— Ние също обмисляме този вариант — призна Кинг.

— Видя ли! — възкликна Доротея и посочи мъжа си с пръст. — Казвах ти 1.

— Добре, Доротея, добре — махна с ръка Еди. — Значи смяташ, че е възможно, Шон?

— Всичко е възможно — отвърна уклончиво Кинг. — Майка ти ще си бъде ли у дома днес?

— Да, но погребението е утре. Ще дойдат много хора.

— Тогава ще поговорим с нея по-късно. По кое време е погребалната служба?

— В два следобед. Поклонението ще бъде в Христовата църква, а погребението в Кензингтън. Поканени сте, разбира се.

Доротея се приведе напред.

— Имате ли вече следи, подозирате ли някого?

— Това е текущо разследване, Доротея — отвърна Кинг. — Не можем да коментираме.

— Просто си мислех, че ако ние ви помогнем, и вие ще споделите нещо — изтърси тя.

— Съжалявам, не е прието. Но след като си тук, искам да ти задам един въпрос. Посещавала ли си Боби през деня, когато беше убит?

Доротея го изгледа с недоумение.

— Да. И какво от това?

— С каква цел го посети?

— Той ми беше свекър. Исках да видя как е. Не ми е за пръв път, а бях там много преди убийството.

— А вечерта замина за Ричмънд. По кое време пристигна там?

— Не помня. Беше късно. Веднага си легнах.

— В кой хотел?

— „Джефърсън“. Винаги отсядам там.

— Не се съмнявам. И съм сигурен, че оттам ще ни кажат точно кога си пристигнала.

— Накъде биеш, по дяволите? Дойдох да ви помогна, не да ме разпитвате.

— А аз се мъча да помогна на теб. Ако по време на убийството си била в хотел на сто и петдесет километра оттук, значи имаш желязно алиби. Сигурен съм, че от ФБР вече са го проверили.

Доротея гледа Кинг още няколко секунди, после скочи и бързо излезе. Еди благодари на двамата и изтича след нея. През прозореца Кинг и Мишел ги видяха как вървят към колите си.

— Не вярваш да е била в онзи хотел в десет вечерта, нали? — попита Мишел.

— Смятам, че не иска съпругът й да знае къде е била. И съм сигурен, че Бейли вече знае отговора, но не си е направил труда да сподели с нас. А твърдението й, че и друг път била ходила при Боби, е чиста лъжа. Проверих в болницата.

Мишел гледаше как Еди се качва в колата си.

— Чудя се как свястно момче като него се е вързало с такава вещица.

Кинг я погледна и се усмихна.

— Да не си се разнежила за Еди Батъл?

Лицето на Мишел пламна.

— Недей да говориш глупости, Шон.

— Имаш ли нещо планирано за утре следобед?

— Може да направя един крос.

— Отменя се. Отиваме на погребение.

— Защо?

— Заради слабо известния факт, че убийците много често посещават погребенията на жертвите си.

— Тогава защо не отидохме и на другите?

— Всъщност не е имало други. Очевидно родителите на Ронда Тайлър не пожелаха да си правят труда и тя бе погребана на общински терен край гробището в Линчбърг. Аз бях там. Освен мен присъстваха само гробарите.

— Изненадана съм, че не е отишъл никой от, „Афродизиак“. Да речем, Пам.

— Мисля, че те просто искат да забравят за станалото.

— С други думи, крият глави в пясъка.

— А Стив Кани бе кремиран без църковна служба.

— Малко необичайно за една футболна звезда.

— Баща му беше на друго мнение.

— Ами Пембрук? — попита Мишел.

— Родителите й бяха толкова притеснени от онова, което е вършила с Кани, че я погребаха тайно някъде извън областта.

— Хинсън?

— Роднините отнесоха тленните й останки в Ню Йорк, където е родена.

— А какво мислиш за посещението на Еди и Доротея? — попита тя.

— За Еди разбирам. Сигурно го праща майка му. Послушният и верен син е идеален инструмент за нея. Присъствието на Доротея беше далеч по-интересно. Тя твърдеше, че идвала да сподели теорията си за убиеца. Всъщност съм изненадан, че изобщо е мислила за това. Според мен дойде най-вече за да изкопчи сведения.

— Може би просто крои планове как да докопа по-голям дял от наследството. Не че се нуждае.

— Може и да се нуждае.

— Как така? Та тя е кралицата на местната търговия с недвижими имоти.

— Доротея се е замесила в някакви съмнителни сделки с недвижими имоти, които неотдавна се провалили.

— Проверил ли си?

— Беше ми омръзнало само Чип Бейли да се забавлява.

— И не си му казал?

— Той е от ФБР, може и сам да узнае.

— Значи Доротея се нуждае от пари и за целта се мъчи да спечели благоволението на Реми?

— Възможно е. — Кинг погледна часовника си. — За след около час съм уредил разговори с родителите на Роджър Кани и Пембрук. Като приключим с тях, сигурно ще отидеш да пазаруваш.

— Да пазарувам ли? От къде на къде?

Той я огледа от глава до пети.

— Не върви да отидеш на погребение по джинси и яке от тайните служби.

Силвия Диас броеше хапчета. Преброи ги веднъж, после още веднъж. Прегледа рецептите си от последните три седмици и сравни бройката с инвентарния списък на аптеката за същия период. Накрая седна на компютъра и провери какво е записано там. Количествата съвпадаха с тези от аптеката, но не и с изписаните рецепти. Силвия вярваше на рецептите. Очевидно липсваха лекарства. Тя повика управителката и дълго разговаря с нея. Двете заедно прегледаха списъците. След това поговори със сестрата, която попълваше рецептите. Когато приключи и този разговор, Силвия беше убедена, че знае къде е проблемът.

Колебаеше се как да постъпи. Не разполагаше с преки наблюдения, а само голямо количество косвени доказателства. Зачуди се кога може да е извършена кражбата. Имаше начин да провери. В края на работния ден външната врата на моргата и нейния медицински кабинет се включваше на система за влизане с електронни карти. Записите щяха да й разкрият кой е влизал и точно кога. Тя се обади на охранителната компания, съобщи личния си код и зададе въпроса. Отговориха й, че през последния месец освен нея в извънработно време е влизал само един човек — Кайл Монтгомъри. Нещо повече, последното му нощно посещение бе станало около десет часа вечерта в нощта, когато убиха Боби Батъл.

Майката на Джанис Пембрук се оказа по-стара, отколкото очакваше Кинг. Както обясни мисис Пембрук, Джанис била най-малката от осемте й деца. Родила я на четирийсет и една. Тя и вторият й съпруг, който не беше бащата на Джанис, живееха в порутена едноетажна тухлена къща в занемарен квартал. Всичките други деца освен Джанис вече ги бяха напуснали. Вторият съпруг беше нисък и шкембест мъж с кисела физиономия, незапалена цигара зад ухото и бира в ръка още преди девет сутринта. Явно не ходеше рано на работа, ако изобщо работеше. Той се усмихна похотливо на Мишел и не я изпусна от поглед, след като се настаниха в разхвърляния хол. Майката на Джанис беше дребничка и изглеждаше безкрайно изтощена — съвсем разбираемо за жена, която е отгледала осем деца и току-що е загубила по ужасен начин едно от тях. По ръцете и лицето й се тъмнееха няколко синини.

— Паднах по стълбите — обясни тя, когато я попитаха.

Говореше колебливо за покойната си дъщеря и от време на време бършеше очите си с кърпичка. Дори не знаела, че Джанис се среща със Стив Кани, каза им тя.

— Не бяха от една черга — грубо подметна доведеният баща. — Хойкаше, малката кучка, и си изпати накрая. Сигурно си е правила сметката да забременее и така да върже богаташко хлапе като Кани. Казвах й, че е боклук, а боклук при боклук отива. Е, сама си го докара.

И той изгледа победоносно Кинг.

За изненада на двамата майката не скочи да защитава покойната си дъщеря и Кинг стигна до извода, че причината са синините по лицето и ръцете й.

Доколкото знаеха родителите, Джанис не бе имала врагове и не се сещаха защо някой би искал да я убие. Същото бяха разказали на полицията и после на ФБР.

— И се надявам, че го разправяме за последен път, по дяволите — заяви вторият баща. — Сама си е виновна, че стигна дотам, проклетницата. Нямам време да седя и да ви повтарям едно и също.