Когато излязоха, Кинг се подпря до колата на Мишел, пъхна ръце в джобовете си и ядно подритна чакъла.

— Знаеш ли, или Чип Бейли е най-големият идиот, когото съм срещал, или…

— Или е прав, а ти не искаш да си признаеш — довърши Мишел.

— О, така ли мислиш? По дяволите, собствената ми партньорка съзаклятничи срещу мен — каза той с усмивка на примирение. — Може пък и да греша.

Мишел сви рамене.

— Мисля, че да се лепне всичко на Кани е малко пресилено, но както каза Бейли, не разполагаме с алтернативна теория.

— Има неща, които знаем, които направо ще ни избодат очите, но не ги забелязваме. Ако успея да се хвана здраво за тях, сигурен съм, че ще ни отведат право където трябва. Но не ги виждам и това ме подлудява.

— Мисля, че знам лекарство.

Той я погледна недоверчиво.

— Няма да бягам маратон или да скачам с бънджи, колкото и да ме убеждаваш, че мозъкът ми щял да работи по-добре.

— Предложението ми не е свързано с физическо натоварване.

— Поразен съм да чуя подобна идея точно от теб.

Мишел се загледа в красивото синьо небе.

— Предлагам да се поразходим с лодка. Няма нищо по-хубаво за разведряване на мозъка, особено в ден като днешния.

— Нямаме време… — Кинг млъкна и лицето му се проясни. — Добре де, след две срещи със смъртта може би не е чак толкова лоша идея.

— Знаех си, че ще те убедя. Гребни лодки или моторница?

— Моторница. С гребнете лодки вечно искаш да се състезаваме.

— Защото винаги те изпреварвам.

Кинг управляваше, а Мишел седеше до него, докато шестметровата моторна лодка се носеше с петдесет километра в час по спокойната повърхност на езерото. Летният сезон още беше далеч, тъй че по водната площ почти не се мяркаше жива душа.

— Добре ли познаваш езерото Кардинал? — попита Кинг.

— Обиколила съм го почти цялото. Не обичам да стоя на едно място.

Кинг продължи с наставнически тон:

— Езерото е възникнало след преграждането на две реки и водата се е събирала цели десет години. Сега е дълбоко, петдесет километра дълго и предлага великолепни условия за риболов и водни спортове със своите над двеста заливчета.

— Ей, ама ти говориш съвсем като агента по недвижими имоти, който ми продаде къщата. Уреждаш ли и ипотеки?

Насочиха се към язовирната стена, където имаше две електростанции — горна и долна. После навлязоха в централния канал и завиха на запад. Там, където се събираха двете реки, Кинг отби на север, докато стигнаха по-тесен канал, водещ отначало на север, а после на изток. Продължиха нагоре срещу течението, минавайки на равни интервали покрай червени шамандури с четни номера. Накрая Кинг угаси мотора и насочи лодката към малко необитаемо заливче. Няколко минути по-късно хвърлиха котва в дълбоката бистра вода. Кинг извади кошница с храна и хладилна чанта с безалкохолни напитки.

— Ще поплавам, преди да обядваме — каза Мишел.

— Как ти е ръката?

— Стига с тая ръка. От самото начало си беше само драскотина.

— Защо ли си мисля, че ако те надупчат с базука в гърдите, ще се задоволиш с лепенка?

Мишел се съблече по бански и скочи във водата.

— Божичко, разкошна е — възкликна тя, след като изплува.

Кинг погледна таблото.

— Температура на водата двайсет градуса. Хладничко е за мен. Предпочитам я по-топла, да речем, някъде над двайсет и пет.

— Глезльо.

— Може и така да се каже.

След обяда Кинг вдигна котва и отново потеглиха. Мишел посочи един дълъг, широк нос отпред. Гледката бе впечатляваща — кей за шест яхти с беседка, бар, кът за хранене, бараки за инструменти и около шестстотин квадратни метра тераса, всичко това покрито с кедрова облицовка. Просто плачеше за снимка в „Архитектурен дайджест“.

— Много впечатляващо. Кой е собственикът?

— Ти май не се ориентираш много добре по вода. Това е имението Батъл.

— Какво? Аз дори не знаех, че е на езерото.

— В Райтсбърг никой не прави имение без достъп до езерото. Семейството притежава целия нос плюс още около осемдесет декара. Всъщност голямата къща изобщо не се вижда оттук. Мисля, че са я проектирали така, за да не им досаждат разни зяпачи с лодки. Идват дотук с електрически колички за голф.

— Какъв живот. — Мишел присви очи срещу яркото слънце. — А кой е там с платноходката?

Кинг вдигна бинокъла.

— Савана.

Той се позамисли, после насочи моторницата към платноходката.

— Какво правиш?

— Отивам на риболов.

Отблизо платноходката се оказа съвсем малка. Савана държеше с едната ръка руля, а с другата кутия кока-кола. Когато видя кой се задава, тя им помаха.

— Великите умове мислят еднакво — подвикна Кинг.

Савана беше облякла блузка без ръкави върху банския костюм. Мократа й коса бе завързана на опашка, а раменете и лицето й вече почваха да почервеняват от слънцето.

— Водата е изумителна — каза тя.

— Шон няма да се натопи, докато не стане топла като във вана — отвърна Мишел.

— Не знаете какво изпускате, мистър Кинг — каза Савана.

— Е, може и да се изкуша, ако вие двете ми правите компания.

Хвърлиха котва и Савана се гмурна, последвана от Мишел. Когато изплуваха, Кинг още седеше на ръба на моторницата и топеше крака във водата.

— Какво правиш, Шон? — попита Мишел.

— Казах, че може да се изкуша, но нищо не съм обещавал.

Мишел и Савана се спогледаха, сякаш водеха безмълвен диалог. Двете се гмурнаха едновременно. Когато изплуваха край моторницата, всяка бе хванала Кинг за единия крак.

— О, не… — започна Кинг.

Протестите му останаха недоизказани, защото бе дръпнат в езерото и мигновено потъна. Когато изплува, устата му бълваше вода и звучни ругатни.

— Това не са бански гащета! — изрева той.

— Вече са — отвърна самодоволно Савана.

След половин час във водата те насочиха лодките си към кея и седнаха в наблюдателницата да пият бира, която Савана донесе от хладилника на бара.

Мишел се озърна към водата и планините.

— Великолепна гледка.

— Това е най-любимата ми част от имението — каза Савана.

Кинг огледа колекцията от лодки и корабчета.

— Качвал съм се на голямата яхта, но не помня да съм виждал скутера. Истински красавец.

— Татко го купи миналата зима. Хората от пристанището дойдоха да го подготвят за лятото. Двигателят още не е разработен. От цялото семейство само Еди истински си пада по лодките. Аз просто обичам да се возя, да правя слънчеви бани и да пия бира. Еди казва, че скоро ще изкара скутера да го изпробва. Доколкото разбрах, много е бърз. Двигателите били същински чудовища.

— Два по петстотин конски сили, струва ми се — каза Кинг. — Максималната скорост навярно надхвърля сто и десет километра в час. Предай на Еди, че с удоволствие ще го придружа.

— Ти да видиш! — възкликна Савана с пресилен южняшки акцент — Пък аз си прекарвам чудесно на тая платноходка без нито една конска сила.

— Мъжка им работа, Савана — отбеляза Мишел, хвърляйки развеселен поглед към партньора си. — Не знаех, че толкова се увличаш от състезателните лодки.

— Лесно е да се увличаш, щом не можеш да си ги позволиш.

В настъпилото мълчание Кинг остави бирата и със сериозно лице погледна младата жена.

— Не си дошъл да ме зяпаш по бикини и да се порадваш на лодките, нали? — попита тя с плаха надежда да се окаже, че все пак това е единствената му цел.

— Имаме няколко въпроса.

Савана веднага извърна поглед и лицето й доби измъчен вид.

— За Сали?

— Между другото.

— Точно затова дойдох тук — да избягам от онзи ужас. — Тя поклати глава. — Никога няма да го забравя. Никога. Беше ужасно, Шон, тъй ужасно.

Той сложи ръка върху нейната и стисна за миг, после я пусна.

— Но ще стане още по-зле, ако не заловим онзи, който го е извършил.

— Казах на Тод и агент Бейли всичко, което знам. Аз дори нямах представа, че Сали е в конюшнята, докато не…