Ник слиза от колата, кимва за лека нощ и вдига яката си, за да се пази от дъжда. Ако не се броят автомобилите, спрени кой както е сварил навсякъде, улиците са пусти. Магазините и баровете са тъмни, влажни, празни.

По принцип Ник обича тази част на денонощието. Напомня му за времето, когато често се прибираше пеша вкъщи, след като цяла нощ е пил в някой бар или клуб и е изпуснал последния автобус. Спомня си как с Каролина ходеха под дъжда и се чувстваха като филмови звезди, докато спираха и се целуваха на ъгъла близо до дома на родителите ѝ. Той се отърсва от спомените за покойната си съпруга, минава покрай рецепцията и се качва с асансьора в стаята си.

Влиза да се освежи в банята и забелязва, че пастата за зъби и самобръсначката му са грижливо прибрани в чаша на полицата до умивалника. Явно е идвала камериерката. Подобно нещо може да се очаква в четиризвезден хотел, но не и в тази дупка. Ник изгася лампата и се връща в стаята. Нещо е променено, нещо не е наред. Той го усеща така, както забелязва уликите на местопрестъпление.

Леглото е оправено за първи път, откакто се е настанил. Но не е добре изпънато, както би го оставила професионална камериерка; направено е от някого, който е искал да създаде впечатление, че е минала камериерката. От някого, който е ровил из нещата му.

В стаята е влизал неканен гост.

94

ГРАДСКАТА МОРГА НА ЛОС АНДЖЕЛИС

Ейми Чан се надяваше да се прибере рано вкъщи – да завърши петъка с лека вечеря и една-две чашки охладено бяло вино, после да се изтегне на дивана, да пусне тиха, приятна музика и да забрави цялата седмица, прекарана сред студена плът и стерилна стомана.

Обаче не ѝ било писано. Торинската плащаница не я оставя да си тръгне. Разговорът с Александър Хейстинг-Смит и изпратените от него документи, не ѝ дават спокойствие. Тя решава да се опита да завърши доклада, който обеща на Мици. Близо час след това рови в интернет, копира страници, чете сайтове, посветени на плащаницата, следи дискусии в религиозни онлайн клубове и блогове. Открива дори интернет страници, претендиращи зад тях да стоят университети, и магазини, посветени на реликвата. В допълнение към петстотинте хиляди резултата, Ютюб предлага десетки видеоклипове, посветени не само на въглеродното датиране на плащаницата, но и показващи нейни триизмерни модели, микроскопски анализи и цифрово увеличени снимки. Всичко това е придружено от безброй противоречащи си мнения за автентичността на реликвата.

Около шест вечерта коремът ѝ се обажда, напомняйки ѝ, че е обядвала само кафе и геврек със сьомга. Обляга се назад, завърта глава наляво-надясно, за да облекчи напрежението от седенето, и отново преглежда подробните си записки.

ХРОНОЛОГИЯ

30 г. Смъртта на Христос. Дори тогава да е имало плащаница, не съществуват преки независими и неоспорими доказателства, че е била открита и върху нея е бил отпечатан образът на Христос. Също така няма сведения, че е била съхранявана или пренесена на място, където да се пази. Изглежда странно, че толкова значим предмет не е станал известен още в своето време!

Около 40 г. Има сведения, че цар Абгар V от Едеса (сега Шанлъурфа в Източна Турция) е видял платно (не се казва с какви размери) с отпечатък от лицето на Христос. Това накарало владетеля да се покръсти (според по-късни сведения Исус изпратил послание на Абгар, в което го уверявал, че ще закриля царството му от чужди нашествия).

50-500 г. Липсват съобщения за платното от Едеса, после изведнъж се появяват.

544 г. Персийската армия е отблъсната от стените на Едеса. Успехът на защитниците се приписва на платното и посланието на Исус.

679 г. Едеса е поразена от земетресение. Катедралата, в която се твърди, че се е съхранявало платното на Исус, е повредена. Платното е преместено в Ерусалим.

690 г. Икони с образа на Исус, еднакви с този върху платното от Едеса, започват да се появяват из целия Близък изток.

944 г. Платното от Едеса обикаля територията на съвре-менна Турция и е почетено със собствен празничен ден (16 август). Интересно е, че няма сведения за публично излагане – показвано е само пред отделни лица. Има твърдения, че се съхранява в параклис в императорския дворец в Константинопол.

1130 г. В Западна Европа се появяват съобщения (включително от монаси в Нормандия) за плащаница, носеща отпечатък от тялото на Христос.

1146 г. Едеса е превзета от турците – масово избиване на жителите (дотук със закрилничеството на Христос!).

1203 г. Френският кръстоносец Робер дьо Клари твърди, че видял плащаницата, с която бил увит Христос, в църквата „Света Мария“ в Константинопол.

1204 г. Френски кръстоносци разграбват Константинопол и неговите църкви. Робер дьо Клари отрича плащаницата да е взета от французите.

1287 г. Има сведения, че рицарят Арно Сабатие бил приет в Ордена на тамплиерите във френския град Русийон и заведен от монасите на тайно място, където се съхранявала плащаницата.

1307 г. На 13 октомври, петък (изглежда, тогава възниква легендата, че този ден носи нещастие), крал Филип IV Хубави заповядва да бъдат арестувани всички рицари тамплиери по обвинения в ерес, защото боготворели образа на Христос. Мнозина, включително Великият магистър Жак дьо Моле, са изгорени на клада.

Ейми решава да си почине. Отива в тоалетната, после си прави още един билков чай и извършва набег върху малкия хладилник в кабинета, където държи няколко десертчета „Хърши“ за спешни случаи.

Отново сяда на компютъра и натиска интервала, за да изключи скрийнсейвъра. Нищо не се получава. Машината е блокирала. Тя опитва с бутона ESC и след като и това не помага, рестартира, пийвайки чай и хапвайки млечен шоколад, докато чака.

Файлът ѝ го няма. Тя проверява в директорията. Кликва върху иконката на кошчето за изтрити файлове в края на лъскавата лента на менютата. Пак нищо. Всичко се е изгубило.

– Не, не, не! Не може да бъде.

Ейми се опитва да запази спокойствие. Макинтошът е настроен за автоматично запазване на промените на всеки две минути. Файлът ѝ трябва да е записан някъде.

Въпреки това го няма. Тя претърсва всяко възможно място на харддиска. Час по-късно със свито сърце отваря електронната си поща. Празна е. Някакъв вирус е проникнал през защитата и е унищожил всеки текстов документ, графичен файл и презентация на компютъра.

95

ТОРИНО

Ник бавно и внимателно оглежда цялата стая.

Знае, че е уморен и че в такова състояние човек не може да мисли адекватно, но е сигурен, че някой е влизал и е ровил в стаята. Отваря гардероба и се втренчва в ризите и в пуловера, които висят на пластмасови закачалки. Така ли ги остави, когато ги разопакова?

Струва му се, че не. Разпределени се по цялата дължина на сребристата напречна тръба. На почти равни разстояния. Спретнато и подредено. Изобщо не е в негов стил. Пулсът му се ускорява. Ник има дългогодишен навик да сбутва закачалките само от лявата страна на гардероба. Винаги го прави. Каролина закачваше нещата си отдясно и той все още оставя място там. Прави го несъзнателно. Със сигурност не е оставял дрехите си така.

Ник вдига куфара от плиткото долно отделение на гардероба и го оставя на леглото. Комбинацията на ключалката е 8634 – същата като кода на кредитната му карта. Той винаги я оставя на 7523 – с по една цифра назад от отключеното положение. Спомня си номера съвсем точно, защото в главата му завинаги се е запечатал един часовник на седмото небе (7), който показва пет (5) часа и 23 минути – часа, в който съпругата и детето му отидоха в рая.

Сега числото е друго. Ключалката показва 1870. Някой или е отварял куфара, или е въртял ключалката, опитвайки се да я отвори. Той въвежда комбинацията и вдига капака. Вътре е пълна бъркотия. Спортен екип и гуменки, които никога няма време да използва, купища чорапи и бельо, достатъчни за на цяла армия, фотоапарат с изтощени батерии и копия от всички документи по текущото разследване, които е успял да прибере.