— Какво има? — попита Мишел.

— Не е кой знае каква изненада, но Реми обича да си сипва бърбън в кафето.

Избраният от Кинг маршрут за разходка ги отведе към края на имението. Без да бързат, стигнаха до място, откъдето се виждаше прозорецът на спалнята на Реми. Кинг се озърна към къщата, където живееше прислугата, после пак към прозореца на господарката.

— Ако някой е гледал наистина… — промърмори той.

— Мейсън определено си пада по Реми — каза Мишел. — Може би се надява да стане новият господар на имението.

Кинг извърна глава и видя женска фигура да върви към конюшнята.

— Хайде да си побъбрим за коне.

В този момент с крайчеца на окото си забеляза някой да ги наблюдава от един прозорец на втория етаж. Беше Савана, но тя изчезна толкова бързо, че дори не можеше да е сигурен дали наистина я е видял. И все пак вярваше на очите си. А изражението й говореше красноречиво: Савана бе ужасена.

Край конюшнята двамата поздравиха Сали Уейнрайт. Днес не личеше да е в добро настроение.

— Господи, каня се да напусна — каза тя.

— Заради убийството на Батъл ли? — попита Кинг.

— И на още четирима — отвърна Сали и се озърна през рамо, сякаш очакваше всеки момент да връхлети нападател. — Когато пристигнах, реших, че съм попаднал в тихо, спокойно градче. А сега сигурно и в Близкия изток не е тъй опасно.

— На твое място не бих прибързвала — каза Мишел. — Вероятно после ще съжаляваш.

— Просто искам да живея — отсече Сали.

Кинг кимна.

— В такъв случай сигурно би ни помогнала да заловим убиеца преди следващия му удар.

Сали се сепна.

— Аз ли? Та аз не знам нищо!

— Може да знаеш нещо важно, без дори да подозираш — каза Кинг. — Ето например, сещаш ли се кой би могъл да желае злото на Боби Батъл?

Сали поклати глава — прекалено прибързано според Кинг.

— Хайде, Сали, каквото и да кажеш, ще си остане между нас.

— Шон, наистина нищо не знам.

Той реши да изпробва различен подход.

— Хайде тогава аз да изреждам възможностите, а ти ще се включиш само ако ти хрумне нещо.

Тя го изгледа със съмнение.

— Добре, казвай.

— Батъл беше богат. Някои хора ще бъдат облагодетелствани от смъртта му, нали?

— Но вероятно мисис Батъл ще получи по-голямата част от наследството. А парите за Савана са заделени в специална сметка. Едва ли й трябват още.

— Еди?

Сали се озърна към някогашната сграда за карети.

— Не ми се вижда да са закъсали за пари. А знам със сигурност, че Доротея Батъл печели добре.

— Откъде знаеш? — попита Мишел.

— Прави си маникюра при най-добрата ми приятелка. Доротея обича да се хвали.

— Е, на някои хора парите никога не им стигат — подхвърли Кинг.

— Просто не си представям това да е причината — упорито отвърна Сали.

— Ако не са парите, тогава какво? — Кинг изгледа втренчено младата жена. — Ти навярно не си тук чак толкова отдавна, че да знаеш за женкарското минало на Боби.

— О, знам повече, отколкото си мислиш — изтърси Сали. — Тоест…

Тя млъкна и сведе очи към калните си ботуши.

— Няма нищо, Сали — успокои я Кинг, прикривайки радостта си, че толкова бързо се е хванала на въдицата. — Да не би да знаеш, защото Боби си е опитал късмета и с теб?

Сали поклати глава.

— Не, няма такова нещо.

— Тогава какво? — настоя Кинг. — Може наистина да е важно, Сали.

Тя помълча още малко, после каза:

— Елате с мен.

Минаха покрай конюшнята и къщата за прислугата, продължиха по павиран път и накрая стигнаха до голяма тухлена сграда на два етажа с осем старомодни дървени гаражни врати. Отпред имаше старинна бензин колонка със заоблен стъклен капак.

Това е личният гараж на мистър Батъл. Той има, по-точно имаше, колекция от стари автомобили. Сега навярно са собственост на мисис Батъл.

Тя извади ключ и ги въведе.

Подът беше боядисан на черно-бели шахматни квадрати. По рафтовете събираха прах трофеи от състезания за стари автомобили. Пред седем от вратите стояха идеално подредени една спрямо друга старинни коли — от „Стуц Беъркет“ до някаква внушителна машинария с платнен гюрук и кръгъл радиатор, която според табелката отпред представляваше шестцилиндров „Франклин“, модел 1906 година.

— Бях чувал, че Боби колекционира стари коли, но не знаех, че колекцията му е толкова голяма — възкликна Кинг.

— На горния етаж са още повече — каза Сали. — Има специален асансьор за колите. Мистър Батъл беше наел и механик на пълен работен ден да се грижи за тях.

Тя отиде до последната клетка и спря. Кинг и Мишел я последваха. Там нямаше кола. Погледнаха я въпросително.

Сали се поколеба за момент.

— Вижте, не сте го чули от мен — каза тя. Двамата кимнаха едновременно. — Ами… някога и тук имаше кола. Беше огромна, нали знаете, от онези грамадни ролс-ройсове, дето ги показват в старите филми.

— Какво стана с нея? — попита Мишел.

Сали отново се поколеба, сякаш не знаеше дали да говори, или да премълчи.

— Сали, не спирай, щом веднъж си се престрашила — подкани я Кинг.

— Добре де, беше преди повече от три години. Късно една вечер се вмъкнах тук просто да разгледам. Не ми се полагаше да имам ключ, но механикът ми даде, защото ме харесваше. Бях вътре, когато чух да се задава кола. Точно тогава забелязах, че един от автомобилите липсва. Вратата започна да се отваря и видях светлината на фаровете. Изплаших се до смърт, защото, ако ме бяха заварили тук, сто на сто щяха да ме уволнят. Изтичах и се скрих ето там. — Тя посочи купчина варели за гориво в единия ъгъл. — Ролсът влезе в гаража и моторът изгасна. Мистър Батъл слезе от колата и изглеждаше зле. Наистина зле.

— Как разбра? Не беше ли тъмно? — попита Кинг.

— На входа има автоматичен ключ. Вечер, когато се вдигне вратата, лампите вътре светват.

— Какво имаш предвид, като казваш, че изглеждал зле? — попита Мишел. — Болен? Пиян?

— Не, сякаш беше страшно разстроен или разтревожен.

— Успя ли да разбереш причината? — попита Кинг.

— Не. Така или иначе, както казах, изглеждаше зле, но изведнъж се усмихна и взе да се смее. Смееше се! Е, поне докато не дойде тя.

— Коя „тя“? — попита Кинг. — Реми ли?

Сали кимна и плахо прошепна:

— Ако беше дошла с пистолет, мисля, че мистър Батъл щеше отдавна да лежи в гроба.

— Какво стана после? — попита Мишел.

— Почнаха да се карат. Е, отначало тя само крещеше по него. Разни безсмислици. Но доколкото схванах, ставаше дума за друга жена.

— Остана ли с впечатление, че Реми знае коя е? — бързо попита Кинг.

— И да е знаела, не спомена име, или поне аз не чух да споменава.

— А Боби как се държа?

— Разкрещя се, наруга я и заяви, че не било нейна работа с кого спи.

— А аз бях готова едва ли не да му се възхищавам — промърмори възмутено Мишел.

— Е, той каза нещо, което никога няма да забравя — продължи Сали.

Тя замълча, въздъхна и ги изгледа тревожно.

— Продължавай — каза Кинг. — Вече едва ли има какво да ни изненада.

— Мистър Батъл каза, че в семейството не само той се придържа към тази философия.

— Да спи с когото му падне? — каза Кинг.

Сали кимна. Мишел и Кинг се спогледаха.

— И смяташ, че е имал предвид Реми? — попита Мишел.

— Така предположих. Но мисис Батъл винаги е изглеждала толкова възпитана и…

— И привързана към съпруга си — подсказа Кинг.

— Да, точно така.

— Външното впечатление често е измамно — отбеляза той.

— Ами ролсът? — попита Мишел.

— След онази нощ той просто изчезна. Не знам какво е станало с него. Всъщност Били Едуардс-механикът, който отговаряше за колите — също изчезна. Оттогава мистър Батъл загуби всякакъв интерес към колекцията си. Доколкото знам, повече не е идвал.

— И ти не видя онзи Били Едуардс, преди да напусне?

— Не, на другия ден стаята му беше празна. Не знам кой е дошъл да откара колата. Сигурно е станало през нощта, иначе все някой щеше да види как потегля.