Премества се при мъртвото момиче. Тиксото. Има макар и малка вероятност убиецът да е оставил отпечатъци върху тиксото, с което е залепил устата ѝ. Ник знае, че ако го махне, патологът ще разбере. Знае, че карабинерите ще побеснеят, ако бърника по телата.

Въпреки това го прави. Пресяга се над момичето, хваща края на тиксото и го отлепва. Кожата ѝ се вдига, бяла и гладка, и въпреки че е мъртва, той потреперва. Тиксото виси от ръката му като леплива лента против мухи. Не му се иска да залепва двата му края един за друг – може да заличи отпечатъците. Затова бързо, но внимателно го залепва върху огледало на тоалетката в стаята, и го заглажда.

– Ник, идвай!

Ник вдига столчето пред тоалетката и удря с него огледалото. Когато се навежда, чува стъпки по стълбите и бързо прибира парчето със залепеното тиксо.

Гория се показва на вратата с телефон в лявата ръка.

– Какво правиш?

– Няма значение. Дай ми ключовете от колата.

110

САНТА МОНИКА, ЛОС АНДЖЕЛИС

Все още обхваната от мисли за зомбирания компютър, Ейми Чан завършва сутрешния си крос по белия калифорнийски пясък.

Кой проникна в машината и провали работата ѝ? Часове усилен труд. Десетки файлове. Тя се моли на Господ поне някои от документите ѝ да бъдат спасени.

Взема си душ, после слага дънки и розово горнище на анцуг. Очертава се хубав ден и с чаша портокалов сок в ръка, тя отваря остъклената врата и сяда на огряната от слънцето тераса. Някой е вкарал вирус в компютъра ѝ, а последният човек, който ѝ изпрати нещо, беше британският професор Хейстинг-Смит. Не се връзва. Университетът в Кеймбридж не би допуснал изпращане на заразени файлове. Защитните им системи би трябвало да засекат подобно нещо. Но фактът си е факт – програмите ѝ се изтриха, след като той ѝ изпрати докладите си. В понеделник ще го сподели с охраната, за да провери дали не могат да направят нещо.

Ейми изпива сока и си спомня, че е обещала на Мици да ѝ даде професионално мнение за плащаницата. Влиза вътре и включва личния си лаптоп. Един час ѝ трябва, за да си спомни всичко, което бе написала в службата, преди компютърът да изгърми. После резюмира информацията за движението на плащаницата през последните няколко века – като най-достоверна е тази от тринайсети век до наши дни.

Тринайсети век

Рей сюр Сон, Франция. Съхранявана в замъка.

Русийон, Франция, 1287 г. Тамплиерите излагали на показ дълго ленено платно с отпечатан на него мъжки лик.

Четиринайсети век

Антон, Крюзей, Рюмийи и Морне, (Франция), Женева, 1358-1389 г. Плащаницата се съхранява в различни имения.

Петнайсети век

Монфор, Франция, 1418 г. За кратко престоява в замъка Монбар край Монфор.

Сен Иполит сюр Ду, Франция, между 1418 и 1453 г.

Шестнайсети век

Торино, Италия. От 1578 г. почти постоянно се съхранява в Торино (освен през Втората световна война, когато прекарва седем години в абатството Монтеверджине в Авелино).

Ейми преглежда списъка. Ако използваме полицейския термин, последователността на съхранение е, меко казано, нарушена. Вещественото доказателство – самата плащаница – би могло да бъде фалшифицирано и замърсено хиляди пъти. Най-голямо съмнение буди липсата на по-подробни сведения за времето преди тринайсети век. Никой съд в света – освен може би във Ватикана – не би я присъдил на Исус Христос.

Ейми изважда кафяв бележник „Молескин“ от чантата си. Вътре има залепена малка снимка на плащаницата. Отдолу са записките, които е направила въз основа на предположението, че отпечатъците върху плата са от кръв:

• Множество „кървави следи“ на главата, където според легендата е била надяната короната от тръни.

Забележка: От задната страна на главата също има следи, отговарящи на прободни рани от дълги бодли и съответстващите им линии от кървави струйки.

• Трудно е да се обясни от какво друго биха могли да са оставени тези прободни рани, освен от корона/венец от тръни.

• Вероятна фрактура на носа и увреждане на носния хрущял.

• Десетки белези по тялото и ръцете, вероятно нанесени от жестоко бичуване. Белезите са достатъчно големи, за да са от разкъсвания на кожата.

• Изразени „кървави следи“ на лявата китка, отговарящи на прободна рана от гвоздей през точката на Десто.

• Палците са извити навътре като при увреждане на срединния нерв.

• Ясно различима рана в гърдите между петото и шестото ребро – съответства на пробождане с копие.

Ейми пак преглежда отделните точки. За нея вече няма съмнение какво означават отпечатъците. Жертвата е била безмилостно бичувана, върху главата ѝ е бил нахлузен обръч с множество остри краища и е била разпъната на кръст. Но нищо не дава отговор на най-важния въпрос.

Кой е бил този човек?

111

БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС

Джени Харисън се събужда със страшно главоболие. Едва когато отваря очи и поглежда напукания и покрит с паяжини таван, споменът за събитията от изминалата нощ бавно се възстановява в главата ѝ. Това не е нейната квартира. И не е сама в леглото. До нея лежи гол мъж. Тя се извърта на една страна и разпознава в косматото туловище един тип, с когото беше пила в бара. Дръпнаха два джойнта, той плати сметката и в крайна сметка отидоха у тях да си допият с долнокачествено бяло вино и да пушат кокаин.

Сега Джени се пита каква цена е платила за неговата щедрост и компания. Един поглед към пода ѝ е достатъчен. Дрехите ѝ са разхвърляни навсякъде. Тя се надига от увисналия матрак и се довлича до банята точно преди да повърне. От опръскания с драйфано умивалник си личи, че странният ѝ креватен партньор все още е извън строя. Пуска водата и се замисля за душ. Много ѝ се иска, но така рискува да събуди онзи кит, а няма да понесе, ако трябва да говори с него. Затова поднася устни към крана и оплаква устата си от чудати остатъци храна, наплисква лицето си и изтрива следите от грима с кърпата на домакина.

Пет минути по-късно е пред блока и се чуди къде, по дяволите, се намира. Отначало не разпознава мястото, но после си спомня. Беше дошла пак да тропа по вратата на Ким. Потисната и раздразнена, мина през един бар близо до парка „Холенбек“, тя и момичетата често ходеха там, ако нямат много работа и имат нужда да заработят малко.

Джени тръгва пеша. Минава по друг маршрут, така че да мине пак покрай Ким като последен опит да я намери. Когато се качва по стълбите до етажа на приятелката си, вече се чувства изтощена. Решава, че няма смисъл да тропа, затова вдига капака на процепа за писма и изкрещява с все сила през него. После опира гръб до стената и се свлича на пода. През главата ѝ минават всякакви неща. Ким може да е предозирала. Може да е повърнала и да се е задушила в собствената си гадост. Да е паднала и да си е разбила главата. Може да се е случило всичко.

Тя се обръща и отново изкрещява през процепа. Две от трите врати на етажа се отварят.

– Стига си крещяла! – изревава Холи Каниф, яка съседка, която се показва по комбинезон.

Джени отново се свлича на земята.

– Тя е вътре, знам, че е там и се е случило нещо.

– Тая курва сигурно пак се е надрусала и кърти – изръмжава Каниф. – Я се омитай и ни остави да почиваме. Цяла нощ съм работила.

– Да го духаш! – наругава я Джени и ѝ показва среден пръст.

Мъжът на Каниф, Кийган, също се показва на вратата, по мръсносив потник и боксерки.

– Какво става?

– Ким ми е приятелка. Тревожа се за нея.

– И к’во?

– Мисля, че е вътре, и е пострадала.

– Дръпни се. – Кийган Каниф оглежда вратата. – Направи място.

Джени се измъква настрани. Кийган се прицелва в ключалката и я изритва със засилка. Тя удържа и той почти се пльосва по задник.