Екипът им откри, че самият град на времето е имал прякор „Олд Рики“, защото миришел отвратително. Освен това откриха, че в продължение на хиляда и сто години там не е живял ни един шотландец. Това напълно им развръзваше ръцете. Решиха да запазят само Касъл Рок. Възстановиха няколко водно-електрически централи в шотландските планини и после извикаха асоциираната им компания „Отчаяна Отбрана“ да построят своите съоръжения по отбраната. След това направиха канализация и филтриращи заводи. И чак тогава потриха ръце и се захванаха за работа.

Направиха северната част на града индустриална зона — за занаятчийство и бизнес. Построиха сградите в духа на каменните къщи, каквито шотландците строяха високо в планините. С широк замах проектираха голям брой специализирани училища — на външен вид като именията на шотландските барони, замъци с извисяващи се кули, сякаш взети направо от книжките с приказки. Но отвътре бяха идеално адаптирани към нуждите за живот на извънземни. Между училищата имаше огромни паркове.

Самият Касъл Рок запазиха за правителството. Беше до такава степен разрушен, че за да го възстановят, трябваше почти изцяло да разчитат на стари гравюри. За шатоврианците не бе никакъв проблем да оформят и издялат камъка, но трябваше да знаят как е изглеждал замъкът преди хиляда години, което бе по-трудно. Отнякъде — неизвестно откъде — бяха разбрали, че на това място е бил замъкът на някакъв шотландски крал Дънкън, убит от накакъв Макбет. Споменаха, че намерили в Британския Музей пиеса, от която научили.

Издигнаха отново Касъл Рок, поправиха вътрешните помещения, покриха го целия със син италиански мрамор, укрепиха го отвсякъде и написаха „Замъкът на Дънкън“ в ослепително бяло. В един древен град, наречен Реймс, си бяха харесали някаква катедрала, която пасвала според тях по стил на замъка и я нарисуваха в червено.

Шотландците останаха удивени от резултатите на проекта, „финансиран“ от тях.

На Джони също му хареса. Но възникна един проблем. Понеже шатоврианците бяха пренаселени и винаги наемаха повече от нужното работници за други планети, още повече, че сега работеха за „самия шеф“, се бяха събрали страшно голям екип. Освен това, политиката им бе никога никой да не уволняват. И така екипът строители бе набъбнал и наброяваше почти колкото цялото население на Земята. Затова Джони ги изпрати да възстановят всички градове, които посетителите бяха сринали.

Това също изправи шатоврианците пред проблем. За какво бяха градовете? От хиляда и сто години никой не е живял в тях. Затова проучвателните им екипи трябваше да определят за какво биха могли да се използват, имайки пред вид близостта им до реки или морета, залежите им, културите, които вирееха на този климат, с кого евентуално биха търгували някой ден и колко хора ще трябва да устроят с жилища в зависимост от тази индустрия. Беше много сложно и много трудно.

Да се установи местния колорит на архитектурата бе доста лесно в Азия, сравнително лесно в Европа и невъзможно в Америка. Последният континент е бил модерен до полуда, което шатоврианците не можеха да търпят. Така че, трябваше да вземат като модел най-интересните сгради от тези, които намериха на място, да ги размножат и да построят много паркове. Компанията майка на Шатовария се бе задръстила с монорелси от някаква друга поръчка, тъй че решиха да направят от тях въздушни артерии за връзка вътре в градовете, за да не развалят парковете с пътища.

Трябваше да наемат една ховинска компания да почисти от радиацията около Денвър. Направиха го с летящи магнитни метли. След това шатоврианците построиха наново целия район, включително и селото на Джони.

Понеже нямаше населения, като свършеха някой град, запечатваха херметически вратите и прозорците на жилищата и оставяха екип по поддръжката.

Е, мислеше си Джони, като гледаше как израстват толкова много градове, може би някой ден ще има кой да живее в тях.

Кер пое миньорското училище в Единбург и всички останали психлоси се преместиха там като преподаватели или ръководители на упражнения. Невероятно количество извънземни прииждаха в училището, за да се научат как да обработват залежите на собствените си планети и отново да завъртят търговията с метал. Кер записваше на пиктограф всички лекции, за да не се изгуби технологията. Използваше Корнуол и Виктория за практика на обучаващите се и това го правеше доста зает. Постоянно се караха с Чърк, която завеждаше библиотеките. Кер си бе създал навика да носи дихателна маска, на която е нарисуван облика на расата, която в момента обучава. Така се създава приятелски дух, казваше той.

Имаше страшно много бивши психлоски планети, чието население е било превърнато в роби или прогонено в планините. Координаторите бяха отворили колеж за Координатори в Единбург и учеха бившите потиснати народи как да се организират и да просперират. Училището винаги бе препълнено. За това до известна степен помагаше и фактът, че банката винаги бе по-благосклонна към нации, които имаха координатори, обучавани в Единбург.

Новото правителство на Земята издигна като свой крал вождът на клан Фергус, вероятно не без известното влияние на брата на господин Цунг. Това правеше Данълдин коронован принц, но доколкото Джони виждаше, нито той, нито вождът, приемаха титлите си насериозно. Правителството много рядко приемаше закони и в повечето случаи оставяше нещата в ръцете на племенните вождове и се намесваше само в случаи на спорове между тях. Беше много популярно.

Полковник Иван, получил титлата „Полковник на храбрата демократическа народна Червена армия“, управляваше Русия. Хората от селото на Джони му помагаха, а по-късно някои от по-младите се завърнаха в Америка, за да започнат отначало.

Вождът Чонг-уон се съюзи с вожда на Северен Китай и се заеха да построят наново Китай. Нуждите от пари се задоволяваха от експорта на коприна и ръчно изработени изделия. Основаха и училище за готвачи, което доби голяма популярност, защото силачите, които се пръснаха още по-масово из всички вселени заради „банките по квартали“, се кълняха, че това е най-хубавата храна, която са опитвали, особено що се отнася до рибните ястия. С охота финансираха всеки, който искаше да отвори китайски ресторант, стига да изпрати на обучение готвач в Китай. Обикновено във всеки един момент в Китай имаше повече извънземни ученици, отколкото китайци. Не само трябваше да се научат да готвят, но и да отглеждат растенията, които се използваха в ястията.

Джони често се чудеше как извънземните, които ядяха съвсем различна храна, можеха да ядат китайски ястия, които Джони никога не вкусваше. Но влиянието на банката и апетита на силачите правеха чудеса.

Банката разпростани нови издания на пари в десетичната система. Това отново разстрои Криси, защото Джони още по-малко си приличаше. Няколко дни говореше само за все по-голямата му прилика със силачите и все по-малката с него самия. Но Джони не й призна, че сам той деликатно бе насочил нещата натам. Вече можеше да се разхожда по улиците, без никой да го сочи. Още едно-две издания и никой няма да го познава.

Банката в Сноч никога не върна златото им. Когато построиха новия банков комплекс, поставиха златото зад бронирано стъкло във фоайето. Имаше надписи на няколко езика:

„Това злато е било изкопано лично от Джони Гудбой Тайлър и неколцина шотландци. Той ни го повери, защото ни има ДОВЕРИЕ. Вие също можете да ни се доверите. Ако днес си открите нова сметка, можете да го докоснете през отвора.“

Когато на Джони му потрябва малко злато, за да направи миниатюрен модел на новата кола с телепортационен двигател, която щеше да се произвежда в „Отчаяна Отбрана“ в Шатовария по случай церемонията за новото производство, Дуайт трябваше да иде в Андите с няколко члена на стария екип и да отвори мина за злато.

След извършването на маркетинг какво биха желали да купуват хората, настройването на военните заводи към мирно производство тръгна много бързо. Много малко от изобретенията на Междугалактическата компания започнаха да се произвеждат веднага. На хората им трябваха тигани, тенджери и други такива, които лесно се произвеждаха и носеха голяма печалба.