Литмир - Электронная Библиотека
A
A

Първоначалните пратеници бяха станали много богати и влиятелни и поддържаха политиката на Джони за социален мир и демокрация. Джони рядко посещаваше конференциите им, но те често му изпращаха писма, за да поискат мнението му по някой въпрос. Както често си казваха, забраната на война се е оказал най-печелившият бизнес.

Ховинската Комерсиална Разузнавателна Служба разпространи таен доклад за двайсет и осемте платформи, без да знае, че докладът им е подхвърлен от Галактическата банка. Избраха тъкмо тях, защото техните разузнавателни служби бяха най-инфилтрирани във всички галактики. Докладът се разпространи мигновено.

В него се казваше, че платформите са се увеличили от двайсет и осем на петдесет и три, заради увеличаването на броя на нациите. Разположени са на седемнайсетата вселена.

Докладът подтикваше към нова кампания срещу войната. Но той създаде и астрографска бъркотия, тъй като поставяше под въпрос считаната за вярна информация, че тъй като четири на квадрат е шестнайсет, вселените не могат да бъдат повече.

Имаше мигновен отклик.

Няколко научни експедиции бяха изпратени да търсят, не толкова платформите, колкото седемнайсетата вселена.

Демократичния Кралски Институт на Шатовария наистина откри нова вселена, но понеже тя все още бе в процес на формиране и нямаше следи от разумен живот, решиха, че това трябва да е осемнайсета вселена.

Седемнайсетата вселена, на която са платформите, и до днес не е открита. Джони понякога си казваше, че това не е трудно за разбиране. Вселената бе в главата му. Изобщо не бе построил такива платформи.

Макадам беше споменал на Джони, че много от бившите резервни планети на Междугалактическата Минна не се търсят на пазара, макар че са обитаеми, а не са населени. Тъй че Джони тайно уведоми с помощта на куриери на банката бившите пратеници за отделни групи планети. Те веднага сключиха сделки с компанията и изкараха планетите на пазара за недвижими имоти с реклами от рода на: „Насладете се на спокойствието и тишината на живота в предградията!“ Така те и приятелите им станаха още по-богати. Кълняха се до гроб в Джони. Мирът бе най-печелившето откритие.

През този период най-неприятната новина за Джони бе донесена от неговите счедоводители. Бяха нараснали на двеста силачи, за да могат да следят доходите му. Казаха му, че единствената му губеща компания е земният клон на Билдстронг. Всички останали печелеха добре. Джони каза, че ще говори с генералния директор, както и стори. Откри, че плащат на още двеста хиляди шатовриански работници.

Директорът обясни, че сега вече не само поправят изгорелите градове, но са се отделили на клонове и строят наново всички градове на Земята. Имали двеста годишна строителна програма, която не искаха да прекъсват. Джони му каза, а също и на шестте заместник-директори, че строят градове, в които никой не живее и няма да живее през следващите няколко века. Така че, най-добре да помислят как да започнат да печелят. Казаха, че ще помислят, но в отговор той настоя да продължат по програмата. Не, нямат намерение да населяват Земята с шатоврианци. Знаят, че така човешката раса ще бъде погълната. Просто винаги става така — като започнат да строят, набират голяма инерция. Джони си помисли, че тъй или иначе, това няма голямо значение и забрави.

След известно време на Стормълонг му омръзна да демонстрира новите атмосферни превозни средства с телепортационни двигатели, които „Отчаяна Отбрана“ продаваше из всички галактики и да обучава пилоти, затова убеди Джони да поправи един стар орбитален миньорски самолет на компанията и да иде на луната. Джони го вразуми поне да вземе атмосферни екипи и още трима пилоти, луди като него, да стегнат четири самолета и да го направят както трябва.

Стормълонг изтъкна като повод това, че иска да види няма ли да открият още от онзи тежък метал. В момента около луната отново имаше много метеорити. За два месеца успяха да подготвят пътешествието, да го направят и да се върнат.

Наистина бяха намерили метеорити със следи от тежки метали и докараха около двеста тона руда. Но Стормълонг носеше и други стряскащи новини.

— Горе има отпечатъци от стъпки — каза той на Джони. — И следи от гуми!

Понеже това имаше нещо общо със света на ловуването, Джони се заинтригува. Възможно бе да има нашественици. Но хората от „Отчаяна Отбрана“ категорично отрекоха такава възможност. Нищо не можело да проникне през тяхната отбрана! След това се зачудиха дали пък посетителите не са ходили там.

Джони нямаше намерение да прекарва седмици наред в орбитален самолет, затова нае за почивните дни космическата яхта на Драйс Глотън и отидоха със Стормълонг да огледат.

Наистина! Отпечатъци от стъпки и следи от гуми!

Острото око на Джони веднага забеляза някаква хартийка, която лежеше долу, покрита почти изцяло в прах. На нея пишеше: „Дъвка без захар SPEARMINT, 15 броя, «Спасители на живота» ООД, Ню Йорк“. Стормълонг помисли, че трябва да е останало от някакъв спасителен екип. Само че нямаше никакъв катастрофирал кораб. Драйс предположи, че това може би е някакъв изолационен материал.

Джони не искаше следите им да се смесват със заварените. Засне ги с пиктограф и след това ги проследи. Отведоха го до нещо, което много слабо напомняше на знаме. Макар че му бе трудно да ходи заради слабото притегляне, разходи се наоколо и откри още един флаг, също почти изцяло унищожен. Не откриха нищо друго. Но Джони им показа как тази част от хартийката, която е била открита, е много по-избледняла от закритата. Значи е стояла там стотици години. Следователното следите и знамената също са много стари. Сметнаха, че това не може да представлява опасност за тях и се прибраха на Земята.

Истинското откритие направиха по пътя обратно. Джони се възхищаваше на комуникационните системи на Драйс и той гордо му показа първите снимки, които бе направил на планетата при пристигането си. Джони забеляза, че облачното покритие сега изглежда много по-плътно.

Направи още сравнения. Бяха се насочили с огромна скорост към Европа, но все още виждаха Северна Африка и Мала Азия. Северна Африка беше зелена, а по средата на Мала Азия имаше ново море!

Макар че кацнаха доста късно в неделя вечер и Джони закъсняваше за вечеря, той веднага отиде при дежурния офицер по отбраната от „Отчаяна Отбрана“ и го попита известно ли му е, че планетата се е променила. Да, беше му известно. Изпрати го при генералния директор на Билдстронг.

— Нали ни заповяда да работим с печалба — оправда се директорът. — Затова наехме още шатоврианци и съставихме здравна програма. Решихме, че компанията може да се грижи и за здравето на хората.

Джони поиска да му обяснят какво по дяволите са направили.

В пустинята Сахара имало някаква площ под морското ниво, затова те пуснали вода от Средиземно море, за да създадат изкуствено море. По този начин ще предизвикат валежи. Освен това там засадили с машини осемдесет и четири квадрилиона дървета. Засадили и в Мала Азия, където няма да имат нужда от толкова вода. Дърветата били от добри сортове. Бавно растяли, но били вкусни и питателни. Засадили още четиринайсет квадрилиона в средния запад на американския континент. Какво, Джони не е виждал тази част от планетата? Ами там и преди е имало дървета — в огромния централен равен масив. Могат да го докажат с вкаменелостни, намерени при разкопки. Както и да е, съжалявал, ако с това е променил климата. Обикновено така ставало. Но и въздухът се прочиства, разбираш ли?

Джони попита откъде ще дойде печалбата при толкова големи разходи и наемане на толкова нови служители. Генералният директор му показа последния баланс. Имаха положително салдо. Експортираха дървета като храна за Шатовария. Джони веднага му прости, увеличи заплатата му и се прибра у дома, където го чакаха за закъснялата вечеря.

По това време се случи още един инцидент, достоен за отбелязване.

Джони посети панаир в Цюрих, но си бе сложил дихателна маска за извънземни, за да не го спират по улиците и да се тълпят. Ненадейно срещна Пиер Соланс. Бившият пилот бе облечен в просешки дрехи и разказваше на множество зяпачи как лично с очите си видял Джони Гудбой Тайлър да ходи по облаците. И не само това. Джони измъкнал от облака един демон и изпял с него дует. Като свърши с разказа, мина с една паничка да събере подаяния от публиката. Явно се прехранваше по този начин. Като стигна до Джони, Джони свали маската и Пиер едва не припадна.

89
{"b":"284421","o":1}