Но сега всички бяха насядали по столовете, в това число и лорд Шлейм, който доста бе поскитал наоколо, неизменно с опряна на скиптъра брадичка.

Беше нощ. Платформата се осветяваше с миньорски прожектори. Пратениците бяха насядали по пейки и столове, наредени в полукръг извън опасния район на големия метален квадрат. Някои продължаваха да говорят помежду си, но не от скука.

Джони седеше по средата на платформата и някои се зачудиха дали няма да се изпрати някъде. От прожекторите копчетата му грееха, а съществото на главата му оживяваше. Това бе интересно дори за един отегчен лорд.

— Скъпи лордове — обърна се към тях Джони, — искам още веднъж да се извиня за това, че ви задържаме тук. Но за да решим въпроса с Шлейм, боя се, че ще трябва да направим демонстрация. Това е демонстрация на прекомерен апетит. Позволявате ли?

Всички с изключение на лордовете на воюващите и Шлейм се засмяха. Демонстрация на апетит. Дали не беше някакво състезание по надяждане? Бяха ги виждали преди. Но да, при всички положения, продължавай.

Джони удари два пъти жезъла в ръката си. От сенките изскочиха двама механици с богато украсена миньорска количка.

Върху нея седеше дракон като този на шлема на Джони. Беше дълъг пет стъпки. Имаше крила. И врат. И главата му беше свирепа, със зяпнала зъбата уста, святкащи червени очи и рога. Цялото му туловище от главата до опашката бе покрито с шипове. Златолюспест дракон с огненочервена уста.

Механиците сякаш искаха да го свалят от количката, но Джони им махна предупредително, сякаш драконът щеше да ги ухапе.

Шлейм се изхили. Макар че бе изцяло погълнат да слуша и наблюдава и почти не обръщаше внимание на това какво прави и говори Джони, Шлейм не се сдържа и се обади:

— Това не е жив звяр! Направен е от глина и е боядисан! Тук наоколо има още много такива — и той посочи към недовършените постройки, край които лежаха непоставени дракони. — Това е само празен образ!

Театър, боже мой! Нима този глупак си мислеше, че лордовете са деца!

Но лордовете го погледнаха неодобрително заради това, че се е намесил. Пратеникът зад него дори се наведе напред и каза:

— Тихо!

Шлейм се обърна да го огледа. Беше внушително същество, чиято генетична линия вероятно идваше от дървета. Кожата му наподобяваше кора и косата му приличаше на листак. Ръцете му бяха около една стъпка в диаметър. Шлейм реши специално да го наблюдава, когато направи своя ход. Оставаше още съвсем малко време.

— Простете на лорд Шлейм — каза Джони. — Той изживя известен стрес и не вижда много добре.

Сега бе ред на лордовете да се изхилят.

— Звярът върху количката — продължи Джони — се нарича дракон. Ако погледнете към пулта за управление ей там, ще видите майка му.

Лордовете обърнаха очи към по-големия дракон, увит около пулта. Засмяха се. Майка му!

Сър Робърт седеше до вратата на контролното помещение. Зад него бе Сгормълонг, който размахваше някакви сводки и спореше със сър Робърт на нисък глас. Но сър Робърт отрицателно клатеше глава. Накрая каза на висок глас:

— Остави момчето на мира! — И Стормълонг се прибра вътре.

Тази случка не остана незабелязана за Лорд Шлейм. Някой бе докладвал за приближаването на флотилията. Може би ще му се наложи да действа по-бързо от планираното. Изостри ухо към небето. При пристигането си трябваше да изстрелят нещо в атмосферата, което той да чуе. Това бяха инструкциите му.

— А сега благоволете да забележите — каза Джони, — че драконът в количката е различен от този върху моя шлем. — И той посочи към челото си. — Този малкият е нахранен.

Да, малкият дракон наистина имаше в устата си малко топче. Малко, кръгло, бяло топче.

— А този върху количката е гладен! — каза Джони. — Можете да отбележите тези факти за колекциите от флора и фауна в света. Това е Имперски Дракон! Храни се с луни и планети!

Шегата им хареса. Управниците винаги изяждаха планети и звезди. Имперска диета! Схващаш ли? Страхотна шега. Пратениците се засмяха. Разбраха, че наблюдават алегория. Умно.

Джони пак махна предупредително на механиците и успокоително погали дракона по главата. След това изведнъж пъхна ръце под врата и корема му, както ловеше с изненада диви зверове и направи няколко крачки назад с дракона. Доста тежък беше!

Механиците взеха количката и изчезнаха. Шлейм внимателно ги следеше, доколкото можеше да вижда под сенките. А, само се скриха и наблюдаваха. Добре, няма проблеми, като включи парализиращия лъч.

Джони бе оставил дракона в средата на платформата. И направи нещо изключително интересно. Наведе се над главата на дракона и му прошепна нещо в ухото.

— Много добре — каза на глас след това. — Знам, че си гладен. ТЪЙ ЧЕ, ИДИ ДА ИЗЯДЕШ АЗАРТ!

Без да забележи никой, Джони се пресегна към дракона откъм тази страна, която пратениците не виждаха и след като чу тихия глас на Ангъс „Сега!“, дръпна ръчката на часовниковия механизъм на бомбата в кутийка. Беше оставена в празния търбух на дракона и предврително нагласена за 5 минути. С нокъта на палеца на другата ръка проби капачето на една пушечна бомба, каквото използваха в мините, за да проследяват въздушни течения долу в шахтите.

Бял дим започна да излиза на талази от устата на дракона. Изглеждаше свирепо!

Джони слезе от платформата. Ангъс натисна бутона за изстрелване. Джони насочи жезъл към дракона.

— Върви. И не се връщай, преди да си изял Азарт! Хайде!

Жиците зажужаха.

Драконът, заедно с целия дим, потрепери и изчезна.

Обратният удар бе много слаб.

Джони погледна часовника си. Имаше още три и половина минути.

Върна се на платформата. Имаше един много, много студен участък там, където пространството бе съвпаднало с леденото пространство на Азарт.

— А сега, скъпи лордове, има ли някой от вас пиктофон, на който се доверява? — попита Джони. — Не искам да използвам нашите, тъй като може да не им повярвате. Искам да взема на заем пиктофон, който може да бъде запечатан и никой да не може да подправи нишо.

Двамата механици се втурнаха и оставиха върху платформата жирокаса от един разузнавателен самолет. Джони помоли лорда от Фаулджопан да постави пиктофона в жирокасата. Лордът погледна пулта да се увери, че никой не натиска бутоните, погледна и към стълбовете да види дали не жужат жиците и се приближи до средата на платформата. Остави пиктофона в плота на жирокасата и както го бе помолил Джони, я заключи. Слезе от платформата.

Джони погледна към часовника си. Бяха минали седем миути. Драконът бе свален точно на повърхността на Азарт. Бомбата би трябвало да е експлодирала преди две минути. Със следващата телепортация трябваше да изстрелят пиктофона над луната, малко встрани.

— Сега! — каза Ангъс.

Жиците зажужаха.

Пиктофонът и касата потрепнаха и изчезнаха.

Нямаше обратен удар.

Цифрите на часовника на Джони бързо се сменяха. Трийсет и девет секунди.

Жуженето промени тон. Въздухът на платформата потрепна.

Появиха се пиктофонът и жирокасата.

Жуженето спря.

Имаше лек обратен удар.

Двамата механици дотичаха с количката, върху която седеше прожектора, тъй че да застане между пратениците.

— А сега ако позволиш, скъпи лорде — каза Джони на пратеника на Фаулджопан, — искам да те помоля да вземеш пиктофона, да го разпечаташ и да го отнесеш до прожектора. И моля те, за да сме абсолютно уверени, че това е твоят диск, запиши накрая няколко думи. След това провери дали в апарата няма друг диск или следа и постави твоя вътре. Ако обичаш.

Лордът на Фаулджопан направи всичко според указанията. Само каза:

— Пиктофонът е ледено студен.

Джони стаи дъх. Знаеше доста добре какви поражения е посяла бомбата. Но не можеше да бъде абсолютно уверен. Моментът бе критичен.

Натисна дистанционното управление. Прожекторите угаснаха. Картината от пиктофона се появи.

В тъмното пред тях стоеше триизмерно изображение на Азарт. Виждаха се петте елипси, по които се разпознаваше.