Мици е не по-малко нетърпелива от Картър. Вече мина обяд, а тя се чувства така, сякаш тъпчат на едно място. Ако зависеше от нея, този откачен вече щеше да преживява истински ад. Типично в стила на Картър е да изпипва нещата според закона до последната запетайка. Тя се опитва да овладее нетърпението си, сяда на бюрото и включва компютъра. В електронната ѝ кутия има десетина нови писма, едно от които е обещаният имейл от Сара Кени.

Облак! Кой би помислил, че съществува такова нещо?

Мици копира линка в браузъра и въвежда потребителското име и парола, изпратени от Кени. В дистанционната база данни няма много неща: икони за „Музика“, „Видео“, „Снимки“ и „Документи“. Тя щраква с мишката на последната и на екрана се появява списък с папки, една от които е озаглавена „Сценарии“.

Мици отваря тази папка. На екрана се появява списък с три файла: „Епохата Ротшилд“, „Херцогът и танцьорката“ и „Плащаницата (Окончателен вариант)“.

Мици щраква с мишката върху последната иконка, като се пита дали наистина това е крайният вариант. При други условия би изгаряла от любопитство да разбере. Отваря файла.

ПЛАЩАНИЦАТА

Тамара Джейкъбс

ОКОНЧАТЕЛЕН ВАРИАНТ

Поверително! Забранено фотокопирането! Подписани копия да се раздадат само на упълномощения персонал.

Мици преглежда първите страници. Всичко прилича на онова, което вече е прочела. Досадно. Това определено не е нейният тип филм. Тя активира прозореца за търсене и въвежда думата „Ливан“. На екрана излиза нова страница – нещо, на което не е попадала досега.

ЛИВАН, БЕЙРУТ, 1176 Г.

ЕКСТЕРИОР. Нощ.

Зима. Снежни планински върхове, гъсти гори от ливански кедър. (Докато камерата навлиза сред дърветата, денят постепенно преминава в нощ.)

В далечината се чува мъжки хор, който пее религиозни химни.

Камерата се приближава към таен маронитски манастир. Прозорците са осветени от трептящия пламък на факли.

ИНТЕРИОР

Когато кадърът влиза в манастира, песнопенията замлъкват и се чува шепот на мъжки гласове. Двама маронитски монаси стоят един до друг. Единственият отличителен белег върху еднообразните им кафяви раса е голям кървавочервен кръст, пришит над сърцето. Те са колкото божи люде, толкова и воини.

Единият се казва ЮСУФ. Той е висш член на ордена и е едър мъж на около трийсет и пет. Вторият, ХАЛИЛ, е с петнайсетина години по-млад, по-висок и по-слаб.

ЮСУФ

Нашият свещен водач даде заповед. Време е ревностно да се молим и да подготвим храбрите си рицари за техните задачи. Сатаната е работил неуморно. Изпратил е най-черния от зловредните си дарове на най-гнусното от своите презрени копелета – чудовището Саладин.

ХАЛИЛ

Най-гнусният и най-жестокият, добри ми братко. Целият мюсюлмански свят се обединява зад кървавия му меч.

Проехтява камбанен звън – призив за вечерната молитва. ЮСУФ и ХАЛИЛ навлизат в тъмните дебри на манастира. По стените около тях горят факли. Сенките им се издължават зловещо върху каменния плочник на коридорите.

ЮСУФ

Неверният мюсюлманин се подиграва на нашия Бог, Исус Христос. Надменно се представя за миротворец сред ордите на безбожниците.

ХАЛИЛ

Моля се на Бог да го погуби. Ден и нощ се моля с цялото си сърце великата армия на франките, начело с гордите тамплиери и хоспиталиери, да изпепели стана му и да се погрижи сянката на истинския Кръст да се стовари върху грешната му душа.

ЮСУФ

Боя се, че не е писано да се сбъдне. Ако съдя по нарежданията, които ни бяха изпратени, така смята и Светият отец.

Двамата минават през вътрешен двор, по средата на който има фонтан със статуята на св. Марон. Във водата са посипани цветни листенца, а наоколо са запалени високи свещи. ЮСУФ се спира, за да потопи ръка във водата и да се прекръсти пред статуята на светеца основател на ордена.

ЮСУФ

Не се страхувай, млади Халиле, ние няма да тръгнем сами. Духът на Марон ще е с нас постоянно. Той ще напътства очите и мечовете ни. (Махва към отсрещната стена, зад статуята, където има огромно разпятие и няколко молитвени ниши, изсечени в камъка.)

Време е да пуснем Рицарите на мрака. Време е да раздадат Божия гняв.

От другата страна на фонтана двамата отново се прекръстват. Коленичат един до друг и плъзват настрани два малки черни железни капака, закрепени в стената. Миризмата от вътрешността на тесните килии кара двамата монаси да сбърчат носове.

ЮСУФ

Братко, Светият отец те призова.

Камерата бавно се фокусира над рамото на ЮСУФ към тъмната килия. За секунда се вижда само мрак. После се появяват втренчени кръвясали очи; стават по-големи и по-големи, докато изпълват целия кадър.

ЮСУФ

Братко, дойде време да свалим камъните и да те освободим. Време е да вдигнеш Божия меч и да убиеш най-големия от враговете му.

150

СЕН ЖУЛИЕН АН ЖЕНЕВОА

На три километра след катастрофата монахът отбива встрани и пуска аварийните светлини на наетата кола. Слиза по стръмния склон покрай пътя и когато стига горичката отдолу, отваря евтиния куфар на Ник. Върху намачканите дрехи вижда онова, което му трябва.

Онова, заради което прекоси континенти.

Онова, заради което уби толкова хора.

Взема лъскавата черно-бяла плака с ДНК профила и я поглежда с възхищение. Десет колони от разположени една над друга тъмни и светли ивици, десетки магически черти, най-неоспоримото историческо доказателство – едно уникално съкровище.

Той набира номера, който от много време знае наизуст и на който рядко звъни. През няколко държави телефонът на Набил Хаяк иззвънява. Ливанският духовник вдига на второто позвъняване.

– Ефрем е. Взех профила на мъжа от плащаницата, оригиналната плака и папката с цялата документация.

Хаяк въздъхва с облекчение:

– Сигурен ли си?

– Да. Току-що ги взех от учения, който е направил изследванията, и американеца, който се опитваше да го пази.

Хаяк не пита дали са живи. Не иска истинско знание, иска да може да говори честно с Андреас Патикос, който на свой ред да говори открито с папата.

– Отлична работа, братко.

– Искаш ли да ги унищожа?

Хаяк се подвоумява. Въпреки всичко е трудно да наредиш унищожаването на нещо с толкова голямо историческо значение.

– Да. – Той преглъща тежко. – Всички ще спим по-спокойно, ако знаем, че това не се е случвало никога – ако знаем, че такова нещо никога повече не би могло да се повтори и никой повече няма да говори за него.

– Разбирам, отче.

Ефрем наистина разбира. Отлично разбира какво се очаква да направи. Мисията му още не е завършила.

151

ЛОС АНДЖЕЛИС

Мици преглежда още една страница от сценария. Търси във всяка сцена, във всяко изречение улики, които биха хвърлили яснота върху случая с Тамара Джейкъбс.

Действието се е преместило в Дамаск, древния град в подножието на Ливанските планини. Годината е 1187, броени месеци след като Саладин е завзел за втори път Ерусалим.

ДАМАСК. ДВОРЕЦЪТ НА САЛАДИН (САЛАХ АД ДИН)

ЕКСТЕРИОР, късна вечер

Двама стражи с алени наметала патрулират около двореца, яхнали черни коне. По-близо до високите стени стоят пехотинци, разположени на малко повече от една ръка разстояние един от друг.

ИНТЕРИОР

В голямата зала звучи силна музика, хората празнуват. САЛАДИН дава обилен пир и забавления за най-верните си хора. Отбелязват голямата победа при Хатин. Мъжете пият вино и пушат наргиле; екзотични жени танцуват съблазнително близо пред войниците.