– Жена му не знае.

– А твоите хора, твоят екип? Видели ли са нещо?

– Явно не. – Гория замълчава. Съзнава, че са го надхитрили. Направили са го на глупак. Сега полицаят от Лос Анджелис и влиятелните му приятели от ФБР ще се усъмнят в способностите му. – Хайде да влезем и да поговорим с госпожата. Може би тя ще ни помогне.

Дарио подхваща Ерика Кракси през кръста и я завежда обратно във вилата. Ник вече се пита кой отговори на обаждането му преди малко; кой го слушаше, докато той си мислеше, че говори на Кракси. Гория се обажда по уоки-токито на останалите хора от екипа си, за да ги извика. Виличката е малка и обзаведена само с най-необходимите неща. Стаята – с голи дървени стени и постлан с черги под, се отоплява от печка на дърва, в която сега тлеят въгленчетата на горелия преди час буен огън. Между двата разположени един срещу друг дивана, застлани с червени одеяла, има талашитена масичка, покрита с клюкарски списания и стари книги.

Ерика Кракси се настанява в един по-хлътнал участък на дивана и Ник се досеща, че това е обичайното ѝ място. Изцапаната с червило чаша с недопито кафе на пода отстрани потвърждава предположението му. Гория сяда до нея. Тя замята одеялото върху коленете си като някаква защита, опитва се да овладее треперенето на ръцете си и заговаря тихо на италиански. Точно в момента изглежда много по-стара от своите петдесет и четири години. Изрусената ѝ коса е разрошена и изцапана с пръст и листа. Очите ѝ са мътни от сълзи и размазан грим. Дарио ѝ донася от кухнята чаша вода и влажна кърпа, за да избърше лицето си.

– Signora Кракси говори добре английски – казва Гория на Ник. – Обясних ѝ кой сте и тя се съгласи да говори с вас.

– Какво е станало тук?

– Роберто бил убеден, че навън има някой и ги дебне. Видял нещо или някого през единия прозорец, взел пистолета си и излязъл да погледне. Казал на жена си да се скрие в гората и да го чака, защото била лесна мишена, ако остане във вилата. След като излязъл обаче, тя се забавила. – Гория се засмива и продължава по-тихо: – Искала първо да отиде до тоалетната. Когато била там, чула телефона. Онзи, който моите хора пуснаха през прозореца. Уплашила се, още повече, когато при второто позвъняване чула стъпки. Телефонът отново иззвънял. Тя стояла тихо и чула неизвестният посетител да идва на мястото, където сме ние сега. Тогава избягала в гората и минути след това сме се появили ние.

– Значи за малко сме изпуснали този, който е бил тук.

– Така излиза.

Ник поглежда съпругата на човека, заради когото е прелетял хиляди километри. Ерика Кракси избърсва напрегнатите си очи. Ник се навежда, за да намали разстоянието между тях.

– Signora, дойдох, защото исках да говоря със съпруга ви за една холивудска сценаристка на име Тамара Джейкъбс. Знаете ли кого имам предвид?

Тя не казва нищо, само го поглежда с уплашени очи и кимва. Това е малък жест, но Ник изпитва облекчение.

– Госпожа Джейкъбс е мъртва – казва той. – Убита.

Ерика Кракси притиска кърпичка пред устата си. С треперещи пръсти стиска медальон с образа на свети Христофор, закачен на верижка около врата ѝ.

– Съпругът ви на няколко пъти е получил значителни суми от госпожа Джейкъбс. Знаете ли за какво са били тези плащания?

Ерика свежда очи и издухва носа си. Когато го поглежда отново, изражението ѝ е коренно променено. Сега на лицето ѝ се чете гняв, подсказващ, че със съпруга ѝ са се карали многократно на тази тема.

– Знам точно за какво му плащаше!

Сърцето на Ник затуптява обнадеждено.

– За какво?

Тя поклаща глава:

– Не пред тези хора. Помолете ги да излязат и ще ви кажа.

Ник кимва на Гория. Частният детектив извежда хората си. Ерика си поема дълбоко въздух и поглежда с доверие американеца.

– Съпругът ми получи специална задача като част от охраната на свещената плащаница при последното ѝ излагане пред обществеността.

– През 2010 година ли?

– Si. – Тя замълчава за момент, за да се успокои. – Един учен, познат на Роберто... – Засмива се мрачно. – ... така наречен приятел, го убеди да изчопли малко кръв и влакна от плата.

Ник вече едва сдържа възбудата си.

Ерика навежда засрамено глава.

– Той го направи – повреди плащаницата и даде пробите за изследване.

Ник изчаква тя да вдигне глава, за да я погледне в очите.

– Трябва да знам кой е този учен, signora, защо е искал да изследва плащаницата и какви резултати е получил.

На лицето ѝ отново се изписва страх. Тя посяга зад врата си, разкопчава верижката, вдига медальона към устата си, затваря очи и го целува. Ник си миси, че казва мълчалива молитва, моли за прошка, може би умолява Бог да върне съпруга ѝ жив и здрав.

87

ЛОС АНДЖЕЛИС

Джей Джей не се изненадва, когато вижда Джени Харисън да се мотае в цеха, след като останалите жени са се изнизали в петъчната нощ, правейки планове за уикенда.

Тя се приближава между машините и го поглежда обнадеждено:

– Научихте ли нещо за Ким?

Лицето му показва, че не е.

– И на мен ми казаха същото, Джени. Никой в участъка няма информация да е арестувана.

Тя нервно започва да гризе нокътя си.

– С кого говорихте?

Въпросът го изненадва. Всъщност не е говорил с никого и няма намерение да го прави. Той поклаща глава:

– Съжалявам, не запомних имената им. Първо се обади някаква жена, някой от ареста и накрая някой от отдела за разследване. Не бяха много услужливи.

Тя се изсмива саркастично:

– Да, винаги са такива. На Източна първа улица ли се обадихте? С полицай Рийд ли говорихте?

Въпросите ѝ го изнервят.

– Може и с него да съм говорил. Не запомних името му. Не исках да разпитвам прекалено, за да не навлека неприятности на приятелката ти.

Тези думи ѝ затварят устата. Ким Бас и без това си има купища неприятности. Не ѝ трябва и Чироза да привлича вниманието на ченгетата, като задава неподходящите въпроси на неподходящите хора. Харисън премята чантата си през рамо и закопчава якето си.

– Благодаря.

Тръгва към вратата. Тази жена ще му създаде проблеми. Джей Джей го знае. Жените като нея винаги създават проблеми.

– Джени, чакай.

Тя се обръща.

– Довечера ще позвъня на още няколко места – казва той. – Кажи ми номера си. Ако открия нещо, ще ти се обадя.

– Както казахте, може би е по-добре да не раздухваме много нещата – отговаря тя след кратко колебание.

– Да. Все пак ми кажи номера си, в случай че ми се обадят и кажат, че е затворена някъде.

– Добре, момент.

Тя завърта чантата си отпред и изважда евтина химикалка, надъвкана от горната страна. Откъсва капака на една цигарена кутия, написва номера и му го подава.

– Можете да звъните по всяко време. Ако е свързано с Ким, имам предвид.

– Добре. – Той почти оставя нещата така, но се сеща, че се очаква да постъпи по друг начин. – Вземи и моя номер. Обади ми се, ако научиш нещо. Трябва да се държим в течение за този проблем.

Бръква в задния си джоб и ѝ дава визитката си.

– Благодаря.

Тя поглежда картичката и пак тръгва.

Сега трябва да я пусне. Бог му помогна. Телефонният ѝ номер е като дар. Ако ѝ позвъни, когато влезе в голямата ѝ къща, веднага ще разбере коя е нейната стая. Едно обаждане, и Джени Харисън вече няма да създава проблеми.

88

ТОРИНО

Роберто Кракси чувства цялата тежест на петдесет и деветте си години и това адски го дразни. Когато идва в съзнание, се опитва да събере мислите си, да си спомни как са го нападнали и да си обясни защо го надвиха толкова лесно.

Навремето никой не можеше да се мери с него. На младини можеше да надхитри, заблуди и победи дори най-якия, най-бързия и най-свирепия си противник. Сега обаче не е така. Металната гарота, която някой стегна около врата му, е сигурен признак, че онези дни вече са минало. Той дори не видя врага да се приближава.