— Странно — промърмори Кинг. — Обадих му се предварително. Той каза, че ще си е у дома.

— Поне домашната помощница би трябвало да е тук. Мишел отиде да надникне през прозореца на гаража.

— Вътре има две коли, голямо беемве и рейндж роувър.

Едва ли са на домашната помощница, освен ако Кани й плаща изключително щедро.

Кинг докосна входната врата и тя се отвори. Щом видя това, Мишел незабавно извади пистолета си и застана до него.

— Кълна се — прошепна тя, — ако го заварим проснат на пода с кучешка каишка около врата и часовник, нагласен точно на шест, ще пищя цяла седмица.

Тихо се вмъкнаха вътре. Вестибюлът бе пуст. Проверяваха всяка стая, преди да пристъпят към следващата.

Мишел чу първа звука — някакво странно пъхтене, което сякаш долиташе от дъното на къщата. Побързаха натам и се огледаха. Не видяха никого, но звукът се повтори, този път последван от метално дрънчене.

Мишел посочи една врата в края на коридора. Кинг кимна, прекрачи напред и бавно я бутна с крак, докато Мишел го прикриваше. Надникна вътре, напрегна се, след това изведнъж се успокои. Отвори вратата и кимна на Мишел да се приближи.

Кани седеше гърбом към тях със слушалки на ушите и правеше коремни преси в отлично обзаведения си домашен гимнастически салон. Едва след като Кинг заблъска по вратата, той се завъртя и рязко смъкна слушалките.

— Какво търсите тук, по дяволите?

— Обадих се тази сутрин. Вие казахте да намина към един следобед. Сега часът е точно един. Никой не отговаряше, а вратата се оказа отворена.

Кани стана, остави плейъра и избърса потта от лицето си.

— Извинявайте. Домашната помощница има свободен ден, а аз сигурно съм загубил представа за времето.

— Случва се всекиму — каза Кинг. — Можем да почакаме, ако искате да се изкъпете.

— Не, мисля направо да пристъпим към въпроса. Не вярвам да отнеме много време. Да седнем навън. Приготвил съм домашна лимонада.

Излязоха на широкия заден двор, където имаше басейн, площадка за слънчеви бани и плажно бунгало, както и умело проектиран алпинеум.

— Красиво е — отбеляза Мишел.

— Да. И аз си го харесвам.

— Всичко тук ми се вижда доста ново — каза Кинг. — А вие не живеете много отдавна в тази къща, нали? Някъде към три години, прав ли съм?

Кани отпи глътка лимонада и го изгледа втренчено.

— Откъде знаете?

— Общинските архиви са достъпни за всекиго. Сега сте пенсионер. Счетоводител ли бяхте?

— Двайсет години тревоги за чуждите пари ми дойдоха до гуша.

— Е, сега вече имате свои в изобилие. Явно счетоводителската професия е по-доходна, отколкото съм си мислил.

— През годините направих няколко добри инвестиции.

— А и покойната ви съпруга е работила. В „Батъл Ентърпрайзес“. Била е секретарка на Боби Батъл, нали? Всъщност още е работила там по време на катастрофата, ако не греша.

— Да. Не го крия.

— Не ви видях на погребението на Батъл.

— Защото не отидох.

— Не поддържахте ли връзка със семейството?

— Вижте, жена ми работеше там, но това не означава, че сме били приятели.

— Докато водех проучването, открих снимка на съпругата ви. Била е много красива жена; дори е печелила няколко местни конкурса за красота.

— Да, Меган беше невероятно привлекателна. Има ли смисъл да говорим на тази тема?

— Смисълът е, че се наложи да издирвам снимки на съпругата ви, защото във вашия дом няма. Както впрочем и на сина ви.

— Там, където влизат външни хора, искате да кажете.

— Не. След като никой не ни отговори и открихме вратата отворена, ние решихме, че се е случило нещо, и проверихме стая по стая, включително и вашата спалня. Не видяхме нито една снимка на семейството ви.

Вбесен, Кани се изправи.

— Как смеете!

Кинг остана спокоен.

— Позволете ми да говоря без заобикалки, Родж. Парите ви са дошли преди около три години, скоро след смъртта на съпругата ви. Тогава сте купили тази къща. Преди това сте били най-обикновен счетоводител със скромни доходи и сте живеели горе — долу добре само защото и жена ви е работила. Хора като вас обикновено не се пенсионират след смъртта на брачния партньор и не купуват имот за милион долара.

— Тя имаше застраховка.

— За петдесет хиляди долара. И това проверих.

— Какво всъщност намеквате?

— Не си служа с намеци. Предпочитам истината.

— Разговорът приключи. Вярвам, че знаете пътя към изхода, след като вече сте претърсили къщата ми.

Кинг и Мишел се изправиха.

— Добре, можем да го направим и по трудния начин.

— Това го разправяйте на моя адвокат Джайлс Кини. Той ще ви смаже.

Кинг се усмихна.

— Джайлс не ме плаши. Бия го най-позорно на голф поне веднъж в седмицата.

Кинг и Мишел се срещнаха пред „Афродизиак“ с Тод Уилямс и двама от помощниците му. Малко по-късно вече бяха в кабинета на Лулу и я разпитваха за тайнствената наемателка на стаята и посещенията на Кайл при нея. Отначало тя отрече да знае каквото и да било, но накрая призна, че наскоро е виждала Кайл в клуба.

— Но не знам коя е дамата — каза Лулу. — Тя не работи тук. Сигурна съм.

— Да не си се захванала с благотворителност, та даваш безплатен подслон на богати наркоманки? — попита подигравателно Уилямс.

— Изобщо не подозирах какво става. Тя плати за стаята в брой. Мислех си, че просто иска някъде да отседне.

— Всяка вечер ли беше там?

— Всъщност не съм проверявала. Изискваме документ само от тези клиенти, които идват да гледат момичетата или да пият. Но тук имаме също така ресторанти, кафета и бизнес център. В тия заведения може да влезе всеки. Входът при нас е свободен — добави разпалено тя.

Кинг поклати глава.

— Не се занасяй, Лулу. Нима твърдиш, че изобщо не си разговаряла с тази жена, когато е дошла за пръв път? Как разбра какво иска, по дяволите?

— Тя ми остави пари и бележка, че иска тази стая. Само тази и никоя друга.

— А ти какво направи? Просто й даде стаята, без да разпитваш?

— Та това е само стая, Шон! А парите са си пари. Не личеше тя да върти там някаква престъпна дейност. Идваше само нощем. През деня почиствахме стаята както всички останали. Никога не забелязахме нещо особено. Знам, че звучи малко шантаво, и признавам, че бях любопитна. Всъщност когато онази жена започна да идва, аз си отварях очите на четири. Но тя нито вдигаше шум, нито създаваше неприятности. Освен онзи Кайл никой не я посещаваше.

— Ти виждаше ли я как идва и си отива?

— Понякога. Но тя винаги носеше шал, дълго палто и тъмни очила.

— И това не те накара да се усъмниш? Изобщо ли не се опита да разбереш коя е? Например да изчакаш кога ще си тръгне и да я проследиш.

— Естествено, имах подозрения, но не съм от онези, дето се месят в чуждите работи. Живей и остави другите да живеят — това е моят девиз. Наемаше отделна стая и държеше никой да не узнае коя е, но пък си плащаше доста добре за удоволствието. Толкова знам. Нямам намерение да си прогонвам клиентите — добави предизвикателно тя.

— Само че Кайл Монтгомъри е мъртъв, може би убит, и това поставя нещата в съвсем нова светлина — каза Уилямс.

Лулу го изгледа нервно.

— За пръв път чувам. Определено не е убит тук, тъй че не виждам какво общо има заведението.

— Е, тогава нека да те просветля — каза полицейският шеф. — Имаме свидетелка, която твърди, че тук е протекла много разгорещена свада между Кайл и онази жена. Знаем, че той й е носил медикаменти, откраднати от лекарския кабинет, където работеше.

— Нищо не знам.

Уилямс продължи:

— И тъй, наскоро между двамата избухва караница, а снощи Кайл умира.

— Добре де, аз не съм го убила и не знам коя е дамата.

— Тя беше ли тук снощи?

— Не, доколкото знам. Във всеки случай не съм я виждала.

— Кога я видя за последен път?

Лулу се замисли.

— Не съм сигурна. — Тя настръхна. — Имах си други грижи, включително и да погреба съпруга си.