Пристъпи към площадката, качи се на подиума, застана зад масата и се обърна.

В този момент светна един минен прожектор, поставен точно над вратата. Джони стоеше там в черно и сребристо, но едновременно в това и във всички цветове на дъгата.

Мълчеше. С леко разкрачени крака, видим в цял ръст, без да го закрива масата, той бе хванал сребърния жезъл между двете си ръце и просто ги гледаше със строго, дори презрително изражение. Изражение на превъзходство.

Това достатъчно впечатли пратениците. Макар че бяха свикнали с помпозност и не й обръщаха особено внимание, тази демонстрация щеше да спечели уважението им. Но имаше още нещо.

Този звяр на шлема! Сякаш беше жив. Трикът със светлината, играта на среброто, което блестеше, червените тлеещи въглени на очите, каквото и да беше, изглеждаше живо. Нима носеше жив крилат звяр на шлема си?

Лорд Шлейм не искаше да позволи да се разиграва нищо подобно. За нещастие бе допусната малка неточност, от която той с радост се възползва. Когато една психлоска дума има няколко значения, те се маркират с различни ударения или височина на тона. Думата „дух“ на психлоски значеше още „ум“, „ангел“ и „дявол“ и макар че домакинът бе използвал правилното ударение за „дух“, лорд Шлейм реши да използва друго.

Толнепът рязко скочи на крака.

— Лордове и всемогъщи пратеници — каза той със злобно съскане, — оспорвам правото на този „дявол“ да говори пред нас! Не са ни показани никакви пълномощия. Не…

— Сър — каза Джони, — не Ви чух добре. Какво казахте?

Лорд Шлейм се нахвърли върху него. Свирепо започна:

— Казах…

— А, да, да — каза Джони и махна с ръка. — Моля за извинение, лорде. Било е заради лошия Ви толнепски акцент. Доста провинциален. Разбирате ли го, уважаеми господа?

Засмяха се. Вярно беше, че Шлейм не говореше чисто, вероятно заради зъбите си и съскането. В действителност, толнепите бяха големи селяни; имаха само една планета, доста отдалечена от центъра на галактиката.

— Мръсен дявол! — изсъска Шлейм.

— Тц, тц, тц. Никакви обиди и насилие не трябва да има на тези срещи. Убеден съм, че нито аз, нито истински достойните пратеници на тази конференция не желаят да бъдете отстранен.

Преди Шлейм да успее да му отвърне, случи се нещо неочаквано. Жезълът, който Джони държеше в ръце, изведнъж се насочи към краката на толнепа. На върха му имаше инсталиран тънък лъч, който светна. (Използваха такива лъчи долу в мините, за да се проверява концентрацията на праха. Беше толкова тъпка, че приличаше на химикал, на показалка.)

Джони изглеждаше учуден. След това красноречиво се извърна настрани, сякаш за да скрие усмивката си. Светлината изчезна.

Шлейм погледна в краката си. Трябваше да се протегне, защото имаше малко шкембе. Какво бе видял този дявол?

И видя. Ботушите му! Вместо неговите чисти, люспести, излъскани зелени ботуши, на краката му имаше стари и груби сини ботуши. Мръсни сини ботуши. Валетът му! В бързината да го приготви за тръгване този непохватен, скапан валет му бе обул други ботуши. Ах, само да се върне… само да се върне ще го надупчи този лентяй! Не, по-лошо. Ще накара да го влачат по улиците и да бъде пребит до смърт от малки деца.

Джони се обърна към представителите:

— Трябва да ви се извиня, скъпи лордове. Покорно моля да ми простите нелюбезността да пристигна по-късно. Но съм сигурен, че ще ме разберете като ви кажа, че търсех една точка от един закон.

Погледна ги любезно и благо, остави жезъла на невидимата маса и потупа книгата със законите. (На помощ му се притекоха маниерите и фразите, запомнени навремето от старите чинкоски дискове. В първия момент, след като влезе, се чувстваше неестествено и неловко, сякаш не бе той самият, но внезапно се почувства в свои води.)

— Никой — продължи той — не може да очаква, че благородници с високи титли и пълномощия като вас ще бъдат подложени на неудобствата на такова пътуване и изобщо, че ще бъдат свикани на такава незначителна и недостойна планета, само за да бъдат уредени маловажните разногласия на някакво второстепенно съзвездие.

Делегатите се изправиха на столовете си. Това бе съвсем друго нещо. Тъкмо това бяха очаквали през цялото време. Я чуйте, чуйте!

Сър Робърт стоеше като ударен от гръм. Какво е намислил този момък? Как, войната не била важна? Силните им крепости се срутваха, приятелите им умираха, и това не било важно! Погледна малките сиви хора. И двамата се усмихваха, малко разсеяно, но се усмихваха. Преди не се усмихваха, а сър Робърт знаеше със сигурност, че Джони не е разговарял с тях. Значи и те знаеха не повече от него. Трябваше да положи усилия, за да се сдържи да не скочи и да извика, че това е важна, много важна война. Имаше и още нещо: всички пратеници, накичени с бижута и с лъскави дрехи, кимаха енергично и се готвеха за истинска конференция.

— Не — продължи Джони. — Би било обида за могъщите държави, които представлявате, да ви повикаме тук по такъв тривиален въпрос като отблъскването на някакви си пирати!

Лорд Шлейм понечи да стане от стола си. Щеше да викне в лицето на този дявол да внимава какво говори, когато отново видя очите, вперени в ботушите му. Но не точно погледът го възпря. С дипломатическата си прозорливост видя, че дяволът може да падне в капана, който сам залагаше. Беше много просто да докаже, че атакуващите толнепски кораби разполагат с всякакви пълномощия, че са напълно легални и са управлявани от офицери от толнепската флота. Тъй че, нека дяволът да си копае трапа засега. След малко ще го ухапе. Ха, в крайна сметка този не можеше да му бъде достоен опонент!

— Такива кралски представители на крале и правителства — продължаваше Джони — би трябвало да се събират — ако греша, поправете ме — само за изготвянето на истински съглашения и междугалактически закони. И що се отнася до тях, никой не може сериозно да оспорва или предизвиква тяхната експертна оценка.

Я гледай ти. Съвсем правилно. Естествено. Имаш право. Моля, продължавай!

Всички пратеници, с изключение на представителите на воюващите, се бяха надигнали в столовете си и внимателно слушаха. А воюващите започнаха да стават неспокойни. Но не и лорд Шлейм, който доби увереност — този дявол ще се хване на собствения си капан. Едно нещо го тревожеше — с всяко помръдване на дявола, копчетата му искряха от цветове и понеже толнепите носеха филтри, които преобразуваха лъчите от обикновения видим спектър, всяко просветване на копче претоварваше мощността на филтъра и от това го болеше глава. Искаше му се да ги накара да изключат онази светлина, която падаше върху гадното същество.

Джони продължаваше да ги реди в същия дух.

— Разликата в определенията на „пират“ и „военна сила“ се оказва от ключово значение. Сигурен съм, че от време на време дори в най-добре организираните, най-добре платени и контролирани войски, отделни елементи от флотата, или дори търговски кораби, са възставали или криввали от правия път, за да се превърнат в пирати, отричащи благотворната власт на своето правителство.

О, да. Има много такива случаи. Ето, едва последния месец от тези тревожни времена. Един ескадрон въздушни кораби се бе разбунтувал в Оксентаб. Още много такива случаи познаваше историята. Този въпрос много пъти е разискван, съгласиха се пратениците. Много неща са изписани за това. Да, продължавай.

— И тъй, за да защитим тази законна власт, която вие представлявате — (по всички лица се изписа доволство, с изключение на воюващите) — и за да можем наистина да се справим с пиратството, когато се появят такива случаи, трябва да бъде уточнена дефиницията. А това е във властта само на велико събрание като това, което може да приеме формално съглашение.

Добра идея. Правилно. Добре. Воюващите съвсем бяха посърнали, с изключение на Шлейм, който бе сигурен, че дяволът след малко ще бъде изпратен в пъклото.

Джони отвори психлоския речник на предварително отбелязано място.

— Знаем, че психлоският език е заимствал от много езици, включително и от вашите собствени. Той е универсален, защото е събран от много вселени, което е и единствената причина всички ние да го владеем.