ВОЙНИК I (взема мундщука на наргилето от свой приятел)

Отмъщението е толкова сладко. Свещеният град Ерусалим – мястото, където християните са клали нашите предци – се окъпа с тяхната кръв. Той отново е наш, както и се полага, и ще остане наш до края на света.

ВОЙНИК II (изкрещява въодушевено)

Слава тебе, Саладине! Най-велики предводителю наш!

Викът му предизвиква спонтанен, заразителен хор сред другите войници.

МЪЖЕ

Саладин! Саладин! Саладин!

САЛАДИН скромно отвръща на възгласите, като вдига ръка. От дясната му страна седи Нуредин, един от най-уважаваните му пълководци. Той е по-възрастен и по-дребен от господаря си. На лицето си има грозен червен белег, все още незараснал от последната битка, който преминава от лявото ухо през бузата и мястото, където някога се е намирал върхът на носа му.

НУРЕДИН

Гледай, господарю, това са твоите воини, мъже, готови да умрат хиляди пъти за теб. Превзехме Египет, Сирия, Арабия, а сега – Ерусалим. Скоро целият свят ще бъде наш.

САЛАДИН (става, за да се оттегли)

На Аллах, Нуредине. Не е наш, на Аллах е.

НУРЕДИН (не обръща внимание на упрека)

Остани с нас, господарю. Сподели с нас момента, когато свещената светлина на утрото ще изгрее над постоянно разширяващата се империя на исляма.

САЛАДИН (усмихва се)

Забавлявайте се, заслужихте си го. Аз ще се усамотя с писарите си, ще се помоля и ще си почина. Аллах да бъде с вас.

НУРЕДИН

И с теб.

САЛАДИН излиза.

Султанът е придружен от двама телохранители, избрани сред най-високите от войниците му. Вървят с вдигнати напред щитове и извадени мечове. Когато тръгват по виещото се каменно стълбище, единият върви отпред, а другият остава зад владетеля.

По пътя към покоите на военачалника минават покрай големите съкровища, заграбени от покорените земи: грамадни статуи, бронзови и глинени съдове от Сирия и Арабия. На всеки завой на коридора и пред входовете на всяка зала стои двойка стражи.

САЛАДИН спира, когато предният телохранител отваря вратата към покоите му. Вътре чакат друг страж и двама писари.

САЛАДИН

Оставете ме сега. Върнете се на пиршеството и се забавлявайте. Възползвайте се от останалата част на празненството. Аллах да бъде с вас.

ВОЙНИЦИТЕ (в един глас)

И с теб.

Преддверието е просторно и пълно с лични трофеи от битки: знамена, щитове и хоругви от онези, които са дръзнали да се опълчат и да се бият срещу него. Закачено наобратно, събира прах голямо дървено разпятие, направено от така наречения Истински кръст – онзи, на който християните вярват, че е умрял техният Бог Исус. Мюсюлманите са го изтръгнали от ръцете на един убит епископ след битката при Хатин. Кръстът е опръскан с кръв. Напречната му греда е използвана за дръвник при обезглавяването на пленени войници християни, които са отказали да приемат исляма или не си е струвало да бъдат разменени срещу откуп.

САЛАДИН разкопчава златния нагръдник с герб и сваля наметалото си. Влиза в съседната стая, където работят двамата му лични писари. Това са хора, които повече от десетилетие пътуват с него, пишат хрониката на славното му управление, документират философията му. Когато го виждат, писарите вземат писалките и отварят мастилниците си. И двамата изглеждат уморени, но не смеят да се прозяват. Знаят, че господарят им може да диктува с часове.

САЛАДИН

Хайде, ковачи на моите слова, гледайте по-бодро. Имам нужда от майсторството ви, за да отразите въодушевлението на този исторически момент.

Докато САЛАДИН диктува монолога си за предстоящите битки и свещената война, камерата дава близък план на перото, изписващо плавно красивите арабски букви. Линиите се превръщат в пясъчни дюни, очертаващи се на хоризонта в трептящия от горещина въздух.

152

СЕН ЖУЛИЕН АН ЖЕНЕВОА

Никой от двамата съпрузи Брусар не е в състояние да даде точно описание на човека, който е взел куфара на Ник. Бил по-скоро слаб, отколкото дебел. С тъмна кожа, без брада. С къса – много къса, коса. Това е, което детективът успява да научи от тях. На това описание отговарят милиони мъже във Франция и десетки милиони в района на Средиземноморието.

Ученият изглежда сломен:

– Ако е взел куфара ви, и моята работа, и вашето време са отишли по дяволите.

– Не съвсем. Ерика Кракси ми даде един медальон на свети Христофор. Вътре, зад иконата на светеца, има фрагменти от плащаницата. Предполагам, че Кракси ги е запазил, в случай че нещо се провали. Изпратих ги в Лос Анджелис, където нашите учени ще ги изследват.

– Обаче нямате с какво да ги сравните – изтъква проблема Едуар. – Аз няма как да си спомня последователността.

Ник изважда блекберито си.

– Това не е най-добрата камера в света, но мисля, че прави достатъчно хубави записи, за да прочетете ДНК профила от плащаницата. – Американецът пуска заснетия видеофайл. – Записах това, когато бяхме в хотела. Вече го изпратих на личния си AOL акаунт.

– Да, мога да потвърдя, че това е профилът, който получих – казва ученият, като се взира в екранчето.

– Чудесно. – Ник затваря файла. – Не е с качеството на оригиналните плаки, но ако дойдете с мен, ще имате възможност да видите резултатите от тестовете на нашите специалисти и да ги сравните с вашите.

Едуар се замисля за момент.

– Възможно е. Да, готов съм да го направя.

Ник отваря списъка с контактите си на блекберито.

– Сега ще се обадя на лабораторията в Ел Ей и ще задействам нещата.

153

ПЛАЩАНИЦАТА – ТАМАРА ДЖЕЙКЪБС

СЦЕНА 76

ДАМАСК. ДВОРЕЦЪТ НА САЛАДИН, 1187 Г.

ЕКСТЕРИОР. Сутрин.

На другата сутрин. Бледата розова светлина на зората погалва пясъка пред портите на двореца. Облаци прах се вдигат под копитата на конете на бавно патрулиращите около стените стражи.

ИНТЕРИОР

Тържествената зала е пълна с мъже и жени, които спят по масите, на пода, свити на столовете. Останките от голямото пиршество все още са разхвърляни около тях.

Докато широкоъгълната камера проследява виещите се нагоре стълби, започва да се чува думкане с нарастваща честота. Думкане на юмрук върху дърво. Шумът се усилва, докато камерата минава между двойките стражи, застанали на всеки ъгъл по криволичещите коридори, които водят към покоите на САЛАДИН.

Грамадната дъбова врата, подсилена с железни плочки, към стаята му е затворена. ДУЛ ФИКАР, началникът на стражата, крещи името му пред нея. Прииждат още хора. Сред тях си пробива път пълководецът НУРЕДИН. Идва направо от леглото, дрехите му са намачкани и още се облича.

НУРЕДИН

Разбийте вратата! Какво чакат тези глупаци? Нашият господар може да е в беда. Разбийте вратата! Извикайте лекаря!

ФИКАР

Направете, както заповядва!

Оглежда се и посочва една каменна статуя на Изида, открадната от египетска гробница.

ФИКАР

Разбийте вратата с този идол!

Шестима войници с мъка вдигат грамадната гранитна древноегипетска богиня. Надават силен рев и се затичват към двойната врата. С оглушителен трясък тя се разбива. Няколко войници падат от сблъсъка.

НУРЕДИН

Чакайте!

Той властно вдига ръка и спира хората си.

НУРЕДИН

Ще вляза пръв. Сам.

Изважда меча от ножницата на един страж и минава през разбитата врата в преддверието. Отваря вратите към вътрешните стаи.

НУРЕДИН (ужасено поставя ръка на устата си)

Всемогъщи Мохамед! Не е възможно!

Камерата се премества от НУРЕДИН към пода. Преминава над трупа на стража от преддверието – с прерязано гърло и една-единствена рана от нож в сърцето. Фокусира безжизненото му лице, после – към тялото на единия писар, червата му са се изсипали от разпорения с меч корем. Камерата се премества и спира върху мъртвото лице на САЛАДИН. Кадърът се отдалечава, за да покаже тялото на султана, и сега зрителят вижда целия ужас, който е сковал Нуредин.