— По-добре сравнете нишките с моите дрехи — каза Кинг. — Аз… аз паднах върху Джуниър, когато започна стрелбата.

— И като стана дума за стрелба, извадихте ли куршумите от гумите? — попита Мишел.

— Четирийсет и четвърти калибър — отговори Уилямс. — Нищо особено. Надяваме се да открием оръжие, с което да ги сравним.

— Убиецът имаше лазерен прицел, това е доста специална техника.

— Изчезнала е и катарамата от колана на Джуниър — отбеляза Уилямс.

— Още един трофей — каза Мишел.

— По всичко личи, че Джуниър е оказал яростна съпротива — каза Бейли. — Има много защитни рани по ръцете и китките му. А един кофраж е съборен, вероятно при схватката.

— Този тип явно започва да допуска грешки — каза Уилямс. — Вашата поява здравата е объркала плановете му.

— Не смятам, че постигнахме много — каза Мишел. — Само го изтървахме да избяга.

Кинг отново се вгледа в копието от писмото.

— За пръв път нарича жертвата си по име — каза той.

— Забелязах — каза Бейли.

— Защо му е да прави това? — промърмори замислено Уилямс.

— Играе си с нас. Иска да ни подразни.

— С каква цел? — попита Мишел.

— Защото всичко е част от някаква по-голяма картина, която все още не виждаме — отговори Кинг.

— И каква може да е тя? — попита скептично Бейли.

— Когато се сетя, ти ще си вторият, на когото ще съобщя — каза Кинг и многозначително погледна Уилямс. После попита с по-мек тон: — Как го прие Лулу?

Уилямс се облегна и сви рамене.

— Не пророни и сълза, но децата бяха наоколо. Онази проклета вещица, майка й, изпадна в истерия и се разпищя колко обичала Джуниър, какво щели да правят без него и тъй нататък. Накрая се наложи Лулу да я изпъди от стаята. Голямо чудо.

Кинг и Мишел се спогледаха и мълчаливо поклатиха глави.

— Сега идваме до най-интересното — каза Уилямс. — Вие ни казахте, че Реми е заплашвала Джуниър. Че си искала някакви неща и настоявала Джуниър да не ги показва на никого.

Кинг кимна.

— Във всеки случай Лулу твърди, че от него научила. Но не Реми Батъл е пребила Джуниър, преди да го удуши.

— Но според разказа на Лулу тя е заплашила Джуниър, че има опасни познати.

Кинг поклати глава.

— Поне засега не виждам защо Реми би искала да го убие. Според Лулу тя дала на Джуниър време да си помисли. Ако е мъртъв, няма как да й каже къде са нещата… не че иначе би могъл, защото изобщо не вярвам да ги е откраднал.

— Но ако е мъртъв — каза Бейли, — не може да покаже тия тайнствени неща на някого.

Кинг не прие възражението.

— Само че Реми не би могла да е сигурна. Той може да е предвидил мерки в случай, че нещо го сполети.

— Тук си прав — каза Уилямс. — И все пак ще трябва да проверим. Не че умирам от желание да водя подобен разговор с Реми.

— Е — каза Кинг, — имаме да посетим много места и хора.

— Какви? — рязко попита Бейли.

— Бащата на Стив Кани и родителите на Джанис Пембрук.

— Вече разговаряхме с тях. Както и с всички близки на Даян Хинсън.

— Но не възразяваш да опитаме още веднъж, нали? — каза Мишел.

— Действайте — отсече Уилямс. — Имате пълни правомощия.

— Само не забравяйте да ми се обадите, ако откриете нещо интересно — напомни Бейли.

— Ще чакам с нетърпение пак да се чуем — промърмори Кинг.

Кинг и Мишел отскочиха до кантората си да свършат едно — друго, преди да потеглят за посещението при родителите на Пембрук и Кани. Пред сградата бяха паркирани беемве и сребристо волво.

— Еди и Доротея — каза Мишел, докато слизаше от „Кита“.

Сякаш по команда вратите на двата автомобила се отвориха и съпрузите излязоха едновременно.

— Карат отделни коли — отбеляза тихичко Мишел.

— И може би заминават в различни посоки.

Еди беше облечен със сив панталон, бяла риза и синьо спортно сако. Носеше кожено куфарче. Мишел си помисли, че с тези хубави дрехи и дълбокия загар на волевото лице изглежда много красив.

Доротея беше облечена изцяло в черно, което изглеждаше уместно при дадените обстоятелства, но Кинг се досети, че това няма нищо общо с траура за семейния патриарх — издаваха я мрежестите чорапи, високите токчета и предизвикателното деколте.

Кинг отключи вратата на сградата и четиримата влязоха вътре. Когато се настаниха, той каза:

— Искрено съжаляваме за баща ти, Еди.

Озърна се към Доротея, но не добави нищо, защото видът й не насърчаваше подобни съболезнования.

— Още не мога да повярвам — каза Еди. — Мама беше там в десет, а в десет а, половина той вече е бил мъртъв.

— Реми не е видяла никого на излизане — каза Мишел.

— Е, онзи едва ли се е втурнал насреща й с викове „Сега ще убия мъжа ти“ — отбеляза раздразнено Доротея.

— Благодаря, че го изтъкна, Доротея — кротко я смъмри Еди. — Ако не можеш да кажеш нещо полезно, защо просто не продължиш да се цупиш?

Браво, Еди Батъл, помисли си Мишел.

Доротея изглеждаше готова да изтърси нещо хапливо, но успя да се удържи. Сведе навъсен поглед към пода и остана да седи с ръце в скута.

— С какво можем да ти помогнем, Еди? — попита Кинг.

Еди извади от куфарчето си вестник и посочи заглавието на първа страница. Кинг взе вестника и прегледа текста. Мишел четеше през рамото му.

Когато приключи, Кинг изглеждаше много разстроен.

— Как, по дяволите, се е добрала пресата до сведения за заплахите на Реми срещу Джуниър?

— Може би чрез Лулу — предположи Мишел. Или чрез майка й Присила. Прилича ми на типично нейна постъпка.

— Така или иначе — каза Еди, — сега целият град смята, че мама е поръчала убийството на Джуниър.

— Но в „Газет“ пише, че смъртта на Джуниър е свързана със серийните убийства — изтъкна Мишел.

Еди изморено се отпусна на стола.

— Това няма значение. Хората ще си мислят, че е платила на някого, за да го представи по този начин.

— Как го приема Реми?

— Съсипана е.

— Но нали не отрича, че е заплашвала Джуниър? — попита Кинг.

Еди стана предпазлив.

— Не искам да се хващаме за думите, Шон, но дори и да го е заплашвала, тя няма нищо общо със смъртта му.

— Не мога да контролирам хорските мисли.

— Знам, но просто си мислех…

— Какво искаш от нас, Еди? — кротко попита Мишел.

— Да, добре би било най-сетне да изплюеш камъчето — не се стърпя Доротея. — Тази сутрин имам уговорка за оглед на две къщи.

Без да й обръща внимание, Еди продължи мисълта си:

— Не може ли отново да поговорите с мама? Знам, че онзи ден дойдохте с Чип и тя ви отряза. Но ако дойдете пак, сигурен съм, че ще ви приеме. В момента се нуждае от събеседник.

— Какво точно би искала да ни съобщи? — попита Кинг.

— Не съм съвсем наясно — призна Еди. — Но поне ще научите и нейната гледна точка, а не само тия вестникарски клевети.

— Сигурен съм, че Чип и хората му ще се погрижат.

— С вас тя ще е по-спокойна. Между нас да си остане, но Чип и мама не се погаждат.

— Макар че той ти спаси живота?

— Не мога да го обясня. Но знам, че е истина.

— Той говори само хубави неща за нея.

— Май не бях съвсем ясен. Мама никак не го обича.

— Добре, ще поговорим с нея. Но повтарям, това няма да спре хорските клюки.

— Тъй като Еди продължава да го усуква — намеси се Доротея, — нека аз да говоря направо. Няма начин Реми да е имала нещо общо със смъртта на онзи човек. Но ако откриете кой е убил Джуниър, това ще сложи край на приказките.

— Точно така — потвърди Еди. — А тогава може да откриете и кой е убил татко.

— Значи смяташ, че е един и същ човек? — попита Кинг.

— Струва ми се твърде невероятно съвпадение, че Джуниър бе обвинен, че е извършил обир в дома на родителите ми, а после той и баща ми бяха убити почти по едно и също време.

— Идеята всъщност беше моя — гордо съобщи Доротея. — И затова съм тук. Снощи дълго мислих. Ами ако някой използва тази верига от престъпления, за да прикрие убийствата на Боби и Джуниър? И ако е така, причината трябва да се крие в откраднатото.