Професор Алекс не прилича на никого от двамата. Наближаващ петдесетте, едва метър и седемдесет висок, той ходи с развлечени фланелки и джинси и въпреки че е експерт по анатомия и биология, изглежда така, сякаш само една мазна закуска го дели от патологичното затлъстяване и една-две години – от пълното оплешивяване.

– Драга госпожице – казва той, като се протяга. – Провел съм подробни сравнителни тестове за разпъване. Мога категорично да ви уверя, че отпечатъците върху плащаницата не само напълно отговарят на тези, които биха останали върху плата, ако с него е бил увит мъж, застигнат от такава позорна смърт, а и са идентични с нараняванията, които е получило тялото на Исус Христос.

– Кои например?

– Например всеизвестната рана от копието. На плащаницата се вижда петно от кръв на мястото между петото и шестото дясно ребро. Долната вътрешна част на тази рана се намира приблизително един сантиметър под върха на гръдната кост и около шест сантиметра под средната отсечка на тялото. Напълно съвпада с раната, нанесена от копието на римския войник, който е пробол Христос. Петната на плащаницата са достоверни и с това, че освен от кръв съдържат и следи от бистри телесни течности.

– Аз не видях никакви следи от течности.

– Няма как да видите. Трябва да разгледате плата лично. Но има такива, уверявам ви.

Денят беше труден, затова Ейми не се обижда от резкия отговор.

– Какво ще кажете за посоката на оттичане?

– Надолу върху тялото. Отговаря на рана от копие, нанесена на човек в изправена – разпната – поза.

Ейми оставя чашата си на бюрото и отваря папката с подробните снимки на плащаницата на компютъра си.

– Извинете невежеството ми, професоре, но какви тестове точно проведохте?

– Боже мой! Какви ли не! Запозната ли сте с трудовете на Пиер Барбе в тази област?

– За съжаление, не. – Тя изведнъж осъзнава, че нагазва в непознати води. – Доскоро дори не бях виждала снимки на плащаницата. Това не е обичайната ми сфера на интерес.

– Ясно. – Той прозвучава разочаровано. – Защо тогава ФБР искаше да ви се обадя?

– Доктор Куентъл каза, че познанията ви за плащаницата могат да помогнат за едно текущо разследване в Лос Анджелис.

– Аха, много добре. В такъв случай с удоволствие ще ви осветля. – В гласа на британеца отново прозвучава нотка на ентусиазъм. – Барбе е френски хирург, който се интересувал от плащаницата и имал големия късмет да я огледа на дневна светлина. Става дума за 30-те години на XX век. Трийсет и трета, струва ми се. Та така, като хирург той имал достъп до трупове и ампутирани крайници и решил да направи реконструкция на разпъването на Христос. Заковал един труп на грамаден дървен кръст и установил, че белезите върху тялото идеално съвпадат с тези на плащаницата.

– И вие направихте същото?

– Да. Признавам.

– Бихте ли ми описали точно какво направихте и какво открихте?

– С най-голямо удоволствие. Част от резултатите ми развенчаха някои филмови митове. В разпъването ала Холивуд ще видите как заковават гвоздеите в дланите на осъдения. Това е абсолютно неадекватен начин да увесиш някого. Движенията и тежестта на тялото много скоро ще разкъсат плътта. Това определено не е методът, използван в случая с плащаницата.

– Не е ли?

– Изобщо. Барбе е установил, че гвоздеите са били забити в точката на Десто.

Ейми знае, че това е малка вдлъбнатина в китката, заградена между кукестата, главестата, тристеннопризматичната и лунната кост.

– Това вероятно е достатъчно здраво, за да го задържи.

– Сто процента. Гарантирам. – Гласът на професора прозвучава леко засегнато. – Ако погледнете плащаницата, ще забележите, че палците не се виждат. Имате ли снимка пред вас да проверите?

Ейми увеличава снимката на екрана.

– Да, да, виждам.

– Хубаво. И така, като патолог сигурно знаете, че забиването на гвоздей през точката на Десто би засегнало срединния нерв, а това почти винаги води до извиване на палците.

Ейми поглежда екрана и наистина изглежда така.

– Какво ще кажете за стигмата¹¹ – те винаги се изобразяват на дланите, нали? Не съм виждала религиозна картина на човек, на който му кървят китките.

– Не питайте мен, докторе, аз не съм теолог, а учен. Въпреки това считам, че стигмата се проявява в различна форма и не се среща единствено в католицизма.

– Това не ми беше известно.

– Така е. Ще намерите свидетелства за стигмата в будизма и дори в политеистичните религии, особено в онези с божества покровители.

– Приемам, че е така, щом казвате. – Тя отново поглежда снимките на екрана. – Сега гледам краката и не виждам индикации как са били заковани на кръста.

– Отлично наблюдение. Не виждате следи, защото са много размазани. Има вероятност, макар и слаба, гвоздеите да са били забити между метатарзалните кости.

– Това достатъчно ли е, за да задържи тежестта на възрастен човек?

Британецът отново се въодушевява:

– Не! Точно затова заковах моя труп през глезените. Съвсем адекватно. Ако се вгледате в някоя качествена снимка, ще видите тъмни петна, свидетелстващи за кръвотечение в района на глезените.

Ейми не е сигурна, че може да различи такива детайли, но не иска да спори за дреболии цяла нощ.

– Не искам да ви задържам, професоре. Ще можете ли да ми изпратите доклада от изследванията си на имейла?

– Разбира се. Господин Куентъл ми даде адреса ви.

– Благодаря. Само още нещо, преди да затворите – мислех си за кръвта и за разложението. Няколко часа след смъртта раните не кървят достатъчно силно, за да оставят ясни очертания върху плата. Тяло, оставено на открито дни наред, започва да се разлага и трябва да има следи от изтичане на телесни течности. На плащаницата не се вижда такова нещо. Как го обяснявате?

– Много лесно. Това е чудо.

¹¹ Стигмата (от гръцки стигма – знак) – термин, с който се описва появата на белези или болка на места по човешкото тяло, съответстващи на раните на Христос при разпятието – б. р.

93

ТОРИНО

Дъждът плющи силно върху предното стъкло на бързо движещата се кола на Фабио Гория. Износените чистачки не смогват да почистват водата. Частният детектив и Ник се връщат от охраняваната квартира, където оставиха Ерика Кракси.

Вече е два и половина в събота и късният час, топлината и ритъмът на капките са изпитание за способността на американеца да остане буден. Леле, как му се спи! Той се унася, заслушан в монотонното свистене на гумите и ромона на капките. Пренася се на хиляди километри от тук. В открито море старата му лодка пори вълните към трептящото отражение на слънцето пред хоризонта. Той закрива очите си с ръка, после се обръща към смеха в задната част на лодката. Каролина и Макс са там – с червени спасителни жилетки, развени коси и щастливи лица.

Ник се събужда. Сърцето му се свива от мъка, когато си спомня за тях. Той смъква стъклото и оставя студения въздух и дъжда да брулят лицето му. Още малко остава. Още малко и безсънните нощи и разследванията на убийства вече няма да са негов проблем. Постепенно познатите гледки от центъра на Торино се появяват размазани през водата, стичаща се по предното стъкло. Гория спира на пресечката преди хотела, в който е отседнал Ник, изгасява фаровете и двигателя и обявява:

– Стигнахме. Сега ще можете да поспите нормално.

Американецът се прозява и разкопчава предпазния колан.

– Благодаря, имам голяма нужда да поспя. Предвид обстоятелствата, Фабио, вие и хората ви се справихте добре тази нощ. Ерика Кракси ни даде полезна информация.

– Grazie. Ще дойда да ви взема в осем. Съжалявам, че изпуснахме съпруга ѝ. Хората ми ще го намерят, обещавам.

– Надявам се. Заради него и заради нея.

Гория хваща Ник за ръката, когато той посяга към дръжката на вратата.

– Внимавайте. Не вярвам карабинерите да наблюдават хотела ви, но не можем да сме сигурни. Възможно е да ви следят с уреди за нощно виждане от километри и да не разберем. Ще остана тук, докато влезете и се приберете в стаята. Ако са наблизо, ще се приближат и ще ги видя. По-добре да вземем всички мерки за безопасност, отколкото да съжаляваме след това.