Не падаха достатъчно бързо.

Шлейм се наведе към кошницата и извади трите гранати. С цялата си сила, която никак не бе малко, запрати едната през отворената врата на контролния щаб. Хвърли една към входа за купата. А третата захвърли към дявола.

Още докато гранатите бяха във въздуха — с такава бързина действаше — той бе извадил оръжието от кошницата. Прицели се към дявола — право в главата му от трийсет стъпки. С радост натисна спусъка.

Не стреля.

Лорд Дом, бълбукащо същество от предимно течен свят, скочи на крака и се завтече към него.

Шлейм високо вдигна пистолета си, като се готвеше да го стовари върху Дом и да го разпльока. Толнепите бяха физически по-силни от всички присъстващи.

Джони хвърли брадвичката си като свистяща стрела. Твърдият й тъп край смаза очните филтри на Шлейм.

Лорд Браул, масивният дървоподобен пратеник, който преди бе седял зад него, обви около Шлейм широките си една стъпка в диаметър ръце и го стисна така, че кокалите му проскърцаха.

— Дръж го неподживен! — извика лордът на Фаулджопан. — Не му позволявай да докосва тялото си!

С удар на китката си фаулджопанът произведе отнякъде човкоподобен нож и пристъпи към Шлейм.

Толнепът се бореше, но огромните ръце здраво го държаха. Фаулджопанът огледа с капкоподобните си очи врата на толнепа.

— А, — най-накрая възкликна. — Ето къде е скрита капсулата!

Ножът му леко потъна и започна да реже. Започнаха да капят сиви капки толнепска кръв. Фаулджопан стисна раната и една крехка стъклоподобна капсула изскочи от нея. Беше непокътната.

— Капсулата му за самоубийство — каза фаулджопанът. — Трябваше само да се удари по врата от тази страна и щеше да е мъртъв. — Погледна укорително към Джони. — Ако го бе улучил с онази хвърчаща пръчка по врата, нямаше да имаме заложник!

Джони за пръв път заподозря, че нещата няма да се развият по неговия план и не вървят на добре.

Фаулджопанът се обърна към другите, които се бяха струпали около тях. Извика с крякащия си глас:

— Каква е волята на делегатите на тази конференция? Трябва ли този пратеник да бъде задържан от конференцията и осъден?

Замислиха се. Мислеха дълбоко. Гледаха се един друг. Някой подметка нещо за Член 32.

Джони само мислеше как да ги вкара вътре и да сложат край на войната, още сега. Нима тези лордове не разбираха, че умират хора? А що се отнася до Шлейм, та нали всички видяха, че използва оръжия? Но беше попаднал всред дълбокомислените идиотщини, с които се славеха правителства и съдилища. От небето дори се чуваше усилващо се бръмчене, което застрашаваше собствената им безопасност.

— Предлагам да го осъдим според всички правила — обади се един от лордовете отзад.

— Всички ли са съгласни? — провикна се друг. Всички невоюващи извикаха „да“, а воюващите казаха „не!“.

— Значи обявявам — каза лордът на Фаулджопан, — че пратеникът на Толнеп е задържан от конференцията и трябва да бъде осъден по Член 32 за физическа разправа с членовете на конференцията!

Ревът в небето се чуваше съвсем силно. Джони си проправи път през тълпата и застана точно пред толнепа. Размаха един скиптър пред лицето му.

— Това ли търсеше, Шлейм? Това е истинският. Другите бяха копия, които ние направихме. Залъгалки, както и останалите ти оръжия.

Шлейм се бореше и крещеше.

— Донесете ми някаква верига — извика фаулджопанът.

Джони се приближи до лицето на толнепа. Но фаулджопанът опипваше зъбите му, за да провери дали няма друга капсула, която да захапе. В момента, в който свърши, Джони отново каза на толнепа:

— Шлейм! Кажи на капитана си горе да се оттегли! Говори или ще ти натикам радиото в гърлото!

Лорд Дом се опита да отблъсне Джони.

— Това е затворник на конференцията! Не можеш да говориш с него, докато не бъде осъден. Член 51 от правителствените разпоредби за съдилищата…

Джони успя някак да се овладее.

— Лорд Дом, точно в този момент конференцията е заплашена от бомби! За вашата собствена сигурност настоявам…

— Настояваш? — каза фаулджопанът. — Виж сега, това са силни думи! Има определени процедури, които трябва да се спазват. А теб официално те информираме, че самият ти запрати предмет срещу пратеник. Тази конференция…

— За да му спася живота! — извика Джони и посочи към Дом. — Този толнеп шеше да му строши черепа!

— В онзи момент си позволи да действаш като отговорник по отбраната на конференцията. Не си спомням да сме те…

Джони си пое дъх. Трескаво мислеше.

— Бях назначен от планетата домакин, която има задължението да защитава живота на поканените делегати.

Естествено такава процедура нямаше.

— А, — каза лорд Дом. — Той има пред вид Член 41, задължения на планетата, отговорна за свиканите пратеници.

— Аха — каза Фаулджопан. — Значи не може да ти се предяви обвинение. Къде е веригата?

Един от китайските часовои тичаше с миньорска верига. Двама пилоти го следваха с чифт тежки белезници.

— По Член 41 — отчаяно каза Джони — настоявам затворникът веднага да разпореди на своите атакуващи корби да се предадат.

Лорд Дом погледна към Фаулджопан. Той поклати глава.

— По Член 19 може само да се уреди временно прекъсване на огъня там, където съществува заплаха за сигурността на пратениците.

— Добре! — каза Джони. Знаеше, че рискува. Пратениците не бяха вече толкова приятелски настроени към него. Но ще рискува докрай. От това зависеха много човешки живота. Не само техните собствени, но и тези на досега оцелелите в Единбург. Натика радиото близо до устата на Шлейм.

— Обяви незабавно прекъсване на нападението, Шлейм! И кажи на капитана си горе да се оттегли!

Лорд Шлейм просто се изплю в тях.

Вързваха го с вериги. Някой бе открил в кошницата му резервен филтър и го бе сложил на мястото на изпочупените стъкла над очите му, за да може да вижда. Събориха го на земята. Приличаше на голямо кълбо. Виждаше се само лицето му. Бе свил устни и от устата му се чуваха само съскания.

Джони щеше да му кресне, че ако отказва да говори по радиото, ще изпрати на планетата му Толнеп един голям дракон, но мисълта, че тези думи могат да се окажат в нарушение на някой друг член, го спря. Опитваше се да намери по-подходящ начин.

Но за щастие лорд Дом без да иска реши въпроса, преди Джони да се обади.

— Шлейм — каза той, — сигурен съм, че на процеса ще бъдем много по-благосклонни към теб, ако заповядаш на силите ти да се оттеглят.

Това се бе опитвал да изкопчи лорд Шлейм.

— При това условие и ако капитанът там горе се откаже от пиратското си начинание и ми се подчини, можете да ми дадете радиото.

Беше му подадено под устата от Джони, на който по-скоро му идеше да го фрасне с него и да му избие гадните зъби.

— И никакви кодове! Само кажи: „Обявявам временно прекъсване на бойните действия“ и „Заповядвам ви да се оттеглите в орбита далеч от бойните зони“.

Шлейм огледа липата над него. Когато Джони натисна скритото копче на микрофона, за всеобща изненада повтори точно думите на Джони. Но по лицето му едва едва пробягна хитра усмивчица.

Явно там горе си имаха някакви предварителни уговорки. От скиптъра долетя гласът на Рогодетер Сноул:

— Мое задължение е да попитам дали пратеникът на Толнеп не се намира под физическа заплаха или дискомфорт.

Спогледаха се. Очевидно толнепските разпоредби визираха такива внезапни и необясними промени в заповедите.

Шлейм, обвит до шия в тежки вериги, се усмихна:

— Мога ли отново да говоря с него?

— Кажи му веднага да се подчини! — каза Джони.

Не искаше открито да заплашва планетата на толнепите в такова обкръжение и в такъв момент.

Шлейм отново повтори дословно думите на Джони.

Отново се разнесе гласът на Рогодетер Сноул:

— Мога да се подчиня само ако бъда сигурен, че живота и сигурността на личния пратеник на Толнеп са гарантирани и конференцията обещава да го изпрати невредим на Толнеп.

Фаулджопан каза на лорд Дом: