— Мишел, скъпа, какво ти е? — попита Хари.

Тя бързо се извърна към него.

— Нищо, просто не съм в най-добрата си форма. Може би пролетен вирус.

Вечерята мина без произшествия. Приключиха с десерта и се преместиха в библиотеката за кафето. Нощта бе захладняла и огънят грееше приятно. Кинг отиде до грамадния параван от дърво и инкрустации, поставен диагонално в ъгъла.

— Чудесна вещ — каза той.

— От осемнайсети век — отвърна Хари. — Изработен е ръчно тук, в къщата.

Кинг застана пред камината. Озърна се нервно към Мишел, после каза:

— Боя се, че тази вечер прибягнах до малка измама.

Хари и Реми престанаха да си бъбрят и изненадано вдигнаха погледи.

— Какво? — възкликна Реми.

— Тази вечеря имаше и по-сериозна цел.

Хари остави кафето си и погледна първо Реми, после Мишел, която седеше с наведена глава, пъхнала ръка в джоба на сакото си.

— Не те разбирам, Шон. Да не би да искаш пак да си поговорим за случая?

— Не, вече е излишно да говорим на тази тема. Мисля, че знам каквото ми трябваше.

Двамата продължаваха да го гледат с недоумение. Накрая Мишел не издържа и изтърси:

— Просто им кажи, Шон.

— Какво да ни каже? — попита Хари.

Чинийката и чашката в ръката на Реми започнаха да треперят.

Всички рязко се завъртяха, когато мъжът с черната качулка влезе в библиотеката и червеният лъч от лазерния прицел на пистолета му падна върху сърцето на Хари.

Кинг веднага застана между новодошлия и Хари.

— Всичко свършва сега — тихо каза той. — Край на убийствата.

— Махни се от пътя ми или ще умреш пръв.

Реми стана. Пистолетът се завъртя към нея.

— Сядай! — заповяда мъжът с качулката.

Кинг прекрачи напред, но спря, когато пистолетът пак се насочи към него.

— Мишел — нареди човекът с качулката, — извади пистолета си и го остави върху масата. Веднага! И без героизъм — добави той.

Тя се подчини, хващайки пистолета за цевта.

— Не можеш да убиеш всички ни, нали? — попита Кинг.

— Всъщност точно това обмислям — отвърна убиецът, гледайки Реми.

— Е, в такъв случай смятам, че е време да изясним едно леко недоразумение — каза спокойно Кинг. — Реми и Хари нямат нищо общо със смъртта на Боби. Беше инсценировка. Театър, за да те подмамим тук. — Той помълча и добави: — Аз открих бръмбара.

Убиецът отстъпи назад и леко отпусна пистолета.

— Какво?

— Разговорът между мен и Мишел, който си чул, беше нагласен. Сега!

Кинг щракна с пръсти и стаята мигновено се изпълни с въоръжени до зъби полицаи и агенти от ФБР. Те изскочиха иззад грамадния параван, от големия шкаф в ъгъла и иззад тежките завеси. Виждайки дузина оръжия срещу своето, мъжът с черната качулка отстъпи към стената.

— Хвърли пистолета! — нареди Тод Уилямс, като взе на прицел пресечения кръг върху качулката.

Мишел бе грабнала своя пистолет и се целеше точно в същата точка. Убиецът явно се колебаеше дали да не предприеме отчаян опит за бягство. Тялото му се напрегна.

— Хвърли го! — изрева Уилямс, усещайки какво му минава през ума.

— Наистина ще е по-добре да се подчиниш — каза спокойно Кинг. — Така поне ще можем да си изясним последните дребни подробности. Мисля, че ни дължиш това.

— О, тъй ли мислиш?

Въпреки насмешката в гласа му убиецът пусна пистолета на пода. Полицаите незабавно се хвърлиха напред и го оковаха с белезници.

— Къщата беше обкръжена през целия ден — каза Кинг, докато полицаите издърпваха мъжа към средата на стаята. — По всяко време знаехме точно къде се намираш. Когато отидох да разгледам паравана, всъщност получих сигнал, че вече си в къщата и мога да започна представлението. — Той помълча. — Бяхме се погрижили Хари и Реми да застанат на безопасно място, за да нямаш шанс да ни изпревариш. Този път водехме играта по нашите правила. За разнообразие. — Кинг пристъпи към пленника. — Ще разрешиш ли? — Той погледна окованите му ръце. — След като няма как да я свалиш сам.

— Вече няма значение, нали?

Кинг се озърна към Реми.

— Усещам, че вече си го познала по гласа, но за всеки случай, Хари, бъди готов да я подкрепиш.

Хари обгърна с ръка треперещите рамене на Реми. Тя вдигна длан пред устата си, за да удържи риданията.

Кинг дръпна качулката. Мъжът леко трепна, когато платът се плъзна нагоре по волевите черти на лицето му.

— Всичко свърши, Еди — изрече високо Кинг.

Обкръжен от въоръжени полицаи, окован и хванат на местопрестъплението, Еди Батъл все пак събра дързост да се усмихне.

— Наистина ли смяташ така, Шон?

— Да, наистина.

— Дявол да го вземе, приемам облога, стари приятелю.

— Все още не разбирам как се досети, Шон — каза Уилямс.

Полицейският шеф, Силвия и Чип Бейли бяха дошли в кантората на Кинг и Максуел.

Преди да отговори, Кинг огъна един кламер във формата на триъгълник.

— Седем часа — каза той. — Седем часа, това ме накара да се замисля за Еди.

— Вече го спомена и преди — каза Уилямс.

— Но това не бе ключ в истинския смисъл на думата. Накара ме да се замисля за наркотика, с който упоиха Еди или по-точно той сам се упои.

— Морфинов сулфат — каза Мишел.

— Именно. Разговарях с експерт по лекарствата и научих, че една нормална доза от този медикамент поваля човека за интервал от осем до девет часа, освен ако няма склонност към употреба на твърди наркотици. Тогава ефектът отслабва. Е, Доротея беше тъкмо такъв потребител на наркотици. Смятам, че Еди я е упоил около два часа през нощта, след като са се любили. Но тъй като е развила устойчивост към наркотиците, морфинът имал по-слаб ефект. Всъщност тя се е съвзела почти напълно само след шест часа — точно когато Савана дошла да й съобщи за убийството на Сали.

— Но тя спомена, че всичко й било като в мъгла — напомни Бейли.

— Вярно, но вече се е отърсила от действието на наркотика. Ние си мислехме, че лъже, че се опитва да се прикрие. Еди обаче не е могъл да се упои с морфиновия сулфат, преди да убие Сали, да речем, някъде към шест сутринта. Той започна да се съвзема към три следобед, тоест около девет часа след вземането на медикамента, което е нормалното времетраене на упойващия ефект. Което би било възможно само ако е упоен след убийството на Сали. Смътното прозрение, което не ми даваше покой, се роди, когато стана дума, че Сали е била убита по-малко от седем часа след като ми разказа за Джуниър. Това ме накара да се замисля колко време е бил в безсъзнание Еди и времето просто не се връзваше. Особено ако се приеме, че и Доротея е била упоена, тъй като двамата се съвзеха с прекалено голяма разлика. Дори изградената й устойчивост към наркотиците не обясняваше подобно несъответствие.

Уилямс се плесна по бедрото.

— По дяволите, изобщо не се сетих. — Той вдигна дебелия си пръст срещу Бейли. — И ти също.

Кинг продължи:

— Ако убиецът беше някой друг, би трябвало да упои Еди доста време преди убийството на Сали, за да знае със сигурност, че Еди е в безсъзнание. Не би изчакал да го направи едва след смъртта на Сали. Каква полза? Обикновено убиецът бърза да се измъкне. Не би губил време да инжектира упойка някому просто така, без никакъв смисъл.

— Логично — призна Бейли.

— А седемте часа ме накараха да се замисля и за още нещо. Ако Сали беше убита заради онова, което ми каза само седем часа по-рано, значи в моя шлеп имаше бръмбари. Как иначе би могъл да узнае Еди толкова бързо? Само по един начин — като е проследил Сали до жилището ми и е подслушвал от колата. Трябваше да предприема нещо и аз си набавих ето това. — Той им показа малкото устройство. — Детектор за излъчвания на радиочестоти от един до три мегахерца. Има и циферблат с шестнайсет степени за силата на излъчване, тъй че лесно да засека къде е скрит микрофонът.

— Значи откри къде е, но не го махна? — попита Бейли.

— Да. Докато Еди вярваше, че получава реални сведения, можех да се възползвам, за да му заложа капан.