– Добре, как ще разделим работата? Ти хващаш криминалистиката, а аз издирвам близките и приятелите на Тамара – да видим дали няма да изпадне някой скелет от гардероба.

– Дадено. – Мици отваря доклада на Хикс. – Мислиш ли, че убиецът е европеец? Кацнал е и пак си е заминал, единственото, което ни е оставил, е фалшиво име и ДНК, която не фигурира в системата на никоя правоохранителна служба.

Ник въздъхва тежко:

– Ако е така, значи сме загазили. – После се поправя: – Ти си загазила. Очертава се дълго разследване, а аз няма да остана до края му.

Мици се опитва да не мисли за времето, когато партньорът ѝ няма да е до нея. Съсредоточава се върху настоящия проблем:

– Все пак звучи логично. Идва, убива и бяга. Отива на друг континент и просто изчезва. – Тя вдига поглед от доклада за ДНК изследването. – Мислиш ли, че Матюс ще одобри една разходка до Италия? Все пак там са отишли парите. Той винаги е казвал, че ако убийството е свързано с пари, трябва да бъдат проследени.

– Процентът на разкритите престъпления спада. Около този случай ще се вдигне много шум, а той има нужда от резултати. Защо, искаш да се разходиш ли?

Мици поклаща глава:

– Аз не. Но ти ще се разходиш.

29

ЦЕНТРАЛЕН ЛОС АНДЖЕЛИС

Работният ден приключва, цехът се опразва и Джей Джей с изненада забелязва, че Ема Варли още не си е тръгнала. Тя му се усмихва. Гледа го с невинно сините си очи.

– Ще заключваш ли?

Той подрънква с ключовете.

– Да, нали за това ми плащат.

– Искаш ли да ти помогна?

Явно се надява пак да я закара.

– Не бих отказал малко доброволен труд извън работно време – отговаря той.

– Разбираемо е.

Той махва към един ред машини в дъното на помещението:

– Би ли проверила дали онези са изключени? Винаги някой забравя да ги спре. Хората не се замислят, че моторът може да изгори и се хаби много енергия.

На Ема не ѝ дреме за енергията. Тия глупости за парниковите газове и озоновите слоеве не я засягат. Човек не може да мисли за такива неща, когато няма пари да си купи кола или да си плати отоплението. Ако има възможност, тя ще гори три пъти повече енергия, отколкото използва сега.

Джей Джей изгася лампите и за момент двамата остават в мрака – само от коридора прониква бледа светлина и тихо бучене от вентилацията.

– Каква романтика – шегува се Ема, когато той се приближава.

Джей Джей спира пред нея. Твърде много хаотични мисли преминават през съзнанието му. Тъмнина... сама жена... възбуда. Трябва да се овладее. Не бива да губи контрол.

Тя усеща възбудата му и импулсивно се доближава. Целувката е нежна, колеблива, плаха. Ема е нервна; едновременно смутена и предизвикателна.

Джей Джей се чувства странно. Привлечен е към нея като от магнит. Физически му е невъзможно да се отдръпне – сякаш сексуалността ѝ има невидима власт върху него.

Ема се отдава на импулса. Затваря очи, обхваща лицето му с хладните си ръце и го целува страстно.

Сърцето на Джей Джей се разтуптява. Дъхът му спира. Без да мисли, без да цензурира мислите си, той несъзнателно вдига пуловера ѝ, изхлузва го през главата ѝ. Иска я гола, сега! Тя посяга към колана му, хваща катарамата.

– Стой. – Той вдига ръка към лицето ѝ, понечва да закрие устата ѝ, после нежно докосва рожденото петно с палеца си. – Чакай да заключа. Не ми се иска някой да ни изненада.

Ема Варли събува обувките си и се усмихва, докато Джей Джей се отдалечава в мрака. Обляга се на една дълга работна маса и се приготвя да му се отдаде.

30

Всяка нощ Мици спазва един и същи ритуал преди лягане. Влиза в стаята на момичетата и изгася лампата им и телевизора, който са гледали, докато заспят, макар че сто пъти им е казвала да не правят така. Целува ги, завива ги, пак ги целува и се измъква безшумно, като оставя вратата достатъчно открехната, че Амбър да е спокойна, и не прекалено широко, за да не дразни Джейд. Понякога се пита дали ако бяха момчета, щяха да са по-малко претенциозни.

Използва самостоятелната баня на спалнята, облича скромната си черна нощница, после пред малкото огледало на тоалетката сваля оскъдния грим, който използва.

Неочакваният удар в тила я поваля на пода. Нападението я изненадва, въпреки че би трябвало да го очаква.

– Така ли ще се отнасяш с мен? Като с нищожество? Аз да не съм ти някой от глупаците, които командваш! – Алфи се навежда и я фрасва още веднъж, като одрасква ухото и размътва мозъка ѝ. – Ще те науча аз!

Агресията на съпруга ѝ е в отговор на нейните упреци преди около час, че не си търси работа и по цял ден не върши нищо, освен да се налива с бира. Той измъква колана от панталона си и започва да я налага.

– Не ме признаваш за мъж, така ли? – Думите му са заваляни. – Това, че не мога да си намеря работа, не означава, че не съм мъж!

Прегъва колана на две и този път ударът оставя ясна следа върху бедрото ѝ.

Мици се опитва да се изправи, но той я поваля пак, шиба безжалостно ръцете и краката ѝ, виковете ѝ и червените белези от колана само разпалват гнева му. Тя се примъква към него и изритва глезена му с левия си крак. Алфи се дръпва, но тя с все сила го изритва в тестисите.

Той изпуска колана, олюлява се назад и пада.

Сега той е на земята, а тя – права. Няма място да го ритне в главата. Няма как да му нанесе достатъчно силен удар в лицето, без той да я сграбчи. Мици хваща стола, обръща го и притиска със седалката гърлото на мъжа си.

Алфи хваща стола. В очите му проличава страх. Тя натиска стола и вижда как лицето му почервенява. Алфи започва да се задушава. Тя натиска по-силно. Знае какво прави. Знае, че само за минута може да сложи край на всичко. Да се отърве завинаги от Алфи.

Той рита отчаяно. Гърчи се.

– Мамо!

Амбър е застанала на вратата. Гледа как майка ѝ души баща ѝ. Мици пуска стола, сякаш е от нажежено желязо.

– Всичко е наред, миличка.

Изражението на момичето показва, че не е. Нищо не е наред.

– Хайде, ела. – Мици побутва дъщеря си към детската стая. – Връщай се в леглото. Мама сега ще дойде.

Алфи още лежи по гръб. Държи се за гърлото, кашля, диша задъхано. Да върви по дяволите. Мици бръква от своята страна на леглото и изважда служебния си „Смит и Уесън“. Проверява пълнителя, после насочва оръжието към мъжа си.

– Ако имаш капка мозък, ще си събереш нещата и моментално ще се махнеш от тук. Само да се появиш в стаята на момичетата или да те заваря тук, когато се върна, ще ти пръсна мозъка.

31

КАРСЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС

Джей Джей се чувства необичайно възбуден.

Никога досега не е водил жена вкъщи. Дори не си е помислял за това, докато не се появи Ема – докато не му предложи да отидат у тях. От блясъка в очите ѝ личи, че би могла да е жената на живота му. Да, тя е специална и го съзнава. Повече от специална – тя е благословена.

Той затваря входната врата, възбудата му постепенно нараства. Качва я внимателно по тъмното стълбище. Прекрачил е прага, между тях има духовна връзка. Задъхан, стига горния етаж, дъските скърцат под краката му. Той е с Ема. Ем – както смята да я нарича от сега нататък – му помогна да осъзнае колко самотен и изолиран от останалия свят е бил досега. Това не е здравословно. Не е угодно Богу.

Той трябва да си има някого, да бъде с някого.

В мъждукащата светлина от свещта в голата спалня Джей Джей нежно я съблича, гали с възбудени пръсти гладката ѝ, хладна кожа. Мислите му галопират.

Ем е красива. Дори по-красива в смъртта, отколкото в живота. Устните му жадно се впиват в нейните. Горещият дъх на страстта преминава от устата му в нейната, докато липсата на въздух и възбудата го принуждават да се отдръпне. Тя лежи неподвижно под него, със затворени очи, изгубена в един друг свят, а той седи и ѝ се възхищава. Вглежда се в рожденото ѝ петно и се усмихва. То не я загрозява. Не разваля съвършенството ѝ, каквото и да си мислят другите хора. Нищо подобно.