– Господине, неслучайно оставих жена ви жива. Ако отказвате да говорите с мен, сигурен съм, че мога да убедя нея.

– Какво искаш? – заговаря с напрегнат глас Кракси. – Ще ти кажа каквото искаш да знаеш.

102

ЛОС АНДЖЕЛИС

Джей Джей криволичи по тъмните улички на Гардена, после по яркоосветената магистрала продължава към Бойл Хайтс.

Време е да посети Джени Харисън. Часовникът на таблото показва малко след четири. Има само два часа до изгрева, когато клетниците от петъчната нощна смяна ще започнат да се прибират и към автобусните спирки ще тръгнат други, недоволни, че се налага да работят в събота сутрин.

Трябва да действа бързо. Голямата стара къща тъне в пълен мрак. Той спира на улицата на абсолютно същото място, както при предишното си идване. Отново остава седнал, със смъкнато стъкло, наблюдава и се ослушва, чака да види дали някой е чул колата му и ще има глупостта да провери какво става.

В четири и десет се навежда през дясната седалка, взема автомобилната щанга, която е сложил там предварително, и слиза. Бързо минава по улицата, влиза през портата и пресича двора. Проскубаната морава наоколо мирише на кучешки изпражнения и от двете страни на пътеката има разхвърляни фасове.

Джей Джей се вмъква във входа на къщата, обръща се и се оглежда. Не се вижда нищо. Няма движение. Няма шум. Няма хора. Той хваща голямата топка на входната врата и я завърта. Ако има късмет, бравата може да е стара и да поддаде малко, колкото да му позволи да пъхне щангата.

Вратата обаче е отключена. Обхваща го радост. Тази нощ Бог наистина бди над него. Той влиза във вестибюла и типичната миризма на стара къща, в която живеят много квартиранти, удря носа му. Това го отвращава. Колко подходящо лобно място за Джени Харисън. Наоколо има няколко врати – повече, отколкото предполагаше – всичките кафяви и всичките без номера.

Джей Джей отива до основата на стълбите. Изважда мобилния си телефон и набира номера, който му даде Джени. Не очаква тя да вдигне. Сигналът отлита някъде в киберпространството. Изщракване. После над главата му се чува телефонен звън.

103

ИТАЛИЯ

В мрака се чува тропане. Не силен тътен. Не тропот на галопиращи коне върху твърда земя – по-скоро шум от чукане на кълвач върху камък.

Роберто Кракси обезпокоено извърта главата си надясно. Закрещява през стената на саркофага към невидимия си мъчител:

– Какво правиш? Какво става?

Изведнъж камъните се разтрисат. В саркофага проехтява пронизително бръмчене.

– Хей!

Каменната камера сякаш всеки момент ще се срине върху него. Кракси отново прибягва до професионалните си умения. Успокоява се. Опитва се да разбере какво става. Похитителят му работи с някаква машина. Пробива дупка. С трясък въртящата се бургия прониква през стената. Прах и стружки засипват лицето и очите на Кракси. Бръмченето спира.

През дупката прониква лъч светлина с дебелината на молив. Той се премества надясно и допълзява до дупката, като се опитва да надникне навън с лявото си око.

Отвън наднича друго око, черно като душата на дявола.

Сърцето на Кракси се разтуптява.

– Дръпни се – заповядва хладно похитителят.

Кракси се отдръпва назад.

Монахът оставя акумулаторната бормашина на земята.

– През тази дупка ще ти влиза въздух. Ако ми кажеш истината, ще се обадя в полицията и ще дойдат да те освободят. Ако не, след като убия жена ти, ще дойда да те довърша.

Монахът прибира бормашината, която купи в Торино, след като Кракси му се изплъзна първия път, излиза от старата църква и се връща при колата. За следващия етап от задачата ще му трябват различни инструменти. Много по-различни.

104

БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС

Четири позвънявания на телефона са необходими на Джей Джей, докато установи от коя стая се чуват.

Той прибира апарата в джоба на панталона си и оглежда вратата, пред която стои. Тя е евтина и паянтова. Нискокачествено парче шперплат, оборудвано с обикновена ключалка. Със сигурност няма да издържи натиска на щангата. Може да я разбие дори с ритник.

Още не. Той сяда търпеливо на пода отвън и се ослушва. Телефонът най-вероятно я е събудил. На него му трябва тя отново да заспи. Трябва му спокойна и отпусната.

Джей Джей се ослушва за шум от използване на тоалетната. За звук от телевизор или свирене на завиращ чайник.

Не чува нищо. Минават четиридесет минути. Две хиляди дълги секунди се изнизват, преди да се увери, че всичко е наред, и да пъхне щангата между вратата и касата. Действа внимателно. Оставя метала бавно да проникне в меката дървесина, да влезе дълбоко в пролуката между вратата и рамката. Работата е трудна и на челото му избиват капки пот. Най-сетне наглася инструмента в подходящата позиция. Уверява се, че има достатъчна опора – достатъчно добър лост – за да отвори вратата. С едно рязко движение натиска щангата наляво, като същевременно блъска вратата с дясното си рамо и бедро.

Тя се отваря, като силно се блъска в стената. Достатъчно шумно, за да събуди Харисън. Забравя да затвори вратата и нахлува вътре. В стаята е тъмно. Има легло, диван, прозорец и умивалник. Но нито следа от Джени. Завърта се. Друга врата.

Отваря я. Малка баня. Тя не е там. Джей Джей стои объркан в мрака. Отстъпва назад до разбитата врата и я затваря. Стените в къщата са тънки като картон. Вероятно и хората от съседните стаи са чули трясъка.

Джей Джей светва лампата. Телефонът е на пода до леглото. Сигурно го е изпуснала. Излязла е без него. Разсеяност, която спаси живота ѝ. Засега.

105

ТОРИНО

Много време е минало от последния път, когато бившият войник Роберто Кракси бе принуден да лежи в собствената си урина.

Ако паметта не му изневерява, това се случи преди двайсет години в Неапол. Една операция срещу Камората¹² не протече по план и той и хората му трябваше да лежат почти цял ден в едно сметище.

Уби трима души в последвалата престрелка. Какво не би дал да можеше да убие и сега!

Саркофагът, в който е затворен, изглежда непробиваем. Беше успял да се обърне по корем, да се изправи на колене и да натисне тежката плоча отгоре. Но тя не помръдна.

Нито милиметър. Похитителят го няма от доста време и Кракси знае съвсем точно къде е в момента и какво прави. Такъв звяр няма да има нужда от много време, за да прекърши човека, при когото е отишъл. Един мекушав учен. Тогава врагът ще научи истината. Ще научи, че Кракси не му е казал всичко. Че го е забавил.

Най-големият страх на италианеца е какво ще предприеме мъчителят му след това. Независимо дали господарят му е някоя голяма корпорация, или фанатична религиозна групировка, няма да остави нещата така. Ще трябва да унищожат всичко и всеки, свързан с оскверняването на плащаницата, остъргването на засъхнала кръв от плата и ДНК изследването, дало най-ценната генетична информация в цялата история на човечеството.

Кракси поема дълбоко въздух и още веднъж с всички сили натиска непомръдващия камък. Трябва да излезе. Трябва да се измъкне. Да избяга, преди да е станало късно.

¹² Една от най-големите и най-стари криминални организации в Италия, със седалище в Кампания – региона около Неапол. – б. р.

106

СЪБОТА

ТОРИНО

Още от дете Марио Сакони винаги спи на отворен прозорец. Ако е затворен, усеща безпокойство и не може да заспи. Задушава се. Изпитва клаустрофобия. Заради този навик много момичета недоволстват от студа в спалнята му, но това никога не е било проблем за привлекателния генетик.