ще атакуват планетите. Ще си ги оспорват. Ще хвърлят на вятъра здравия разум и реда. Колкото повече ги притиска вътрешният икономически хаос, толкова по-усилено ще търсят претекст за незаконни действия.

Джони внимателно слушаше. От известно време се чудеше кога ще дойдат до този въпрос. Това бе ключовият проблем. И ако не намерят някакво разрешение, всички врати, които се опитваха да отворят, щяха да се затръшват под носовете им.

— Откак съм пристигнал тук — продължи лорд Вораз, — нито един от тези елегантни аристократи не пропусна да ме дръпне настрани и да обсъди с мен шансовете на страната му да получи военен заем. Естествено, ние рядко отпускаме заеми за военни цели. Практиката ни се заключва в това да им издадем акции и да ги оставим да си ги продават помежду си. При такива заеми на практика не се борави с пари. С такива нестабилни икономики шансовете да върнат парите са нищожни. Войните не са толкова популярни сред народите, които участват в тях, колкото сред лордовете, които ги ръководят и печелят. Могат да предизвикат революции, което е твърде рисковано.