– Ще съм ви благодарен.

Тримата се качват по стълбището на катедралата и влизат през грамадната дървена врата от осемнайсети век. Над главата си Ник вижда копие на „Последната вечеря“ на Леонардо, а отляво, за негова изненада – сергия за книги, пощенски картички, дискове и евтини копия на плащаницата. Пред тях се отваря дългият централен кораб на църквата; на стената вляво има два големи телевизора, които показват кадри от светинята. Несъмнено се набляга върху историческото ѝ значение. Вярващите могат да засвидетелстват почитта си към реликвата, като пускат евромонети в пластмасови електрически дарителници, в замяна на което получават право да кажат молитва и да запалят свещ. Далече напред, в дъното на помещението, се виждат много по-величественият трансепт и олтарът.

– Тази архитектура... вълнува душата, нали? – прошепва Ди Роси, докато вървят по мраморния под. – Тя внушава на вярващите чувство на съприкосновение със смъртта и досег със светлината на божествената слава.

Ник не би стигнал чак дотам, но олтарът, обграден с масивни мраморни статуи и увенчан с голямо разпятие, наистина е внушителен.

– Скулптурите на света Тереза и света Кристина – посочва Ди Роси към две статуи. – Изработени са в Рим през 1715 г. от парижкия скулптор Пиер Легро. Голямата дървена статуя на разпятието е дело на Франческо Борели.

– Ами плащаницата? – пита малко нетърпеливо Ник. – Къде се съхранява?

Ди Роси го завежда до едно място встрани от пейките, до купчина кафяви метални столове.

– Тук.

Посочва към един ограден с въжета участък в дъното на катедралата.

За лаик като Ник параклисът изглежда като две театрални ложи, разположени една над друга. Горната е с дебели позлатени колони, позлатен балкон и украсена отгоре с огромен релеф, изобразяващ златни ангели, голяма корона и червен щит с бял кръст по средата.

– Това е кралският балкон – обяснява Ди Роси, като посочва нагоре. – Изработен е от Игнацио Перука през 1777 г. Там са стояли кралете на Пиемонт и Сардиния. Тук са идвали Карл Емануил III, Карл Алберто от династията Савоя-Кариняно и първият крал на обединена Италия, Виктор Емануил II.

Ник премества поглед от историческия балкон към не толкова внушителната ложа отдолу. Тя има каменни колони и е преградена с бронирано стъкло.

– В долната ложа са седели кралските пажове. Сега тук се съхранява плащаницата – покрова, в който е било увито тялото на Господ Бог Исус Христос след смъртта му на кръста.

65

КАРСЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС

Джей Джей хваща с пръстите на краката си металното синджирче и дръпва запушалката на ваната. Остава легнал вътре, наслаждавайки се на последните ласки на сапунената вода, оттичаща се около него и неговата кралица. Бълбукането на канала е дразнещо, неуместно.

Той остава неподвижен. Преструва се на мъртъв. Не мига, не помръдва мускулче, съсредоточава се, за да забави пулса и дишането си. Водата между телата им бавно се източва и създава усещането, че Ем го гали. В банята става студено. Хладният въздух и металната вана бързо изстудяват тялото му. Той знае, че ако остане така, телесната му температура бързо ще спадне и ще се изравни с нейната. Ще станат едно. Обединени в смъртта. Заедно завинаги.

– Един ден, моя любов – прошепва той, като я целува по врата, – един ден ще дойда при теб.

Без водата да я поддържа, той трудно помества тялото ѝ. Влагата по кожата сякаш ги е слепила. С известно усилие той излиза от ваната, разтреперан на светлината на свещите. Стъпалата му оставят отпечатъци на пода, докато отива да вземе кърпата от старата дървена закачалка на стената и се бърше, за да се сгрее.

Топлина – това е разликата между него и неговата любима. Разликата между живота и смъртта. Той се навежда над ваната и изсушава любимата си, доколкото може. Подхваща я и се оказва, че е по-трудно, отколкото е очаквал. Старомодната вана е твърде дълбока, за да повдигне тялото, без да падне напред. Накрая застава до крановете, подхваща я под мишниците и я измъква навън.

Кожата ѝ сякаш се движи. Отпуска се и се отлепва от тялото, когато той я докосва. Джей Джей поставя своята любима на пода. Тя ухае на чисто. На чисто и свежо. Той е прекалено уморен, за да я пренесе в другата стая. Прекалено изтощен емоционално и разстроен от мисълта, че времето им заедно изтича.

Джей Джей взема кутийка талк от една полица зад ваната и поръсва Ем с парфюмирания прах. Заглажда го. Покрива всеки сантиметър от тялото ѝ. Ем става бяла като ангел.

След това прави същото със себе си. Поръсва се от глава до пети. Сякаш се увива в бяло покривало. Ляга до нея. Два призрака в сумрака. Завива себе си и нея с кърпи, за да им е топло. Сгушва се. Притиска се до нея, за да я топли с тялото си.

66

ТОРИНО

Зад предпазното стъкло е поставен ковчег, покрит с белезникаво платно с червена лента и разпятие в средата. Отгоре има странна плетеница от големи тръни. Над тях върху тъмна прашна завеса е закачена увеличена снимка с посредствено качество на Човека от плащаницата, както вече го нарича Ник. Какъв необичаен дом за най-прочутата религиозна реликва в света.

Дино ди Роси погрешно възприема мълчанието на полицая като страхопочитание и се опитва да внесе историческа дълбочина в размишленията му:

– Свещената плащаница, подобно на Воала на Вероника, е уникален научен, исторически и религиозен предмет. Смята се, че в миналото плащаницата е обиколила целия Близък изток. Според историческите документи е била поднесена на цар Абгар в древния град Едеса и го е излекувала от тежка болест. Православните християни много почитат образа върху нея. Наричат го ахиропиитон – неръкотворен.

Ник има чувството, че го баламосват, както когато залови някой надрусан уестмънтски бандит, шляещ се по булевард „Сънсет“.

– Споменахте Вероника. Коя е тя и какво е специалното на воала ѝ?

Ди Роси вдига ръцете си към лицето и прави жест, сякаш го бърше с кърпа.

– Когато носел кръста към Голгота, Исус избърсал лицето си с кърпа, подадена му от една жена – Вероника Ерусалимска, или света Вероника. След като ѝ върнал кърпата, върху плата се появил отпечатък от лицето му. Църквата почита това събитие като една от основните сцени по Пътя на кръста.

Ник съвсем се обърква.

– Сигурно ще горя в ада за невежеството си, но какви са тези сцени?

На лицето на Ди Роси се изписва удивление и разочарование.

– Това са четиринайсет важни момента от историята на християнството, които обикновено се изобразяват с картини, статуи или стъклописи. Те показват различни етапи от пътя на Христос от мястото на осъждането му на смърт до момента на свалянето му от кръста на хълма Голгота и погребването му в гробницата на Йосиф Ариматейски. Сцената със судариума – кърпата, с която е избърсал потта си – е шеста в поредицата.

Карлота добавя още малко информация:

– Както с образа от Едеса, много хора вярват, че Воалът на Вероника е чудотворен. Говори се, че утолява жаждата, лекува слепота и дори възкресява мъртвите.

Уредникът поглежда часовника си.

– Знам, signore, че сигурно имате много въпроси – и много съмнения, – но за съжаление, закъснявам и трябва да вървя.

– Много ви благодаря за помощта – отговаря Ник, съзнавайки, че италианецът иска да го разкара. – Само още нещо, преди да тръгнете. – Той кимва към стъклото и покрития с платно ковчег. – Бих искал да видя плащаницата, истинския покров.

– Съжалявам, но е невъзможно. Свещената плащаница е заключена и запечатана в метално-стъклена капсула. Не бих могъл да я отворя, дори да исках.

– Както е запечатана, така може да се разпечата. Много искам да я отворите.

– Не се съмнявам, че искате, но няма как да стане. Само Светият отец може да заповяда излагане на плащаницата на показ.

– Искате да кажете, че само папата може да счупи печатите и да отвори капсулата?