– Остави на мен, Джени. Ще видя какво мога да направя.

74

ТОРИНО

Това, което безпокои Ник почти колкото изчезването на Роберто Кракси и жена му, е фактът, че Карлота и Фредо изобщо не изглеждат разтревожени. Полицаите в Италия очевидно играят по различни правила от тези в Щатите. Твърде спокойни и небрежни за неговите разбирания.

Ник едва се сдържа да не направи някакъв коментар, докато пътуват към банката на Кракси в югоизточния край на улица „По“, близо до огромния площад „Виторио Венето“. Макар че не е необичайно да сменят жилището си пет до десет пъти през живота си, хората рядко променят банковите си сметки повече от два-три пъти. Управителят би трябвало да знае новия адрес на клиента си.

Карлота седи на задната седалка до Ник и забелязва безпокойството му.

– Притеснява ли те нещо?

– Да, притеснява ме. Не намираш ли за странно, че никой от съседите не е видял семейство Кракси да напускат и че не са били достатъчно близки с никого, за да му оставят новия си адрес?

Тя свива рамене:

– Случва се. В жилищните блокове като този хората се нанасят, изнасят и не се срещат много помежду си. Аз живея в един подобен.

– Стълбището беше тясно – отбелязва той, като се заглежда навън през прозореца. – Няма как да изнесеш толкова мебели, без да вдигнеш шум, да остържеш някоя стена. Все ще привлечеш вниманието.

– Попита ли хазаина, signore Лоренте? Може би той знае кога са се изнесли?

– Питах го. Не знае. – Ник се обръща към нея. – Нещо не е наред и имам чувството, че понеже това е външно разследване, на теб и колегите ти карабинери не ви дреме особено.

– Scusi? – Тя се изчервява леко. – Не разбрах.

– Хайде стига. Първо твоят приятел в църквата ни отрязва, после се оказва, че семейство Кракси са изчезнали и апартаментът им е прясно боядисан – единствен в кооперацията, – а ти не проявяваш никакъв интерес.

– Съжалявам, че изглежда така – сопва се обидено тя. – Тук си имаме и други разследвания, не само твоето. Стараем се да помогнем.

– Може би не се стараете достатъчно. Сигурен съм, че ако изпратите криминалистите си в онзи апартамент, няма да намерят дори отпечатък от Кракси и жена му.

– Хората са се преместили. – Карлота вдига изнервено ръце с южняшки темперамент. – Хазаинът каза, че са си платили наема, затова от наша гледна точка в Италия няма престъпление, което да разследваме.

– Може би за вас няма, но в моята страна имаме обезобразен женски труп, който е директно свързан с вашия изчезнал италианец.

– Не е изчезнал. Просто си е тръгнел. Преместил е жилище – сега вече очевидно е раздразнена.

– Стигнахме – обажда се отпред Фредо и спира алфата до тротоара.

– Благодаря – сопва се Ник, като отваря задната врата и слиза.

Карлота го изпреварва и влиза преди него в банката. Прережда опашката и показва служебната си карта на гишето. След броени минути се появява по-старши чиновник, пуска ги през врата с електронна ключалка и ги завежда в ъглов кабинет на горния етаж. Очевидно в целия свят големите началници си падат по ъглови офиси с прозорци и от двете страни и хубава гледка към съседните улици.

Фабрицио Гатусо става от бюрото си и се ръкува с Карлота. Прошареният петдесетгодишен мъж изглежда като типичен банков управител – със син костюм на фини райета, бяла риза и стегната синя вратовръзка.

– Покани те да влезеш – обяснява Карлота с тон, по който личи, че все още е ядосана на Ник след скарването в колата. – Не говори английски, но аз ще превеждам.

Ник сяда до нея на кафявия ъглов диван. Гатусо се настанява в квадратното кресло срещу тях, от другата страна на стъклена масичка, отрупана с листа и листовки. Подава една папка на Карлота, която я връчва на Ник, като обяснява:

– Това са копия от трансакциите на Кракси за цялото време, докато е бил клиент на банката. Също и на жена му.

– Бил? Говориш в минало време?

– Si. Закрили са сметките си преди месец.

Ник усеща как гневът му отново се надига. Губят ценно време.

– Добре, в коя банка са преместили парите си? – В тона му прозвучава ирония. – Обикновено, когато човек сменя банката си, старата и новата банка работят заедно по платежните нареждания, дълговете и други такива неща. Моля те, не ми казвай, че в Италия не се прави така или че ми трябва специално разрешение от президента, от Бог или кой знае от кого.

Тя го поглежда сърдито:

– Ще попитам.

Докато тя превежда на банкера, Ник отваря папката и преглежда документите. Вижда последователните плащания от Тамара Джейкъбс – суми от 3600 евро, равняващи се на 5000 долара. По-големите преводи също са документирани – два международни превода от 18 179 евро, или двайсет и пет хиляди долара.

Карлота отново се обръща към него:

– Signore Гатусо няма представа в коя банка са преместили парите си семейство Кракси. – Пресяга се през Ник към папката и разравя листата, докато намира каквото търси. – Това е последната операция, извършена в тази банка. Когато са закрили влоговете си, Кракси са изтеглили всичките си пари в брой.

75

ЛОС АНДЖЕЛИС

Сержант Боби Шийн очаква обаждането. Само се надява, че Мици не му е много сърдита. Искаше му се Алфи Фалън да влезе за по-дълго зад решетките, но беше наясно, че надеждите му са напразни. Заради увеличаващия се държавен дефицит напоследък хората с първо закононарушение общо взето получават по едно конско и безплатен превоз обратно вкъщи.

– Здрасти, Мици, как си?

Тя стои в тоалетната на участъка.

– Държа се, Боби. Държа се. Конър ми се обади. Каза, че ти си го накарал.

– Да, аз му казах. Виж, съжалявам, че бяха толкова мекушави. Надявах се съдията да е по-строг.

Тя се обляга на студените бели плочки в ъгъла при сешоарите за ръце.

– Няма защо да се извиняваш. Кой беше съдията?

– Кент. Съдия Джо Кент. Този некадърник трябваше да се пенсионира още преди десет години.

– Трябваше да е жена.

– Кент е жена, ако се съди по курвенското му поведение.

Мици се усмихва. Откакто го познава, Боби винаги е съдил строго хората.

– По кой член осъдиха Алфи? Двеста седемдесет и три или двеста четиридесет и три?

– Седемдесет и три. Снимките, които ти направихме, бяха достатъчно доказателство за телесна повреда.

Тя засрамено си спомня как, след като бе видяла Алфи в ареста, Боби я бе завел при лекаря, за да опишат и заснемат всичките ѝ наранявания.

– Добре ли си, мила?

– Още не съвсем, но ще се оправя, след като всичко това свърши.

– Скоро. Поне вече започна.

– Знам. Боби, благодаря ти за помощта. Знам, че се грижиш за мен. Не се чувствай виновен заради присъдата.

– Ти си звезда, Мици. Издигни се над цялата тази гадост и заблести отново. Обади ми се, ако мога да помогна с нещо.

– Непременно.

Тя затваря телефона и се поглежда в огледалото над умивалниците, преди да излезе.

– Ти си звезда, Мици – не го забравяй.

76

ТОРИНО

Изповедта е полезна за душата.

Да признаеш, че си сгрешил. Да се покаеш. Така е възпитан монахът. И точно в момента той напълно признава провала си и е готов да го изкупи. Поддаде се на суета и самомнителност. Въобрази си, че е по-способен от мъжа, когото следеше – а не беше.

Гордостта донася падение.

Той знае писанията, знае мъдростта: Дойде ли гордост, идва и срам. А мъдростта е със смирените.

Ефрем мислено се упреква. След като завърши мисията си, ще причини изгаряща болка на това горделиво тяло, за да е сигурен, че днешният урок ще бъде запомнен завинаги. Единственото, което го успокоява, е, че колкото и слаб и несъвършен да е той, врагът му има не по-малки недостатъци. Сега поне е сигурен, че човекът, когото преследва, се чувства самоуверен, в безопасност, сигурен в действията си. Ще стане жертва на същата слабост.