Тази сутрин никой нямаше да го язди.

Кинг си легна в малката гостна стая на Мишел. Докато небето навън просветляваше, той чу как Мишел дрънчи с кухнята с чинии и прибори и потръпна, като си помисли какъв ли непоносим буламач му готви този път. Тя вечно го караше да пие енергизиращи напитки и да яде шоколадови блокчета с ниско съдържание на въглехидрати, без въглехидрати или с „точно отмерено“ количество въглехидрати, като обещаваше, че тялото му ще усети чудодейна промяна още на другия ден.

— Всъщност не съм гладен — безсилно подвикна той. — Приготви за себе си нещо, да речем, варен картон с малко соево сирене.

Тенджерите продължиха да дрънкат, откъм кухнята долетя шум на течаща вода, после Кинг ясно различи пукот на яйчени черупки и бръмчене на миксер.

— О, господи — изстена той и се отпусна на възглавниците. Сурови яйца и кой знае още какво в миксера. За да прогони предчувствието за надвисналия кулинарен кошмар, той се опита да насочи мислите си към разследването.

Седем смъртни случая, започнали с Ронда Тайлър и завършващи, поне засега, с Кайл Монтгомъри. За петима смяташе, че са жертви на един и същ убиец. Според него Боби Батъл и Кайл излизаха от схемата. Засега не знаеше дали и двамата са убити от един и същ човек. А ето че тази нощ той и Мишел едва не загубиха живота си. Имаше изобилие от потенциални заподозрени и сериозен недостиг на улики. На всеки етап убиецът сякаш ги изпреварваше поне с една крачка. Бяха отишли да се срещнат с Джуниър, но убиецът ги изпревари. Силвия им каза за Кайл, кражбите на лекарства и жената в „Афродизиак“. Докато започнат да разследват, Кайл вече също бе мъртъв. Сали дойде да им признае за сексуалната си връзка с Джуниър и скоро след това някой се опита да го отстрани.

Кинг рязко се надигна и седна.

Сали!

— Мишел! — извика той.

Съдовете продължаваха да дрънчат. Тя явно не го чуваше. Кинг стана и залитайки, се отправи към кухнята. Все още не си бе възстановил чувството за равновесие. Застанала до мивката, Мишел режеше лук и го слагаше в миксера, пълен с жълто-зеленикава слуз.

— Защо си станал? — строго попита тя.

— Трябва да проверим Сали.

— Сали? Защо?

— Снощи тя дойде да сподели с мен важни сведения. Скоро след това си легнах да спя. Точно тогава някой е запушил отоплението.

И той разказа на Мишел, че Сали е била с Джуниър в нощта на обира.

— Е, това се казва поразително разкритие. И се боиш, че човекът, който се опита да те убие, може да е видял Сали?

— С тоя тип вече нищо не би ме изненадало. Той сякаш знае всичко предварително.

Мишел избърса ръце, взе мобилния телефон и се свърза с Тод Уилямс. Предаде му кратко съобщение, после изключи.

— Веднага ще тръгне с хората си натам.

— Може би трябва да отидем и ние.

— Никъде няма да ходиш, връщай се в леглото.

— Ами ти? Я се виж, раниха те, а продължаваш да се бориш с яйца и да кълцаш лук.

— Иди да си легнеш. Сигурна съм, че на Сали нищо й няма. Тод обеща да ни позвъни.

Кинг неохотно се подчини. В крайна сметка едва ли имаше вероятност нещо да се е случило със Сали толкова скоро.

Савана блъскаше по вратата на сградата за карета с такава сила, че ръцете й почнаха да се подуват. Най-сетне Доротея отвори по пеньоар. Савана едва не падна върху нея.

Доротея видя ужасеното й изражение и възкликна:

— Боже мой, Савана, какво е станало?

Тя посочи към близката конюшня.

— Намерих… намерих Сали. В конюшнята. Мъртва. С разбита глава. О, боже мой, мъртва е! — изпищя тя.

Доротея трескаво се озърна, сякаш убиецът можеше да се спотайва във фоайето. После изтича по стъпалата нагоре към спалнята, където спеше Еди.

— Еди! Савана е намерила Сали мъртва в конюшнята. Еди!

Той не помръдваше. Доротея пристъпи по-близо.

— Еди! — Тя сграбчи раменете му и го разтърси с всичка сила. — Еди, събуди се.

Отвърна й само тих стон. Тя провери пулса му. Беше ужасяващо слаб, както и дишането. Доротея грабна чаша вода от нощното шкафче и я плисна върху лицето му. Това не помогна. Тя повдигна десния му клепач. Зеницата бе свита като дупчица от игла. Доротея имаше опит с наркотиците и веднага разбра какво означава това. Тя взе телефона и набра 911, после изтича по стъпалата обратно към фоайето, където Савана бе клекнала до вратата и ридаеше. Доротея забеляза, че е облечена с костюм за езда, а ботушите й са оставили кални следи навсякъде.

Тод Уилямс се изправи и кимна. Силвия пристъпи напред да огледа трупа на Сали, докато криминалистите търсеха наоколо улики. Чип Бейли стоеше до двойната врата на конюшнята и наблюдаваше работата. Уилямс се приближи към него.

— Как е Еди? — попита Бейли.

— Все още в безсъзнание. Не знам дали е отрова или нещо друго. Вече изобщо не знам какво става, дявол да го вземе. Така де, кой би искал да убие Сали и Еди?

— Не смятах, че момичето има нещо общо.

След няколко минути Силвия стана и дойде при тях.

— Гърлото й е прерязано от ухо до ухо. Ужасен кръвоизлив. Смъртта е настъпила за около минута. А лицето й е буквално на пихтия.

— Сигурна ли си, че най-напред е прерязано гърлото? — попита Бейли.

— Да. В момента на ударите вече е била мъртва.

— Кога е станало?

— Преди не повече от четири часа. Проверих ректалната температура, а и степента на вкочаняване го потвърждава.

Уилямс погледна часовника си.

— Значи около пет и половина тази сутрин.

— Така изглежда. Няма признаци за сексуално насилие. Убиецът е нанесъл удара отзад, с дясната ръка. Ножът е срязал тъканите от ляво на дясно.

— И Савана я е намерила? — попита Бейли.

— Отивала да язди и се натъкнала на трупа — обясни Уилямс. — Поне така разбрах. Плачеше толкова силно, че не съм съвсем сигурен какво каза.

— И после отишла в сградата за карети да търси помощ? — отново попита Бейли.

— Тя е по-близо до конюшнята, отколкото голямата къща или сградата за прислугата — изтъкна Уилямс.

— А Доротея й отворила, опитала се да събуди Еди и после потърсила помощ по телефона.

— Точно така.

Бейли се замисли.

— Значи Доротея и Еди са спали заедно. На Доротея й няма нищо, но Еди е отровен по някакъв начин.

— Все още не съм взел показания от Доротея — каза Уилямс.

— Мисля, че е най-добре да побързаш.

— Аз пък мисля, че ще е най-добре да повикам Шон и Мишел — заяви Уилямс. — Те ми телефонираха тази сутрин за Сали, още преди Доротея да се обади. Явно знаят нещо повече от нас.

Докато Кинг чакаше Уилямс да се обади, Мишел влезе, крепейки поднос със здравата си ръка.

Той я изгледа навъсено.

— Би трябвало аз да се грижа за теб.

— Заповядай, това ще ти се отрази добре. — Тя остави подноса и посочи съдържанието. — Знаменитият ми свръх-енергизиращ шейк, мюсли със сушени банани и за десерт нискокалоричен хляб със сладко от авокадо.

— Какво има в шейка? Не, остави, не желая да знам. — Той предпазливо отпи и бързо остави чашата. — Мисля, че трябва малко да подиша.

— Това не е вино, Шон.

— Да, определено не е — твърдо отсече той и избърса устата си със салфетка. — Така и не успях да те попитам какво те доведе при мен толкова късно снощи.

— О, по дяволите, съвсем бях забравила. От Лос Анжелис се обади Били Едуардс, бившият механик на Батъл.

Кинг рязко надигна глава.

— Какво каза той?

Мишел му предаде разговора за повредите на ролс-ройса. Преди да довърши, Кинг скочи от леглото и грабна дрехите си.

— Какво правиш? — попита тя изумена.

— Незабавно отиваме да се видим с един човек.

— С кого?

— С Роджър Кани.

В дома на Кани не завариха никого. Надникнаха през тъмните прозорци и опитаха всички врати, но навсякъде беше заключено. Кинг забеляза сутрешния вестник на стъпалата отпред. Стояха на алеята, когато наблизо мина мъж с бейзболна шапка, повел на разходка два едри псета — или по-скоро те водеха него.