Саладин е съблечен гол и закован с гвоздеи за плененото разпятие, направено с дърво от Истинския кръст. Кожата на тялото му е нарязана с нож или с меч, в главата му са забити парчета стъкло, които образуват подобие на кървава корона.

НУРЕДИН изтичва до вратата на преддверието, за да попречи на войниците да влязат. Като я държи затворена, вика началника на стражата.

НУРЕДИН

Дул! Дул, ела веднага. Сам! Султанът не е добре, иска да те види.

ДУЛ влиза. НУРЕДИН бързо затваря вратата след него.

НУРЕДИН (видимо потресен)

Саладин е мъртъв!

ФИКАР

Какво?

НУРЕДИН

Убили са го в покоите му.

ФИКАР

Не може да бъде. Закълни се, че не е вярно!

НУРЕДИН

Кълна се в Аллах, че е вярно. Ела.

Пълководецът въвежда началника на стражата в спалнята. За момент двамата мъже застиват като вцепенени.

ФИКАР

Как е възможно?

НУРЕДИН

Единият писар е изчезнал. Сигурно е исмаилитско или християнско куче. Още надушвам смрадта му.

Оглежда стаята, локвите от кръв и обезобразените тела.

НУРЕДИН

Трябва да е ранен. Не може да е отишъл далече.

Погледът му спира върху няколко кървави отпечатъка от пръсти близо до отворения прозорец срещу леглото на султана. Изглежда, че оттам се е измъкнал убиецът.

ФИКАР

Ще изпратя най-добрите си хора да го хванат.

ФИКАР тръгва към вратата.

НУРЕДИН

Чакай. Не го прави!

ФИКАР спира и се обръща.

НУРЕДИН

Има по-сериозен проблем. (Започва да крачи, докато говори.)

Трябва да накараме хората да повярват, че господарят е болен. Не можем да допуснем християните да узнаят, че е мъртъв. Светът не бива да узнава. Доведи лекаря на Саладин – имаме нужда от съдействието му, за да направим измамата достоверна.

ФИКАР излиза. НУРЕДИН взема меч и изважда гвоздеите, с които е разпънат Саладин. Поставя великия султан на пода и покрива тялото му с чаршаф от леглото. После коленичи и започва да се моли.

ФИКАР се връща с лекаря АДАМ БАХИР. След като затваря вратата, изважда кинжал изпод дрехите си и го допира до гърлото на лечителя.

ФИКАР

Ще правиш каквото ти каже НУРЕДИН или ще отрежа всяко неподчинение от жалкото ти тяло. Разбра ли ме?

БАХИР кимва плахо, като внимава да не се набоде на острието.

ФИКАР

Добре.

ДУЛ блъска лекаря към НУРЕДИН, който е коленичил до тялото на султана.

НУРЕДИН

Лечителю, донеси хубаво ленено платно и се погрижи лично за тялото, вземи мерки да получи подобаваща грижа.

Отдръпва се и оставя лекаря да огледа трупа.

НУРЕДИН

Той вече е при Аллах, сигурен съм. Само се моля да имам достатъчно дълъг живот, за да накажа онези, които са организирали това злодеяние.

ДУЛ се приближава да другите два трупа, изплюва се върху тях и изритва главите им. НУРЕДИН го дръпва.

НУРЕДИН

Запази яростта си за друг ден. В момента ми трябваш спокоен. Има много работа да свършим.

Поглежда лекаря.

НУРЕДИН

Какво ще кажеш за нашия султан? Как ще убедим царедворците, че все още е жив, но е толкова болен, че не бива да излиза от стаята?

БАХИР

Преди няколко години господарят получи сърдечни проблеми. Ще кажем, че за съжаление, болестта отново се е проявила. За да се избегнат усложнения, само аз трябва да влизам при него.

НУРЕДИН (със задоволство)

Колко време можем да поддържаме тази заблуда?

БАХИР

Десет дни. Не повече. Саладин е известен с нетърпеливостта си. Не би издържал повече от десет дни, без да се опита да управлява от спалнята си, дори да съм му забранил.

НУРЕДИН

Би трябвало да е достатъчно.

Приближава се до ФИКАР и зашепва на ухото му, като закрива устата си с ръка.

НУРЕДИН

Трябва да отида при жената на Саладин и да говоря с братята му. Те също трябва да участват в измамата.

ФИКАР

Ще изпратя най-верните си хора да те охраняват.

НУРЕДИН кимва.

НУРЕДИН

А недостойната леш на този продажен писар?

БАХИР

Лично ще се погрижа.

НУРЕДИН

Отрежи смърдящата душа от тялото му. Нека да се скита във вечността без нея, да гори в огъня на вечното проклятие.

Телефонът на бюрото иззвънява. Мици отмества поглед от сценария и натиска копчето на микрофона.

– Фалън.

– Детективе, обажда се полицай Фишер, Анди Фишер. Намерих колата на вашия заподозрян наблизо. Вътре има шофьорска книжка с негова снимка. Вече знаем името и адреса му. Да ви ги кажа ли сега?

– Не. Добре си се справил, Анди. Веднага слизам.

154

ЖЕНЕВСКОТО ЛЕТИЩЕ, ШВЕЙЦАРИЯ

Значката на Ник е достатъчна, за да им осигури превоз с кола на швейцарската полиция до летището, а на Урсула – с друга до дома на приятелката ѝ дипломатка в Женева.

След като купуват билети от гишето на „Луфтханза“, детективът отива директно в тоалетните. Заключва се в една кабинка, вдига капака на казанчето и неохотно пуска вътре празната берета. Колкото и да му се иска да запази оръжието, няма как да го прекара през скенерите. Наглася поплавъка, проверява дали казанчето функционира добре и се връща в чакалнята.

Двамата с Брусар едва успяват да разменят няколко думи в бързането да минат през регистрацията на багажа, митницата и паспортната проверка. После заедно със стотици пътници вземат тринайсетчасовия полет за Лос Анджелис с прекачване на летище „Кенеди“ в Ню Йорк. Скоро самолетът Боинг 747 се засилва по пистата и се издига във вечерното небе.

След като машината набере височина и всички могат да разкопчаят коланите, Ник ще намери главния стюард и ще поиска копие от списъка на пътниците. Смята да обиколи самолета и да провери всеки поименно. Едва след това ще се успокои и ще си позволи да се зарадва на прибирането у дома и на новия живот, който му предстои. Първо ще отплава на север, до Сан Франциско, после покрай Форт Браг и гористите брегове на Кресънт Сити, Голд Бийч и Флорънс. Може би ще продължи през Ниа Бей и ще се разходи до Виктория, Ричмънд и Ванкувър. По пътя ще си търси работа. Ще се запилее. Може би отново ще открие себе си. Кой знае?

Брусар докосва ръката му и го връща в настоящето:

– Мислите ли, че ще хванете човека, който е убил вашата писателка и се опита да убие нас?

При други обстоятелства Ник би отговорил оптимистично и положително. Би повторил стандартните полицейски уверения, че злосторникът ще си получи заслуженото. Но дните му в полицията са вече почти минало.

– Вероятно не – отговаря той. – Той убива в Щатите и в Европа, значи е професионалист. Тези хора умеят да изчезват безследно, както никой друг престъпник. Преминеш ли границата, полицията губи следите ти, преминеш ли на друг континент, самата ти следа изчезва.

– Но нали имате улики, проби за изследване, дати, маршрут на движение. Тези неща не помагат ли?

– Помагат, но много по-важно е да имаме добро описание на човека. А ние нямаме. Той е призрак.

155

ЛОС АНДЖЕЛИС

Мици взема шофьорската книжка от Анди – пътния полицай, намерил колата на заподозрения – и се връща в участъка, знаейки, че това е пробив в разследването.

През главата ѝ като електрически заряди минават идеи, осветяват всякакви възможности, осъществяват връзки. В същото време съзнава, че трябва да запази спокойствие, да не прибързва. Човек трябва да цени шанса си, да го използва правилно, да надгражда внимателно. Ако не го направиш, възможността се изплъзва между пръстите ти.