— Лорд Финистър — намеси се лорд Вораз.

— Благодаря. Има благоразумието да ги насочи към нас. Още тогава бяхме голяма банка. Тогавашният директор…

— Лорд Лунгър.

— Благодаря. Ги накара да седнат на масата на преговорите и нещата стигнаха до подписи. Банката се грижи за всичките им икономически връзки с други раси, обслужва всички трансфери на суми до Психло, отговаря за всички мирни конференции. В замяна нямаха право да посягат на ни един силачи, трябваше да гарантират неприкосновеността над всички планети на силачите и на системата Гредидс и да построят телепортационни системи за нуждите на банката по всички вселени.

Лорд Вораз се обади:

— Опитаха се да нарушат тези споразумения само два пъти, но така ги подредихме, че веднага се поправиха.

— И така — каза Драйс Глотън, — вече знаеш историята на Галактическата банка. Наричаме я „галактическа“, макар че „пангалактическа“ ще е по-правилно, тъй като се простира на шестнайсет вселени. Но името „галактическа“ привлича клиентите, защото мислят за собствената си галактика. Звучи някак по-съседски, не мислиш ли?

Джони не мислеше нищо друго освен това, че си имат работа с раса, хиляди пъти по-могъща от психлосите. Със стройна галактическа организация, която по своите канали може да дава заповеди на чудовища, които да ги изпълняват. Беше напрегнат. Имаше нещо тревожно.

— Тогава, може би искате да говорите с тукашното правителство по въпроса за телепортационни услуги.

Драйс и лорд Вораз се спогледаха, после погледнаха Джони.

— Не с правителството — каза лорд Вораз. — Съмнявам се, че то има собственост върху нещо изобщо. Телепортацията е съвсем друга тема и сега целта ни не е да уговорим бъдещи разговори относно нея. Както виждаш, може и с космическо корабоплаване. Вярно, става бавно и отнема много време, но все пак го има като вариант.

Джони чувстваше, че това не е всичко, но не искаше да настоява. Очевидно не оттук идваше опасността — защото опасност имаше. Надушваше я! Продължи да си седи спокойно.

— Може би става въпрос за изплащане на таксите по тази конференция. Има вероятност да се окажат много по-големи, отколкото очаквахме.

— О, небеса, не! — И той се захвана за работа със своя пръстен. Пръстите му летяха, нишката се превърна в лента хартия и като я погледна, той каза: — Съвсем незначителна сума. Таксите за различните пратеници е различна, тъй като правителствата са с различен по брой състав и дори заплатите им са различни. Но всичко общо прави само 85000 кредита. Разбира се, ако се забавят, ще станат повече. Но не чувствително. Банковата такса е стандартна — само 25000 кредита. Разбира се, тук стои и въпроса за моята яхта…

— Банката — намеси се лорд Вораз — изплаща разходите, когато личната космическа яхта се използва за служебни цели. Мисля, че можеш спокойно да поискаш изплащане на разходите от всички месеци, докато търсеше…

Драйс рязко го прекъсна.

— Разходите ще бъдат засечени само от планетата Батафор на Балор — там е офисът на Галактическата банка за този сектор — поясни той заради Джони. — Това е планета на ховините. В действителност те не са чак толкова лоши. Всеки поотделно е доста честен. Това са около 60000 кредита. Тъй че, всичко стават 170000 кредита.

Толкова имат, помисли Джони.

Драйс колебливо каза:

— Не сме напълно убедени, че ще получите тази сметка. Как да кажа, това зависи от изхода на конференцията.

Ето оттук идваше опасността. Джони бе улучил.

Погледнаха Джони с очите си с тежки клепачи. Сега бяха много сериозни.

Негово Превъзходителство Драйс Глотън се наведе напред.

— Въпросът е да се намери чие е правото на собственост. Банката никога няма да се задоволи с неясен документ за право на собственост.

— Никога! — категорично каза лорд Вораз.

— Цялата репутация на банката, всъщност репутацията на силачите като раса, се гради на честността и абсолютната законност на всичко.

— Винаги всичко е легално — каза лорд Вораз. — Да направим нещо незаконно за нас е равносилно на унищожение. Никога не нарушаваме законите. Затова ни имат доверие безброй квинтилиони хора.

Джони не бе един от тях. Тук имаше нещо студено, твърдо и ужасяващо.

— Може би ще е по-добре да ми обясните по-нататък — каза Джони. — Ако трябва да ви организирам среща, не мога да не знам в основни линии за какво ще става дума.

Драйс се облегна.

— А, добре. Вярно е. Откъде да започна? Мисля, че откриването на тази планета ще бъде добро начало.

— Шестнайстата вселена — продължи той — бе открита последна, някъде преди двайсет хиляди години. И досега не е изцяло описана в карти. Психлоското имперско правителство бе пращало сонди, но дълго време не откриха нищо ново.

Тази планета е част от система, която може да бъде наречена периферна — далеч от края на галактиката. Може би щеше да остане незабелязана, ако сама не бе изпратила в космоса сонда със свои сигнали. Даваше точните си координати, имперската сонда я засече, а останалото е история.

Психлоското правителство получи право на собственост и законно свидетелство за откритието. Така за пръв път името на системата е регистрирано в книгите.

Правителството продава планетата на Междугалактическата Минна, а тя поради недостиг на пари в брой, заема сумата от Галактическата банка. Това е съвсем обичайна практика. Междугалактическата Минна го е правила хиляди пъти.

Такива заеми се осигуряват, като се залага правото на собственост на планетата в галактическата банка. Лихвата обикновено е две части от единайсет, или изразено чрез непсихлоска аритметика — единайсет процента годишно. Срокът бе две хиляди и петстотин години.

В миналото Междугалактическата редовно си изплащаше такива заеми — знаеха какво можеше да последва. Всъщност, това бе единствената планета, която бяха купили през последните години; всички останали бяха изплатени. Тази операция се нарича „ипотекиране“. Дотук разбираш ли?

Джони разбираше. Започна да се досеща какво ще последва.

— Последва и втора ипотека — продължи Негово Превъзходителство — за изплащане разходите от завладяването на планетата. Но понеже лихвата бе по-голяма, изплатиха я само за пет години.

Джони схвана. Галактическата банка бе финансирала нашествието на Земята, бе финансирала газовия бомбардировач.

Вероятно усетиха, че нещо в отношението му се промени.

Лорд Вораз каза:

— Това е само бизнес. Банката се занимава с банкерство, а клиентите й — със собствените си дела. Това не означава, че банката е била враждебно настроена към вас. Сега също в отношението ни няма нищо враждебно. Това е просто практика. Обичайни банкови дела.

— Както и да е — каза Драйс, без този път да се опитва да утвърждава прерогативите си, — основната ипотека ще изтече след хиляда и четиристотин години.

Джони преглътна това с напрегнато очакване и нащрек.

— Но една война или нещо подобно ще унищожат ипотеката, така ли?

— О, скъпи, не! — каза Драйс. — Фактът, че планетата е завладяна от някого, никак не променя основната структура на дълга. Промените, които прави едно правителство, не облекчават собствеността на дълга. Та ако това бе възможно, правителствата щяха да се сменят всеки ден, за да се отърват от финансовите си задължения. — Засмя се. — Не, не. Нито смяна на правителството, нито военно завладяване не променят дълговете на една страна. Новите собственици са длъжни да плащат.

— При първоначалното завладяване, когато Междугалактическата е превзела Земята, е нямало никакви дългове, така ли? — попита Джони.

— Това биха били вътрешни дългове — каза Драйс. — Вътрешните дългове нямат нищо общо с международните. Ами не. Планетата е била открита напълно легално и Междугалактическата я е купила съвсем легално от имперското правителство. Документите по ипотеката са изготвени абсолютно правилно. Всичко е напълно законно!

— Напълно — като ехо повтори лорд Вораз.