Взе формуляра и го размаха в лицето на сър Робърт.

Макадам се пресегна и леко отблъсна ръката на Драйс.

— По-късно ще се върнем на това.

Малкият сив човек потрепери. Не си спомняше да е бил толкова изнервен. Годината бе ужасна. Какво целяха тези двамата? Ако нямат пари, защо отлагат? Няма значение. Все тая. Нека протестират колкото искат.

— А сега да хвърлим поглед на основната банка на Гредидс — каза баронът. — Бяхме там, точно във Вселена 1. Столицата Сноч бе повредена от обратния удар след телепортацията, както и столиците на другите две планети на силачите. Горните етажи на банките са били буквално отнесени.

— Могат да бъдат построени отново — каза лорд Вораз.

— Взривната вълна е отнесла огромните банкови знаци, които могат да се видят от най-далечното място в столиците. Още си седят, но не на място.

— Могат да се поставят отново — спокойно каза Вораз.

— Но не сте го направили вече цяла година! — Очите на барона се врязваха като бормашини. — Така, и трите планети на силачите са се изхранвали от банкерство. От банките са зависели милиони и милиони хора. След като сте изгубили възможността да ползвате телепортацията, сте изгубили връзка с другите петнайсет вселени, независимо с какви космически кораби разполагате. Има милиони силачи, хванати в капан в други клонове на Галактическата из други вселени, които са фалирали подобно на клона на Негово Превъзходителство, но хората ви няма как да се приберат у дома. Семействата и роднините им вече не вярват, че отново ще могат да видят своите бащи, братя, синове. Вратите на банките ви са обсадени от бунтуващи се тълпи. Те крещят силно и искат кръв!

Лорд Вораз повдигна рамене.

— Охраната на банките е достатъчно силна.

— А как ще им платите? — каза баронът. — Приходите на банката са идвали не от кредити и лихви, а от психлоски трансфери. Притокът на средства е секнал в момента, когато Психло и Междугалактическата са били взривени. Започнали сте да фалирате и да уволнявате служители. Драйс те е уведомил, че много от банковите клонове са затворили врати.

— И преди сме имали икономически трудности — каза лорд Вораз.

Баронът се приведе към него.

— Но не толкова сериозни, лорд Вораз. Народите навсякъде са мразили жестоко психлосите. Когато вашият лорд Лунгър, чийто лик е на всичките ви банкноти, е сключил договор с психлосите преди около две хиляди години да обслужвате финансите им, той категорично е отказал в борда на директорите да влезе някой психло.

— Това би навредило на репутацията на банката — каза лорд Вораз. — Разумен ход. Хората щяха да смятат, че банката е психлоска.

— Е, да — каза баронът. — Но тогава психлосите настояли банковите резервни фондове да се пазят за вечни времена на планетата Психло. И сега ги няма!

За момент лорд Вораз спусна тежките си клепачи. Прокара ръка по лицето си, а после каза:

— Вярно е. Но това все още не променя с нищо факта, че вие сте длъжници.

— Променя го и още как! — каза баронът. — Вие сте неплатежоспособни. И ако в най-скоро време не намерите средства, ще фалирате!

— Правилно! — каза лорд Вораз. — Но това само доказва факта, че трябва да си възвърнем тази планета!

— Една планета няма да ви спаси — каза Макадам.

— Защо просто не грабнете някои стари психлоски минни планети или планети-регентства, каквито ги има пръснати около двеста хиляди? — със спокоен глас каза баронът.

— О, какво говорите! — ужасено възкликна лорд Вораз. — Едно нещо е да излагате проблемите ни, но съвсем, съвсем друго да ни предлагате да заграбим като пирати планети, за които не притежаваме документи за собственост!

— За бога! — Драйс бе шокиран. — Тези планети бяха изплатени до последния кредит. Не можем да крадем!

— Правото на собственост веднага ще бъде оспорено — каза лорд Вораз. — Това ще въвлече банката във войни, а тя не е военна организация. Всеки, който посегне на тези планети, ще влезе в съда. Нямаме право на собственост! Трябва да призная, че не знаете почти нищо за междугалактическото право, което управлява нациите!

— О, напротив, мисля, че знаем достатъчно — каза Макадам. — Чели ли сте някога оригиналния Психлоски имперски кралски устав на Междугалактическата Минна компания?

— Из основи — каза лорд Вораз. — Не можем да правим бизнес с компания, която не ни предостави своя устав. Дадоха ни го преди триста и две хиляди, деветстотин седемдесет и една години при управлението на крал Дит. Копие от него има на стената на всеки лагер на Междугалактическата. Така изисква законът. Чел съм…

Баронът хвърли на масата едно копие от устава.

— Прочетете разпечатката.

Обърна копието така, че Вораз да може да го прочете, макар че той не си направи труда, понеже го знаеше почти наизуст.

— Забележете тази точка, 109-та — каза баронът. — В отсъствието на директора или директорите, управляващият планетата, която е собственост на Междугалактическата Минна компания, има властта да издава резолюции, които трябва да се спазват.

Лорд Вораз повдигна рамене.

— Разбира се. Тогава имаха само една допълнителна планета и тя се управляваше от кралски принц. Директорите по онова време не се занимаваха с бизнес. Не виждам…

— Но тази клауза все още е в сила — каза баронът.

— Така е, така е — каза Вораз. — Но вие само отлагате…

— Вижте сега следващата точка — каза баронът. — Номер 110. „При спешни случаи и/или когато над компанията тегне някаква заплаха и особено в случаи на бедствие, управляващият планетата може да се разпорежда със собствеността на компанията.“ Забележете, че няма никакви уточнения или ограничения.

— Защо трябва да има? — попита Вораз. — Става въпрос за същия кралски принц. Иначе той не би се заел с работата, далеч от дома си. Страхувал се е от прекъсване на комуникацията или от дворцови революции. Можел е да си остане там, зарязан с шепа разписки на компанията. Става въпрос за принц Ско.

— Но нима не сте съгласни, че клаузите продължават да бъдат в сила?

— Кога най-после ще си възвърна тази планета? — уморено каза Драйс. — В този устав няма да намерите нищо, което да ви измъкне да не платите четиресет трилиона кредита!

Лорд Вораз го поправи:

— Четиресет трилиона, деветстотин и шейсет билиона, двеста и седемдесет милиона, шестотин и пет хиляди и двеста галактически кредита.

— Значи няма нищо неточно в този устав — упорстваше баронът.

— Естествено, че няма! — каза лорд Вораз.

Барон фон Рот и Макадам се погледнаха и се засмяха. Това стрестна другите двама.

Макадам посегна към документите до стола си и извади дебел пакет.

— Този документ бе подписан в присъствието на свидетели единайсет месеца след взривяването на Психло.

Хвърли пакета на масата. Ударът отекна като оръдеен изстрел.

Целият бе покрит с печати, големи официални червени панделки и алени и златисти кръгове.

Това бе договорът на Търл!

Той продаваше цялата Междугалактическа компания, заедно с оборудването, техниката, собствеността, планетите, сметките.

Макадам остави отгоре още един документ.

— Това е атестацията от последния управляващ компанията на тази планета, че договорът е валиден. Подписана е само преди няколко дни.

Оставиха още един лист хартия.

— А това е разписката, на която пише: „Напълно изплатено“.

Драйс и лорд Вораз зяпнаха. Никога досега в техния наситен със събития живот не се бяха стряскали така. Изминаха секунди.

След това като по даден знак и двамата грабнаха документите и започнаха да ги изучават. Започнаха да четат. Опитваха се да намерят пропуски.

Най-накрая лорд Вораз промълви, ужасно респектирай:

— Всичко е законно. Дори виждам, че е предаден от законното правителство на планетата на Земната Планетарна банка като разплащане на дългове. Съвсем законно. Ще бъде признат от всеки съд.

Но Драйс поклати глава.

— Но за да бъде узаконен и да може да ви послужи за възвръщането на планетата, трябва да бъде записано и въведено в досиетата на Министерството на Закона в Сноч!