– Мамка му.

– Откажи се, мечо. Сигурно се е запила някъде. – Холи Каниф махва към Джени. – Тая смахната кучка само си въобразява.

Кийган обаче не смята да се отказва. Гордостта му е наранена, пък и не се случва всеки ден да разбиеш нечия врата, без ченгетата да те окошарят. Този път той се засилва по-отдалеч и с по-голяма скорост. Блъска вратата с рамо и тя се отваря. Кийган се сгромолясва в стаята. Пльосва се по очи върху мръсния килим. Жена му влиза след него, следвана от Джени и стария Добс, който също е излязъл да види каква е тази гюрултия.

– Как смърди! – възкликва Холи Каниф, закривайки нос с ръка, докато помага на мъжа си да се изправи.

Джени минава покрай тях и влиза в дневната. Ким я няма. Проверява в малката кухня и къта за хранене. Тъпата кучка може да е заспала пияна на пода. Нищо. Джени започва да се чувства неловко. Тая крава Холи май е права. Ким е отишла да купонясва с някой тип.

Отваря спалнята. На пода има тяло. Труп. Увит от глава до пети с белия чаршаф от леглото на Ким.

112

ТОРИНО

Двама карабинери вкарват Фабио Гория в стаята за разпити и го оставят да се поти вътре.

Не е арестуван, но той знае, че това лесно би могло да се промени. Влизане с взлом, незаконно притежание на оръжие, укриване на улики, замърсяване на местопрестъплението – всеки дилетант може да намери основание за задържането му.

След близо трийсет минути тягостната тишина е нарушена от изщракването на металната ключалка. Карлота Капелини влиза и го поглежда със смразяващ поглед. Мълчаливо се настанява на черния пластмасов стол срещу него и поставя бележник и химикалка върху закованата за пода маса.

– Къде е Ник Каракандес?

Гория се опира с лакти на масата и се вглежда в лицето ѝ, докато разсъждава над въпроса. Странно, че започва точно с това. Не с Какво правехте в къщата на Марио Сакони? Не дори с Какво знаете за двата трупа на горния етаж?.

Ник.

Острието на карабинерите се интересува най-много от местонахождението на американското ченге.

Защо? Какво се опасяват, че ще направи или каже?

Гория се обляга назад.

– Не знам. Поиска ключовете от колата ми, аз му ги дадох и той тръгна нанякъде.

– Защо?

– Какво защо?

Тя го поглежда раздразнено:

– Защо му дадохте ключовете и защо тръгна толкова бързо?

– Дадох му ги, защото е приятел на един мой приятел. А тръгна, предполагам, защото не е искал да остане.

– Ако продължавате така, ще ме принудите да...

– Какво? – Той я поглежда насмешливо. – Да ми повдигнете обвинения? – Свива рамене. – И двамата знаем, че вече сте решили дали да го направите. Нищо от това, което ще кажа, няма да промени този факт.

От вратата се чува гласът на капитан Фуско:

– Ами ако отнемем разрешителното ти за частен детектив, Фабио?

Гория запазва спокойно изражение:

– Хората, които използват услугите ми, не се интересуват дали имам разрешително или не, Джорджо. – Усмихва се. – Дори може би ще ми плащат повече, ако научат, че съм запазил професионална тайна пред карабинерите.

– Имаш право – с усмивка признава Фуско. Сяда на ръба на масата и поглежда частния детектив. – Но ако те обвиня в убийство, в двойно убийство, това би било съвсем друга работа.

– Така е. Но ще е грешка. Знаеш много добре, че не съм убил Сакони и момичето. Криминалистиката ще го докаже. Двете тела вече се бяха вкочанили, а мога да докажа, че съм бил вкъщи в часа на смъртта им.

– Как? – Фуско свива рамене. – По записите от охранителната система в дома ти, на които се вижда в колко часа влизаш и излизаш? Едва ли. Те вече са иззети.

Гория се усмихва. Напомня си, че не бива да подценява тези хора. Това е едно от най-добрите полицейски подразделения в света, а Фуско не е спечелил капитанския си ранг на конкурс по красота.

– И какво? Как мислите да действате сега?

– Имам предложение. – Фуско става, отива зад частния детектив и поставя ръка на рамото му. – Американецът ще ти се обади, сигурен съм. Когато го направи, ние ще подслушваме телефона ти.

– Той го очаква.

– Да, може би. Дори можеш да го предупредиш. Но от този момент ще изпълняваш нашите нареждания. Ще го изпращаш където и когато ние искаме да отиде. Има вероятност, ако спазваш точно указанията ни, да забравим, че си бил в къщата на Марио Сакони.

113

БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС

Мимолетната топлина на ноемврийския ден вече отминава, когато Ейми Чан се присъединява към растящия по численост полицейски екип в апартамента на Ким Бас.

Беше се надявала на уикенд без трупове, първия от три месеца, може би дори да довърши доклада за Мици и да мине да провери как се справя приятелката ѝ. Но не ѝ било писано. Тя спира пред занемарената жилищна сграда и облича белите си работни дрехи. Изважда куфарчето с инструменти от багажника, заключва колата и изпускайки облачета пара от устата, се приближава по алеята.

– Ейми Чан. Доктор Чан – представя се, като показва служебната си карта на новобранеца, записващ хората, които влизат и излизат от района на местопрестъплението.

– Добър ден, докторе – поздравява я той нахакано като старо куче и вдига трептящата найлонова лента, за да я пусне. – На втория етаж е. Разследващият детектив е лейтенант Картър и вече е там.

– Благодаря.

Симпатичен младеж. В наши дни добрите маниери са дефицит сред полицаите. Дано не ги изгуби твърде скоро.

Стълбите са пълни с други униформени, които сновят нагоре-надолу. Разпитват съседите и вероятно се мотаят малко повече от необходимото, за да се скатаят от други задачи в съботния следобед. Пред апартамента на Ким един фотограф снима подхода към етажа и стълбите. Двама криминалисти вземат отпечатъци от стените, парапета и ключа на лампата.

Мръсните напукани плочки на входа на апартамента вече са обработени и заснети, свалени са няколко десетки отпечатъци от мъжки и дамски обувки. Още следи са взети от килима и подовете във всички стаи. Както обикновено помещенията са осветени от ярки прожектори, които хвърлят чудовищно големи сенки навсякъде. Тайлър Картър се приближава веднага щом стройният силует на Ейми се присъединява към призрачния спектакъл върху стената на дневната.

– Доктор Чан, много се извинявам, че ви викаме в почивен ден.

– Приемам извинението. Къде е трупът?

– В спалнята. Много е тясно, затова я запечатах, докато дойдете.

– Благодаря.

Повечето полицаи са нетърпеливи да споделят мнението си пред съдебния патолог. От вратата започват да развиват теории как е умряла жертвата, какво е правила, каква е причината за смъртта и колко време е престояла на местопрестъплението. Не и Картър. Тайлър Картър не казва и думичка. Не споделя личното си мнение за случая, освен ако не го попитат.

Един поглед в спалнята е достатъчен на Ейми, за да прецени ситуацията. Вече шест пъти е ставала свидетел на една и съща сцена. Трупът е завит презглава с чаршаф или одеяло. Поредната жертва на Привидението.

114

ТОРИНО

Ник изругава мислено.

Тези два часа сън, които си позволиха двамата с Гория, струваха живота на двама души. Ако бяха отишли при Марио Сакони веднага след като се увериха, че Ерика Кракси е в безопасност, той щеше да е още жив, а случаят с Тамара Джейкъбс можеше да е по-близо до решаване. Сега му остава да потърси само още един човек, едно последно име, което научи от Ерика – най-добрия приятел на Сакони, Едуар Брусар, който в миналото е бил негов шеф, но сега работи на свободна практика. По молба на Сакони Роберто Кракси е превел няколко значителни суми директно по неговата сметка. Сигурно и той е замесен.

Докато шофира, Ник постоянно оглежда за полицейски коли всички ленти на магистралата. Не след дълго ще пуснат заповед за издирването му. Първата му спирка е странна. Със сигурност не е нещо, което човек би очаквал от беглец. През блекберито Ник влиза в интернет и намира куриерска фирма в близост до летището, която приема експресни пратки за Лос Анджелис. Взема опаковъчни материали от тях, увива парчето от огледалото на Сакони във фолио на балончета и отделно – медальона от Ерика. Много добре осъзна значението на този предмет още когато тя му го даваше. Въпреки че не каза нищо на Гория, Ник се досети, че медальонът не е просто образ на свети Христофор за късмет.