Само шеф на сигурността с таланта и опита на Търл би могъл да стигне до дъното на тази история. По този въпрос спор нямаше.

Най-напред разпита часовоите. След това капитан Арф Моифи. И разбра, че тези бриганти, тези опитни наемници, на които уж можеше да се разчита, са продавали нелегално ковчези на кадетите.

Командосите на нощно дежурство ги разменяли с кадетите срещу уиски. Уискито било някаква напитка, произвеждана в Шотландия. Опияняваща.

О, Търл разбра цялата история. Късно вечер някой кадет, всяка вечер различни, идвал в лагера с ведро уиски и го разменял за един ковчег.

Нямаше никаква полза капитан Арф Моифи да му показва, че кадетите използвали оловото, за да си правят Малки моделчета самолети и войничета. Моифи дори имаше няколко такива. Търл ги познаваше добре. Използваха се в някаква игра, наречена клеп. Значи тези кадети продават разни играчки, направени от претопеното олово на ковчезите!

Търл поиска да види Снит. Заповяда му веднага да сложи край на тази практика.

След три дни, когато придружен от охрана, Търл отиде в склада за метали да си набави метални плоскости, той забеляза, че хангарът е почти празен. Имаше няколко рудопревозвача, пет шест бойни самолета и нищо друго. Веднага отиде до гаража. Той също се оказа почти празен. Бяха останали само десетина камиони и два Башъра.

Окрали са всичко посред бял ден!

Намери Ларс и си изля яда върху него.

Ларс обясни, че имало много блъснати самолети и кадетите заменяли негодните с тези от хангарите.

Търл се готвеше да разкъса Ларс на парчета, но внезапно се сети, че собствеността на компанията не бе повече под неговите разпоредби. Тъй че, карай да върви.

След три дни Търл имаше яростен спор с Кер.

Преди известно време бяха започнали да разчистват останките от старата зона за транспортиране и Търл искаше да се увери, че всичко е на безопасно разстояние от енергийните стълбове. Отиде до зоната и какво да намери…

Кер използваше най-непохватните и неопитни ученици като машинни оператори при изкопаването на окопа за кабела за атмосферна йонизация. Окопът беше наполовина изкопан. Но тези глупаци бяха ровили навсякъде!

И нещо повече! Навсякъде имаше разпръснати съоръжения. Кранове, багери, какво ли не. Където някое от онези тъпи животни бе копало нещо си, бе зарязало машината без да си направи труда да я помръдне. Където е трябвало да повдигат нещо, оставяли са си крана на мястото.

Каква бъркотия!

Застанал на платформата, проклинащ яркото зимно слънце, чувстващ се зле заради отвратителния дихателен газ, Търл изгаряше от желание да разкъса джуджето на парченца.

— Не се стараеш особено! — гневно каза той.

— Какво мога да направя, когато тези животни постоянно чупят машините? — извика Кер.

— Не можеш ли да я караш по ясен, прост план? — извика Търл.

— Какво мога да направя, когато тези животни не разбират от ясен, прост план? — извика Кер.

Търл разбра, че Кер има право. Така нямаше да стигнат до никъде, навиквайки се един друг.

— Виж — каза Търл, — в твой собствен интерес е да стигна здрав и читав на Психло.

— Наистина ли? — каза Кер.

Да го изнуди, трябва да го изнуди.

— Ще ти кажа какво ще направя — каза Търл. — Ще внеса десет хиляди кредита в твоята сметка в Галактическата банка. Ти имаш сметка с номер там и в нея има значителна сума. Но аз ще добавя…

— Браун Лимиър Стафър ми даде сто хиляди Земни кредита, само за да ти изкопая този кабел, ей този кабел тука. Никак не беше лесно и сметнах, че заплащането не е достатъчно!

Търл бързо съобразяваше.

— Добре, ще ти дам сто хиляди галактически кредита, ако ми помогнеш да инсталирам съоръжението за телепортиране и ако ми съдействаш.

— Онзи Браун Лимпър ще ми плати двойно, за да не го правя — каза Кер.

— Виж — каза Търл, — ще внеса в сметката ти половин милион, ако ми помогнеш да стигна на Психло.

Кер помисли малко. После каза:

— Ако ми намериш нови документи, унищожиш старите ми досиета в компанията и внесеш седемстотин и петдесет хиляди галактически кредита на моя сметка, ще се погрижа всичко да мине добре.

Търл тъкмо щеше да каже, че е съгласен, когато Кер продължи:

— Освен това трябва да се сдобриш с този Браун Лимпър Стафър. Кажи ми как възнамеряваш да хванеш онзи човек, за да мога да успокоя Браун Лимпър. Той контролира тези работници. Тъй че добави това и сделката е сключена.

Търл погледна Кер. Знаеше колко е жаден за пари.

— Добре. Ще разположа наоколо петстотин бриганти от външната страна на атмосферния щит, въоръжени с отровни стрели. При телепортирането стрелите не биха нарушили нищо и така мога да унищожа животното, ако се появи! Пошепни това на Стафър и ще видиш как ще ти сътрудничи. Става ли?

Кер се усмихна.

Търл се прибра в работните помещения и с облекчение свали дихателната си маска. Взе малко кербанго за успокоение на нервите.

Прехвърли на ум странната сцена. Значи беше Стафър. Ето кой искаше да обърка плановете му. Търл ще се погрижи за животното. Не спомена на Кер, че възнамерява освен това да постави Снит и още няколко бриганти, въоръжени с отровни стрели, на самата площадка, нито че смята да подаде на Стафър една хубава кутийка от берилий. Кутийката щеше да унищожи всички доказателства, копията от договора, всичко.

И Кер също!

Беше твърде доволен от всичко, докато три дни след това не забеляза, че наоколо няма никакви часовои. Излезе навън и ги откри всички до един проснати около моргата, мъртво пияни.

Очевидно Снит бе използвал информацията само за да получи комисионна от уискито.

Е, ще се разправи със Снит, когато му дойде времето.

Но ще трябва да държи под око този Стафър. Подозренията му се оказаха верни. Тъкмо той заговорничеше, заговорничеше, заговорничеше. Мръсен плъх! Ясно беше, че се опитва да си върне обратно парите.

След като вече имаше едно наум, Търл бе уверен, че ще надхитри всички.

Прибра се и провери ковчезите с пари, запечата ги и написа „убит от радиация“, тъй че никой да не посмее да ги отвори на Психло. След това постави по едно кръстче на дъното им.

Какъв богаташ ще бъде на Психло!

Постла си легло върху ковчезите и сънува чудно хубави сънища, в които царски особи се кланяха, когато срещнеха Великия Търл на улицита. И всички доказателства, заедно с цялата планетата, бяха унищожени след него.

Далеч в Африканската мина, наведен над екраните в полутъмната стая, Джони се готвеше за поражението.

Ден 92 ги връхлиташе като ураган.

Отначало се надяваше, че ще може да построи отделен пулт за управление по плановете на Търл и да го инсталира в Кариба. Това щеше да направи излишна безнадеждната атака срещу Америка, за да завземат тамошната зона за телепортиране. Сега атаката оставаше най-добрият им шанс, но всъщност не бе никакъв шанс. Трябваше да спре Търл буквално в последния момент да не използва онази странна бомба, но това неизбежно включваше безумния риск тя да се взриви точно по време на телепортирането в Ден 92, когато трябваше да нападне платформата и да грабне пулта за управление в последния момент.

Другите новини също не бяха добри. Имаше още две нападения от посетителите на различни места и имаше жертви. Един товарен самолет бил нападнат изненадващо от ховините при обратния полет, бил взривен и двамата пилоти бяха загинали. Група ловци от руската база били обстрелвани отгоре и преди въздушното им прикритие да успее да свали нападателите, били убити трима руснаци и един шерп.

Освен това, защитният план в Единбург също се бе объркал. Сър Робърт искаше да вземе няколко мили атмосферен кабел и да обгради с него Касъл Рок. Но от много отдавна енергийните язовири в Шотландия не бяха в добро състояние. Някои бяха преобразувани да работят само с психлоска енергия. Мината в Корнуол се захранваше от един приливен язовир при Бристол в Бристолския Канал. Той чудесно обслужваше района на мината, тъй като приливите и отливите бяха много силни. Но не бе възможно да се пусне електропровод чак до Единбург. Освен това, дори да успеят, той винаги ще бъде на прицел. Самото пренасяне на такова огромно количество кабел също нямаше да е никак лесно — трябваше да направят серия полети специално за това. Единбург не можеше да се защити по никакъв друг начин, освен с въздушна противоотбрана. А шотландците в никакъв случай не искаха да го изоставят — той беше най-древният център на шотландската цивилизация. Не одобриха предложението на Джони цялото население да се изсели в Корнуол. Наистина, там щеше да стане доста пренаселено. Джони усещаше, че Единбург ще си изпати.