– Не и в Холивуд, Викторе, не и в Холивуд. – Джейкъбс го потупва по ръката. – Нали така, детектив Каракандес?

– Е, виждал съм доста убийци с качулки, но те се интересуват от наркотици, оръжие и скъпи маратонки и изобщо не са религиозни.

Дилан Джейкъбс се усмихва леко:

– Намерете този мръсник, детективе. Моля ви, обещайте ми, че ще го заловите.

Малко вероятно, мисли си Ник, но не го казва, въпреки че е истина. Само след месец той вече няма да е тук. Професията обаче иска своето и той отговаря както винаги в такива случаи:

– Обещавам ви, господин Джейкъбс. Ще го открия.

27

Капитан Дик Матюс не е от полицаите, които търпят някой да ги размотава. Той е голям мъж, във всеки смисъл на думата. Голям на ръст. Голям началник в полицията. И голям гадняр, когато реши да вгорчи живота на подчинените си. Сега седи зад бюрото си и чака нетърпеливо Фалън и Каракандес с лице, червено като тирантите, които притискат синята риза върху огромното му шкембе.

– Прощавай, шефе.

Мици влиза, следвана от Ник.

– Петнайсет минути закъснение, лейтенант. Имаш ли представа колко неспасяемо може да прегори една хубава манджа за деветстотин секунди? Колко може да се ядоса госпожа Матюс, ако аз съм причината за прегарянето на въпросната хубава манджа?

– Разбрах намека, шефе.

Капитанът забарабанява с дебелите си пръсти върху бюрото, сякаш чака да му сервират празничното ястие за Деня на благодарността.

– Е, какво открихте? Казвайте, с малко късмет може да хвана яденето, преди да започне да загаря.

Мици тръсва на бюрото няколко дебели папки и изважда няколко снимки.

– Тамара Джейкъбс, писателка и сценаристка, около петдесетте, открита мъртва във водата на Манхатън Бийч. Убиецът я измъчвал – извадени ляво око и няколко зъба, следи от въже около китките. Накрая ѝ прерязал гърлото. Както личи, убийството е извършено в жилището ѝ, хубаво местенце в Бевърли Хилс.

– По какво личи?

– Криминалистите откриха капки кръв от жертвата по тавана на дневната ѝ.

Матюс поглежда снимките на трупа. Взема едната с два пръста, сякаш не иска да се изцапа от това, което се вижда на нея.

– Това, което имаме тук, дами и господа, е една голяма каша. – Той плясва снимката върху бюрото. – Защо не е оставил госпожата в дома ѝ, където я е убил? Защо е трябвало да я кара до брега и да я хвърля в океана?

– За да печели време. – Ник показва няколко снимки от охранителната камера на кея. – Убиецът вероятно не е местен и е карал този взет под наем „Лексус Хибрид“.

– От онези джипове с двойно предаване ли?

– Да, скъпо возило, хибриден двигател.

– Хубаво. – Капитанът взема една от снимките на колата. – Какво свързва убиеца с този автомобил?

– Следите от гуми в пясъка съвпадат с грайферите на един лексус, нает на летището. Възможно е извършителят да е пристигнал, за да извърши убийството, и после веднага да си е заминал.

Ник изважда документите, събрани от помощничките му от „Грабежи“.

– Имаме ли името на пасажера?

– Агнос – отговаря Ник, като показва на шефа си договора за наем на колата.

Матюс се намръщва:

– Агнес? Жена?

– Не, Агнос – това е последното име, което клиентът е записал в документите. Малкото име е „Абдерос“. Вижте.

– Абдерос? – Капитанът се вглежда в ксерокопието. – Истинско ли е?

– Може би не. Проверих двете имена в Интернет. Гръцки са и доста разпространени там. Абдерос е митичен герой с неизвестен баща.

– Има логика – измърморва Матюс, като връща копието на Ник. – Нищо хубаво няма да дойде от тия гърци. Икономиката им е в крах. Кухнята им е отвратителна. Не е случайно, че италианците не си чупят чиниите, след като се нахранят.

– Ами цивилизацията? – намесва се Мици. – Чувала съм, че била тръгнала от гърците.

Матюс продължава, без да обърне внимание на коментара ѝ:

– Значи имаме убиец грък, който идва, за да измъчва и убие една писателка от Лос Анджелис. Как ви звучи това, унищожители на семейни вечери?

Мици му подава копието от сценария, получен от Сара Кени.

– Това е филмът, по който е работила Джейкъбс. Става дума за Торинската плащаница и подозираме, че е смятала да направи шокиращи разкрития за погребалното платно на Христос.

– На кого му дреме? – измърморва Матюс, като поглежда към часовника на стената. Коментарът му стъписва двамата детективи. – Тъй де, виждали ли сте изобщо добре направен филм на религиозна тематика?

– „Екзорсистът“ – казва Ник.

– „Всемогъщият Брус“? – предлага Мици. – Той беше горе-долу религиозен.

Капитанът поклаща глава:

– Добре, приемам, че за успеха на един филм може да се съди по продадените билети. Но на кого му пука за тази плащаница? На католиците? На гърците?

– Ами да, и на други може би. – Мици размества папките, докато говори. – Една служителка в студиото каза, че Джейкъбс била наела италиански учени да ѝ помагат – може би те са ѝ дали данни за плащаницата.

– Какви данни?

– Не знам. Смятала е да вкара кадри от лаборатория, значи учените може би са изследвали ДНК от плащаницата. Може би са открили доказателства чие тяло е било увито в нея.

Матюс се ококорва:

– Я по-добре се придържай към стандартната полицейска работа, лейтенант.

– Идеята не е толкова безумна – възразява Мици.

Капитанът размахва пръст към папката, в която тя все още рови.

– Езика ли само си чешеш, или си открила нещо, с което можеш да блеснеш като много умна?

Тя най-сетне намира онова, което търси.

– Ето копия от декларацията за поверителност, която всички от снимачния екип са задължени да подпишат. – Подава ги на шефа си. – А това е копие от писмо на отдела за връзки с обществеността до Тамара Джейкъбс, в което я питат дали иска на пресконференцията за пускането на филма да бъдат поканени представители на „Ню сайънтист“ и „Нешънал джиографик“. Тези списания обикновено не се интересуват от художествени филми. – Тя отваря друга папка. – А ето номера на банковата сметка на един италиански посредник, за когото знаем, че е платил хонорарите на учените в Торино.

– Перфеканте! – Матюс бута стола си назад и отново поглежда часовника. Става и отива да вземе сакото си, закачено зад вратата. – Сега трябва да тръгвам, за да не изпусна вечерята. Вие двамата най-добре идете да хапнете нещо в стола – изглежда, че ви чака дълга нощ.

28

Криминалистът Том Хикс тръсва доклада си върху бюрото на Мици в отдел „Убийства“ и под жълтата светлина на лампата се вдига облак прах. Мици и Ник го заварват точно когато излизат от кабинета на Матюс.

– Малък подарък – казва той, когато ги вижда.

Ник прошепва в ухото ѝ:

– Мисля, че това е сексуален тормоз.

Тя не коментира. Обръща се към криминалиста:

– Какво е това, Том?

– Ветеринарят току-що прегледа персийката от къщата на Джейкъбс. Котето хубаво е издраскало някого, но това не е собственичката му.

– Без майтап! – възкликва Мици и посяга към папката.

– Намерил е частички плът под ноктите на лявата лапа и е пуснал ДНК тест. Определено не са от Тамара Джейкъбс.

Ник задава очевидния въпрос:

– А от кого?

– От вашия неизвестен извършител. В базите данни няма нищо. Когото и да е одраскала котката, не е картотекиран.

– Поне не в САЩ – уточнява Ник. – Свързахме извършителя с кола под наем от летището.

– Записал се е под гръцко име – добавя Мици, – освен това имаме италианска връзка. Ще проверим в международните архиви.

Хикс използва случая да се оттегли.

– Добре, оттук поемате вие. – Усмихва се лъчезарно на Мици. – Ако искаш да хапнеш кроасан и да поговорим за случая, знаеш къде да ме намериш.

– О, да, знам.

Той си тръгва. Ник поглежда многозначително колежката си:

– Явно се надява да хапнеш и нещо друго освен кроасан.

– Я млъквай! Том е безобиден. Освен това малко внимание на никого не е навредило.