Намери карта на местността, правена навремето от хората. Реката се е казвала „Замбези“, дълга приблизително две хиляди и сто мили, една от най-големите реки в света. Минавала е през Карибската Клисура и там водата й е била използвана във водноелектрическа централа, забележително начинание. Клисурата се е спускала доста стръмно към това място. Никъде не бе отбелязано село! Сравни двете карти.

Върха на язовира, където е бил пътят, е бил отнесен доста преди сблъсъка с корабите.

Джони осъзна какво е станало. В продължение на хиляда и сто години Замбези е трупала наноси в езерото вследствие на наводнения.

Нищо чудно, че нивото на водата спадна с такава невероятна бързина. От падането на гигантския кораб от язовира са били изтласкани милиони тонове

паноси. А прииждащите води от реката не стигаха, за да наваксат нивото толкова бързо. Езерото вече не беше толкова голямо — само около сто и двайсет мили дължина, а водата от самия язовир се простираше едва на хиляда стъпки. Всичко останало бе кал.

Джони даде инструкции на Чонг-уон и китайските инженери:

— Язовирът има шест генератора при местата, където водата се е вливала от езерото, падала е в язовира и е завъртала генераторите. Искам веднага да затворите и шестте. В момента, в който приключим с телепортирането, след около двайсет и пет минути, прекъсваме цялото захранване. Направете това и затворете шестте входа. Когато ни потрябва електричество за повторното телепортиране, ще изключим защитния кабел около езерото, за да не гълта енергия и ще отворим само два от входовете. Можете ли да се справите?

— О, да! — След което повториха: — Трябва да прекъснем електричеството след около двайсет и пет минути, да затворим входовете към генераторите и след около два часа да изключим защитния кабел и да пуснем само два генератора. Да затворим ли и преливниците?

Джони кимна. Излишната вода от язовира никога преди не бе преливала. Източваше се през преливници под него и отново се вливаше в реката по-надолу. Тази вода не беше много и едва ли щеше да реши проблема, но може би щеше да помогне.

Появи се Тор.

— Намерете Дуайт — каза Джони.

— В болницата е. Има счупена ръка, наранявания.

— Но освен това има и добри познания по експлозивите — каза Джони. — Доведете го.

Телепортирането продължаваше, но можеше да използва времето да организира нещата.

Дуайт се дотътри. Имаше синини около очите и гипс на едната ръка. Освен това накуцваше, но беше ухилен до уши.

Джони нямаше време за губене:

— Дуайт, вземи две намотки взривно въже от по хиляда стъпки, три кутии от по петдесет килограма течен експлозив, три от онези пробивни машини с предпазители, фитили и всичко необходимо.

— Какво смяташ да правиш? — попита Тор. — Планетата ли ще взривяваш?

Джони му отвърна:

— А ти, Тор, събери всички наши хора и колкото се може повече от китайците.

Появи се Стормълонг.

— Приготви се да превозиш експлозивите и хората зад езерото. Трябва да сме готови да започнем в момента, когато приключат с телепортирането.

Драсна набързо бележка за Ангъс и я даде на един комуникатор. Трябваше да му я предаде веднага след като приключат с телепортирането на кутиите. „Захранването ще прекъсне за около два часа. Уведомете ни, като свършите с първия тур, тъй като трябва да летим със самолети и да взривяваме. Не започвайте да телепортирате, докато не получите потвърждение от нас. Свържете се с мен по миньорско радио.“

По подземния коридор започнаха да излизат хора извън лагера. Някои от тях бяха шотландци, излезли преждевременно от болницата след нападението. Доктор Алън гледаше с неодобрение, особено към Джони, но не каза нищо.

Джони излезе навън. Слава богу, беше ден. Поне щеше да вижда какво прави. Погледна към язовира. Да, наистина. Наноси! Всичко наоколо бе опръскано с наноси. Работата щеше да бъде много кална. Горе, където язовира беше разкъсан, се виждаха купчини тиня и наноси. Околните скали също бяха опръскани. Сякаш нещо бе цопнало в гигантска кофа с боя и оплескало всичко. Мокри наноси. Най-голямата опасност идваше от риска някой да се подхлъзне и падне.

Джони носеше миньорско радио, тъй че щеше веднага да разбере кога са свършили с телепортирането. От долните нива излизаха камиони и товареха експлозива в самолет. Пилотите бяха в готовност. Хората се качваха в два пътнически самолета. Десетина китайци се втурнаха към електроцентралата, въоръжени с големи гаечни ключове. Щяха да им трябват, защото им предстоеше да местят лостове и контролни ръчки, неизползвани от хиляда години.

Джони се приближи до брега на язовира и погледна към езерото.

Не можа да повярва на очите си. Мислеше, че катастрофата е предизвикала много по-сериозни щети.

На пет мили от язовира в калта на езерото се бе врязал гигантският самолетоносач, превърнал се в развалина.

Той бе главната причина за сегашното бедствено положение.

Освен това огромното му обгоряло туловище пречеше на водата да се влива в язовира. Над него се образуваше ново езеро.

Джони се обади на Дуайт:

— Вземи трима. Качи ги на една летяща платформа. Поставете взрив от източната страна на кораба и прокарайте нов канал за водата. Ще ви дам време за взрива. Заредете всичко и елате при мен.

Дуайт се втурна да намери хора и експлозив.

Джони застана на място, откъдето можеше да вижда отсрещната страна на язовира. Брегът му не бе равен, а откъм страната на езерото се бе впил навътре като нащърбена луна. Да, без съмнение изтичаше вода. Поради формата на езерото при силно сътресение се изливаше много повече вода от бреговете. Далечният край бе достатъчно здрав заради скалите, но разтърсването сигурно е дошло от дъното на язовира. От отсрещния край водата ревеше и се пенеше, сякаш излизаше от гигантски пожарогасител.

Възможно бе едновремешни пукнатини откъм края близо до базата досега да са били запълнени с наноси. Но експлозията ги е разкъсала. Единственото нещо, което би могло да ги запуши, бе около половин тон скална маса, изкопана и спусната от горното течение. Но сега най-малко бе моментът да се копаят скали с багери и кранове.

Планът, който набързо се бе родил в главата му не бе лош. Погледна към канарите откъм далечната страна на клисурата. Ако взриви една от тях, за да запуши скъсването, дали от сътресението няма да се скъса останалата част от язовира?

Освен това защитният кабел минаваше край канарите. Не смееше да пожертва и него.

От миньорското радио долетя гласът на Ангъс:

— Първата фаза от телепортирането завърши. Готови сме да прекъснем захранването!

— Прекъсвайте! — каза Джони. — Електроцентрала! Изключете захранването! Стормълонг! Тръгвайте!

Лекото прашене от арматурния кабел изчезна. По земята се посипаха отломки от бомби, мъртви птици и листа, изведнъж освободени от преградата на щита.

Самолетите се издигнаха с рев.

Джони забеляза една свободна летяща платформа, качи се на нея и натисна ръчката на пулта. Понесе се над язовира и езерото и се насочи към върха на далечните канари.

Дуайт вече беше там. Джони огледа скалите. Опита се да прецени количеството вода, което изтича от дъното на язовира. Задачата му беше да свали от канарите толкова скална маса, че като бъде отнесена в дупката, да я запуши. Преценката можеше да се окаже доста измамна.

Три дупки. Трябва да пробие три дупки, всяка с дълбочина около сто стъпки и под точно определен ъгъл. В точките, където скалата трябва да се отцепи.

Насочи се към задната част на скалата и посочи три места, приблизително на двеста ярда от язовира. На около петнайсет градуса по вертикала.

Започнаха да дълбаят с пробивните машини. Обикновено се използваха за разкриване на рудни жили. Но можеха бързо да пробиват и дупки. Дали щеше да е достатъчно бързо? Имаха само два часа.

Кабелът! В тази част бе положен по-близо до езерото и те пробиваха зад него. В никакъв случай не трябваше да го жертват. Ако го оставят на мястото му, падащите скали можеха да го разкъсат и съборят в езерото.