Именно по заповед на Хаяк сега той идва в Торино. Пребиваването сред обществото е болезнено преживяване. Би предпочел да стои зазидан в килията си в Ливан, свързан с външния свят единствено чрез агиоскопа – затворено с капак прозорче, през което получава храна. Тази саможертва обаче е необходима. Обхванат от такива мисли, Ефрем сяда по турски на пода в евтината стая под наем в Торино. Всеки път, когато го изпратят някъде по света, той изпада в размисли. Сега не е по-различно. Размишлява кой е, откъде е дошъл и какъв е дългът му. По потекло Ефрем е наполовина монах, наполовина воин. Във вените му тече кръвта на братята, изклани от монофизитите в Антиохия, и на кръстоносците, избили синовете на исляма по границите на Византийската империя. Той добре помни думите на Светия отец, когато посети родината му:

– Ливан е повече от страна; Ливан е послание.

Ефрем е повече от човек; той е ръката на Бог.

Ръка, стисната в юмрук.

Ръка, която ще донесе светото възмездие.

49

ЛОС АНДЖЕЛИС

Часът е няколко.

Онзи неопределен мъртъв час през нощта, когато би трябвало да спиш, но си буден. Час, толкова ужасен, че не заслужава да се назовава с цифри. Мици не може да заспи. От часове лежи в тъмното и се бори с мислите в главата си. Леглото е голямо, студено и празно. Алфи може да беше свиня и побойник, но поне топлеше. Тя постоянно си напомня, че въпреки сълзите на Джейд и Амбър постъпката ѝ е правилна – трябваше да го направи още преди години. Алфи започна да я бие на втората година от брака им. Удари ѝ шамар една вечер, когато пиеха и тя започна да му се кара, задето е останал без работа. На следващата сутрин бе успяла да се убеди, че е станало по нейна вина. Може би го беше притиснала твърде много и с това го бе предизвика. От толкова време се изправяше срещу разни престъпници по улиците, че едно малко спречкване вкъщи ѝ се стори нормално.

Следващия път я удари, когато беше трезвен. Силен юмрук в корема, който ѝ изкара въздуха. И то само за да ѝ напомни кой командва вкъщи. След този случай тя се изнесе за една седмица, което го накара да пълзи и да ѝ се моли да се върне.

Насилието престана, когато се родиха бебетата. Но само временно. По-късно споровете за секса – или по-скоро за липсата му, понеже тя си лягаше твърде изтощена, за да прави друго, освен да спи – прераснаха в юмручни схватки. Поглеждайки назад, сега си мисли, че по онова време дори не си е давала сметка, че това е домашно насилие – нали му отвръщаше подобаващо. Пък и сумарно тя вероятно му беше нанесла повече поражения, отколкото той на нея. После правеха секс. Правеха секс и се кълняха, че повече няма да се повтори. Чукаха се, сякаш идваше краят на света и само страхотният секс може да спаси планетата.

Сега Мици съзнава каква глупачка е била.

В няколко часа и много тя става, облича пеньоара и отива да види момичетата. Спят като ангелчета. Може би ще преживеят леко това изпитание. Може би и тя ще се справи.

50

КАРСЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС

Джей Джей седи в студената си спалня и се опитва да се успокои. Изминал е само час от убийството и сърцето му все още препуска.

Бавно вдишва сладникавия аромат на горящите свещи – балсам за бушуващите му емоции. Този път се почувства различно. Не така възвишено. По-примитивно. Беше усетил прилив на възбуда каквато никога не го беше спохождала досега – влечение, толкова неустоимо, че искаше да остане там сред вонята на смъртта и да я убива отново и отново.

Преубийство.

Каква хубава дума.

Той поглежда ръцете си. Възхищава се на властта им да отнемат живот и да сеят смърт. До днес те винаги бяха под Божията власт – Бог ги насочваше към устите и гърлата на неубитите. Но не и тази вечер. Тази вечер изборът беше негов. Той беше Бог. За момент тази мисъл го смущава. Частица съмнение като сълза в окото на невръстно ангелче. Сама по себе си съвършена, но някак грешна.

Видът на Ем, просната там, където я е оставил, го изкарва от размишленията. Изглежда толкова красива. Грижовно завита от глава до пети със скъп, чист ленен чаршаф, който е откраднал от цеха. Плащаницата на Ем. Той бавно я отвива, с въздържаната възбуда на археолог, разкриващ тялото на древен крал или кралица.

Кралица Ем.

Той коленичи и прошепва гордо в нечуващото ѝ ухо:

– Една от тях е мъртва, любима моя. Онази пачавра Ким Бас – денят на страшния съд настъпи за нея.

Подрежда свещите около Ема и я отвива цялата. От вътрешната страна на плащаницата има странни размазани петна. Белези, толкова ясни, че той вижда очертанията на лицето ѝ. Може би петната са останали от последните следи от грим по лицето ѝ, от пот, прах, белеща се кожа или дори капчици кръв. Каквото и да е причината, те са невероятни. Той се вглежда в плата за няколко секунди, после го отмята на земята и продължава да отвива.

Надолу има по-тъмни петна – от екскременти и урина. Това не го шокира. Не го отвращава. Той е като родител, който повива новороденото си дете.

Джей Джей я оставя на пода и намокря една кърпа в банята. Избърсва я нежно, после я подсушава. Точно като бебе. Като пеленаче. След като свърши, двамата ще поседят прегърнати. Той и неговата любима. Неговата кралица.

52

ЦЕНТРАЛЕН ЛОС АНДЖЕЛИС

Струваше си дори само за да види изражението ѝ.

Джей Джей едва сдържа усмивката си, когато всички жени сядат зад машините и Джени Харисън започва да се оглежда за приятелката си. На няколко пъти поглежда празното място – явно се пита дали отсъствието се дължи на успиване, препиване или предозиране с наркотици.

– Някой виждал ли е Ким – разпитва тя тъпите кучки от двете си страни.

Колко трогателно. Колко мило да се тревожи за колежката си, за другарката си в издевателствата. Какъв шок ще бъде, когато научи истината.

Харисън бръква в джоба на дънките си и изважда розов мобилен телефон.

– Без телефони, Харисън? – изкрещява той от другия край на помещението и тръгва към нея. – Трябваше да го оставиш в шкафчето.

– Само минутка.

– Никаква минутка. Знаеш правилника – използването на телефони е забранено в машинното. Дай ми го. Ще си го получиш след работа.

Тя зяпва смаяно. Между устните ѝ като бял червей върху розова почва се мъдри дъвка.

– Ким обаждала ли се е, господин Джеймс?

Господин Джеймс. Колко бързо се учат. Удивително е как страхът пред Бог може да промени поведението на невъзпитаните малки кучки като тази.

– Не, не се е обаждала. Телефона, моля – казва той, като протяга ръка.

Тя му го дава.

– Може би е болна – измърморва. – Снощи се оплакваше, че не ѝ е добре. Подозираше, че е хванала грип.

Лъжкиня. Опитва се да я прикрие.

– Ако не дойде на работа, няма пари. Знаете правилата.

Това се очаква да каже. Няма причина да реагира на отсъствието на Ким Бас с друго освен с досада. Днес са с една работничка по-малко. Производителността спада.

Джей Джей занася телефона в офиса си. Затваря вратата, сяда на бюрото и започва да преглежда съобщенията на Харисън. Повечето са от Бас. Другите са от някой си Марлън. Вероятно сводника ѝ. Всичките са къси и не особено любезни.

МАРЛЪН: КОГА СВЪРШВАШ?

ДЖЕНИ: 20

МАРЛЪН: АКО НЕ ФАНЕШ ПОНЕ 2 ШЕ ТЕ КОЛЯ КУЧКО

Изглежда, че ако му даде време, Марлън ще изпълни желанието на Джей Джей. Той обаче не иска да чака. Изключва телефона и го поставя на края на бюрото.

Джени Харисън няма да тъгува дълго за своята приятелка.

53

Алфи Фалън седи сам в килията като изоставен помияр. С досегашния му живот е свършено. Поне това осъзнава. Разнообразните отрепки, с които прекара нощта, един по един бяха извикани, регистрирани и освободени и той чака да извикат и неговото име.

В ареста се разнася острата миризма на индустриален дезинфектант – преди малко измиха пода, след като часове наред арестантите бяха повръщали и се бяха облекчавали върху него. Алфи би дал всичко за топъл душ, разходка навън и свястна закуска.