Друго, което я безпокои, е разлагането. Труп, оставен няколко дни, дори в запечатана гробница, несъмнено би започнал да се разлага. Ако кръвта е оставила следи върху плата, другите телесни течности също би трябвало да оставят.

Но не са.

Телефонът ѝ иззвънява – секретарката. Току-що я бил търсил някакъв професор от Англия. Оставил съобщение, че иска да поговорят за разпването на Христос и да ѝ обясни защо според него Торинската плащаница е истинска.

80

ИТАЛИЯ

В девет вечерта Ник най-сетне получава обаждането, което е очаквал поне шест часа по-рано.

– Сам ли сте? – гласът е мъжки, с италиански акцент. Глас, който е чувал само веднъж досега.

– Сам съм, с телевизора, който не работи както трябва.

Ник оставя дистанционното и сяда на ръба на леглото.

– Излезте от хотела, пресечете улицата и на ъгъла завийте наляво. Ще мигна с фаровете, когато ви видя.

Ник напъхва подпухналите си стъпала в обувките, които като че ли са се стеснили, откакто ги събу.

– Носите ли ми добри новини?

– Нося новини.

Връзката прекъсва.

Ник затваря телефона, връзва си връзките, става и взема якето си и ключа.

Навън е тъмно и ръми. Той излиза от задушната горещина на стария хотел в прохладата на ноемврийската нощ. Капките са микроскопични: от онзи валеж, който не забелязваш, докато не го видиш в светлината на фаровете, но чувстваш постоянно – ледена мъгла, която полепва по кожата, неусетно прониква в дрехите и изсмуква телесната ти топлина. Той завива зад ъгъла и след няколко крачки една от паркираните коли светва с фарове.

Ник не познава лично Фабио Гория, но са му го препоръчали. Гория е водещ детектив в частна фирма за разследвания и се отзова по молба на един познат от ФБР, на когото Ник неведнъж е правил услуги.

Американецът влиза в малкия „Фиат Браво“ на частния детектив и подава ръка:

– Ник Каракандес. Приятно ми е.

– Фабио.

Гория е брадясал мъж с пресипнал глас, на около трийсет и мирише на цигари.

– Е, какво имате за мен?

Фаровете на преминаващите коли осветяват наболата брада на детектива. Присвитите му сини очи се местят ту към предното стъкло, ту към огледалото.

– Помолихте ме да намеря Роберто Кракси и да го следя, докато дойдете в Торино. Така и направих.

Ник е впечатлен.

– Къде е той?

Гория не отговаря веднага. Премества поглед от огледалото към очите на американеца. Трябва да се увери, че може да има доверие на този човек. Трябва да разбере някои неща – да е сигурен в тях, преди да каже какво знае.

– Говорих със специален агент Бърдж. Каза ми, че сте добър полицай, и ме помоли да ви помогна. Но преди да говорим за Кракси и къде се крие, кажете ми какво знаете за него.

Крие се. От тази дума пулсът на Ник се ускорява.

– Не много. Италианец, на средна възраст, женен, няма деца, в момента няма работа и е получил солидна сума пари от жена, която беше убита в Лос Анджелис. Работил е главно в автомобилостроенето. От документите, до които се добрахме, изглежда, че не се е задържал дълго на едно работно място – предполагам, че е бил уволнен, когато е започнала кризата.

Гория се усмихва едва видимо в полумрака:

– Кракси никога не е работил за „Фиат“ или „Алфа“.

– А какво е правил тогава?

– Работил е за карабинерите. Поне допреди няколко години.

– Като какъв?

– Бил е в Raggruppamento Operativo Speciale или РОС. Знаете ли какво е това?

– Специално оперативно подразделение.

– Точно така. Една от основните им бази е тук, в Торино. Това е подразделението, което се занимава с организираната престъпност и тероризма. Подчинено е пряко на главното командване на карабинерите. Няма много информация за него.

Ник започва да сглобява парченцата и картинката не изглежда никак красива. Никой от карабинерите, с които разговаря по телефона от Ел Ей или след пристигането си тук, не спомена, че Кракси е бил техен колега, още по-малко – специален оперативен работник.

Гория прочита мислите му:

– Вашата красива лейтенантка не ви помогна много, нали?

– Не. И сега разбирам защо.

Италианецът пали цигара и смъква стъклото няколко сантиметра, за да издуха синкавия дим навън.

– Кракси не само че е работил в РОС, а е бил un’ombra – сянка. Участвал е в таен оперативен отряд.

– Искате да кажете, че лейтенант Капелини може да не знае, че Кракси е бил техен човек?

– Не е изключено. Карабинерите са голяма организация с военни и полицейски функции. Понякога тези функции се припокриват, понякога ги водят разделено, ако им отърва. Ръководството обаче знае. Мислят си, че ще останете два-три дни и после ще си заминете обратно за Лос Анджелис, затова не е проблем да ви пратят някого да ви поразходи из града и да ви поизнерви.

– Определено им се пoлучава.

Гория лапва цигарата и бръква в сакото си.

– Вижте това.

Подава му няколко снимки, направени с телеобектив, на които се вижда облечен с шлифер мъж, пресичащ бързо някаква улица.

– Дино ди Роси – възкликва Ник. – Това е уредникът, с когото говорих днес.

– Знам, че сте говорили. Направихме тези снимки веднага след това. Един от хората ми ви следи постоянно. – Гория прибира снимките. – Само че този човек не е уредникът на катедралата.

– Кой e тогава? – изненадва се Ник.

– Казва се Паузини и работи под прикритие в РОС. Добър е, нали?

– Може да се каже.

Италианецът изчаква малко, докато Ник осмисли току-що чутото. После добавя:

– Не знам всички подробности около разследването ви, Ник, но знам много за РОС. Не е хубаво да се забърквате с тези хора. Те са обучени да убиват. Да премахват всичко и всеки, който им пречи. Ако те са замесени в разследването ви, съветвам ви да се откажете. Върнете се в Америка. Бърдж ми каза, че обичате да плавате с яхта. Това е хубаво. Посветете се на това занимание. Върнете се вкъщи, отплавайте далеч от тази каша.

Ник поклаща глава:

– Не мога. Колкото и да ми се иска. Една жена беше убита и...

– И още ще бъдат, ако не си тръгнете. – Предупреждението увисва неприятно във въздуха като цигарения дим наоколо. – Сега ще ви покажа какво съм открил, Ник, но после ви оставям. Нищо повече не мога да направя. Разбирате ли?

81

ЛОС АНДЖЕЛИС

Да те извикат в кабинета на Матюс, никога не е добра новина.

Особено в петък следобед. Мици премисля твърдите факти, докато върви по коридора. В седмицата има два дни, в които е най-вероятно шефът ти да те уволни или да те смъмри. Ако е свестен човек, ще го направи в понеделник сутринта. Така си прекарал уикенда в блажено неведение и има голяма вероятност да прибереш още една седмична заплата, ако е решил да те изрита. Ако е гадняр – или просто имаш лош късмет – ще го направи в петък следобед. Така му олеква и си прекарва чудесно почивните дни – за разлика от теб.

Тя почуква по стъклото на вратата му, завърта потъмнялата месингова топка на бравата и наднича вътре:

– Викали сте ме, началник.

– Да. – Той седи зад бюрото си, облечен в синя карирана риза с навити до лактите ръкави. Краката му са вдигнати върху един стол и върху дебелото му шкембе, пристегнато с черни тиранти, се мъдри купчина финансови документи. – Седни и възприеми поведение на трепетно очакване и стоически професионализъм.

Тя сяда срещу него от другата страна на бюрото.

– Бих се опитала, ако знаех какво е „стоически“.

Той сваля краката си от стола, завърта се и стоварва месестите си ръце върху бюрото.

– Стоик – съществително име. Човек, способен да издържа болка и несгоди, без да показва чувствата си и да се оплаква.

– Сега разбирам. Не е много в мой стил, капитане.

Матюс се усмихва:

– Най-изстрадалият черен дроб в района на Лос Анджелис току-що бе приет в болница заедно с прилежащия към него детектив Джордан Линч от отдел „Убийства“.