Със смела бойна стъпка се приближи до пулта за управление.

Пресегна се и включи захранването на атмосферния кабел. По цялата му дължина се разхвърча сняг. Добре! Вече нямаше опасност за живота му. Плътна стена затваряше пулта за управление и платформата, а зад нея, още една плътна стена от въоръжени живи тела.

Погледна часовника си. Имаше още много време. Отиде до багажа и хвърли върху купчината личния си багаж. Бригантите си бяха донесли цяла планина бутилки с въздух.

Генерал Снит, облечен в бойната си униформа от бизонска кожа, с „диамант“ на шапката, с колани, натъпкани с отровни стрели, му отдаде чест. Но не пропусна да попита:

— Със згурност ли щ’убмениш парите?

И посочи към една внушителна бала банкноти с лика на Браун Лимпър.

— Абсолютно сигурно — увери го Търл. — Всичко ще ви бъде изплатено. Освен това съм ви заложник, нали така?

Снит се успокои.

И като стана дума за заложници, Търл се наведе над дългия вързоп и развърза горния му край. Пронизаха го черни святкащи очи. Махна на един от бригантите и той се приближи, постави въздушна маска на лицето и бутна една бутилка към гърдите. Веднага си извади ръката. За малко да го ухапят!

Търл погледна часовника си. Времето наближаваше. Приближи се до пулта за управление.

Премести ключа в горния ляв ъгъл в горно положение.

Активира решетките. Горният бутон на пулта за управление светна.

Търл броеше секундите. След това набра координатите, които отдавна бе научил наизуст. Погледна часовника си, за да улучи точния момент. Натисна бутона за изстрелване.

Протегна се и активира бомбата с десетминутен закъснител.

Жиците започнаха да жужат.

С крайчеца на окото си Търл видя как иззад колата на Браун Лимпър се надигна човек и скочи. Беше облечен в антирадиационен екип. Търл се вгледа и изведнъж осъзна, че много прилича и трябва да е животното.

Ха! Браун Лимпър най-сетне получи своя Тайлър.

Търл отиде в центъра на платформата.

Жуженето ставаше все по-силно. Какво щастие, само след три минути ще бъде здрав и читав на Психло!

На Браун Лимпър Стафър му прикипя, когато Търл откри картечницата му. Но при вида на това, което се случи с дулото, бе принуден да си затрае. Огромното чудовище наистина бе силно.

И тъй, той не помръдна от мястото си дори когато получи подаръка. Сигурно беше злато, толкова бе тежко. Нямаше угризения спрямо приемането на злато, дори да намирисваше на подкуп. Беше си го спечелил. Но сега почти не мислеше за това. Продължаваше жадно да търси с очи Тайлър.

Все пак реши, че ще изчака, докато Търл е на безопасно място при пулта за управление.

Видя как капитан Арф Моифи му отдава чест. Видя как бригантите се отдръпват и изваждат отровни стрели от коланите си. Видя сценката, която се разигра на платформата. Търл бе вързал някого във вързопа. Тайлър? Не, не може да е Тайлър, Търл щеше да му каже. Може би все пак е Тайлър. Ами ако Търл го мами! Не, не може да е Тайлър. Кой ли е? Но не, трябва да е Тайлър. Който и да е, сложиха му дихателна маска. Явно възнамеряваха да го отнесат на Психло!

Не, не може да е Тайлър.

А защо да не може?

Когато снегът подскочи от земята, Браун Лимпър леко се стресна. Но освен че Търл отиде до онзи вързоп, нищо друго не се случи.

А, най-накрая Търл се връща при пулта за управление. Бяха казали на Браун Лимпър, че жиците ще започнат да жужат.

Ще изчака.

В този сняг почти нищо не се виждаше. Всичко беше бяло и размазано.

Но Браун Лимпър напрегнато се ослушваше.

Стори му се, че жуженето започна. Но не беше сигурен. Вятърът свиреше, пък и тълпата бриганти крещяха за довиждане на генерал Снит. Браун Лимпър реши, че е най-добре да изчака Търл да се върне в центъра на платформата и тогава да предприеме нещо.

В багажника на колата имаше още една картечница. Браун Лимпър бе помислил за всичко.

В момента, в който Търл застане в центъра на платформата, Браун Лимпър ще се спусне към багажника, ще грабне Томпсъна, ще го зареди, ще се втурне към платформата и ще зачатка по нея. Във вързопа сигурно е Тайлър!

И тъй, Браун Лимпър седеше с „подаръка“ в ръце и чакаше Търл да се отдалечи от пулта за управление. От вятъра и виковете на бригантите не можеше да се разбере започнало ли е жуженето или не. Трябва да разбере със сигурност.

Най-добре да изчака до последния момент. Тогава Търл няма да може да се втурне от платформата и да го спре.

Не чу тичащите стъпки зад гърба си.

Изведнъж се протегнаха две ръце и сграбчиха „подаръка“! Антирадиационен костюм и дихателна маска под него.

Но през всичкото това оловно стъкло се виждаше русата брада.

Беше го сграбчил самият Тайлър!

— Бягай! — изкрещя лицето.

Ръцете изтръгнаха „подаръка“ от Браун Лимпър.

— Спасявай се! — дойде приглушеният глас.

После човекът се обърна и с пакета в ръце се втурна към лагера откъм страната на хангара. Фигурата му все повече изтъняваше в снега и вече едва се различаваше.

— Застреляй го! — изкрещя Браун Лимпър на Ларс.

Обърна се. Ларс бягаше! Вече беше на около стотина фута и почти се изгуби в снежните вихрушки. Бягаше с всичка сила към Денвър.

Но после нещо щракна в главата на Браун Лимпър. Гласът! Той познаваше отлично гласа на Тайлър. Дори през маска и скафандър, това пак не бе неговият глас. Говорът приличаше на шведски.

Но Тайлър трябваше да е някъде наоколо. Някъде съвсем наблизо.

Браун Лимпър се втурна към колата, за да вземе другото оръжие. Вратата от тази страна бе заключена.

Скимтейки от отчаяние, тръгна да я заобиколи. Трябваше да се добере до това оръжие.

И въпреки че вървеше, въпреки снега и виковете, той дочу гласа на Тайлър откъм платформата. Нямаше грешка. Трябва да бърза.

Дуайт внимателно се надигна иззад падината на клисурата. Беше облечен в антирадиационен камуфлажен екип с въздушна маска под оловното стъкло на скафандъра.

Когато Търл за пръв път влезе в района на платформата, Дуайт доближи миньорско радио до скафандъра и каза: „Първа тревога!“.

Дуайт бе избран за командир на атакуващите отвън, защото на него можеше да се разчита да изпълнява дословно заповедите, без отклонения. Освен това като отговорник на пилотите можеше да се оправя с хората.

От полунощ лежаха в оловните ковчези, разположени на определени интервали около периметъра на платформата. Ковчезите бяха отдавна заровени от Кер и кадетите, когато поставяха атмосферния кабел. Бяха ги покрили с отпадъци, а сега отгоре имаше и натрупан сняг.

Не беше особено трудно да се промъкнат в тях през миналата нощ. Бригантите на пост бяха пияни както всяка нощ от два месеца насам и не забелязаха нищо.

Нещо глождеше Дуайт. Всичко бе минало прекалено гладко. Джони бе от вътрешната страна на атмосферния щит, скрит в един ковчег, заровен точно до ръба на платформата. Ако някой стреля отвън, не можеше да му направи нищо — бяха пробвали. Но самата мисъл, че Джони е сам вътре сред онези диви зверове, вцепеняваше Дуайт от ужас. Опита се да накара Джони да постави някой друг вътре, но той категорично отказа. Не би изложил никой друг на такъв риск. Вътре бе необходим човек, за да изключи атмосферния кабел и с дистанционно управление да спусне с кран брониран купол над платформата, за да защити пулта за управление. Не можеха да спуснат с крана бронирания купол, ако атмосферният щит не е изключен. Трябваше да види в какво положение е някакъв ключ, защото след спиране на жуженето той можел автоматично да се превключи. И някой трябваше да среже кабелите на пулта за управление. Дуайт искаше да изпрати вътре трима, но Джони каза, че няма да могат да се поберат под бронирания купол заедно с пулта за управление.

Търл в момента бе на пулта. Дуайт каза: „Втора тревога!“. Третата трябваше да обяви след като Търл натисне бутона за изстрелване. Щеше да призове към действия след като Търл застане по средата на платформата и жиците започнат да жужат.