— Е, на мен пък ми се стори, че беше направо щастлив.

— Външността понякога лъже, нали?

Двете жени кръстосаха погледи. Настана дълга, тягостна пауза.

Най-сетне Кинг наруши мълчанието.

— Ти извърши истинско чудо, Реми.

— В смисъл?

— В смисъл, че превърна омразата на Лулу в приятелство.

Реми небрежно махна с ръка.

— Просто бях сбъркала и си признах. Недей да го представяш като някаква велика проява на благородство.

— И какво те насочи към извода, че си сбъркала? — попита Мишел, докато посягаше да си вземе солена бисквита.

Реми взе чашката си и отпи глътка кафе, преди да отговори.

— Направих на Джуниър предложение, което не можеше да отхвърли. Но той отказа. А после го убиха. Близко е до ума, че нещата са много по-сложни, отколкото предполагах.

— Но въпреки всичко Джуниър може да е бил замесен — каза Кинг. — Нещо повече, може тъкмо затова да са го убили.

Реми го изгледа строго.

— Нали точно ти положи големи усилия да ме убедиш, че той е невинен? Или тогава съм разговаряла с някой друг Шон Кинг?

— Просто си играя на адвокат на дявола.

— Вярно, бях забравила, че си адвокат. Сам виждаш защо мразя цялата ви порода.

— В такъв случай много се радвам, че зарязах професията. Не бих искал да си ми враг.

— Не ти го препоръчвам — грубо отсече Реми.

— Доколкото разбрах, ти много държиш да си върнеш още нещо освен бижутата и парите.

— Еди вече ме разпита, Шон — отвърна Реми. — А щом не казах на него, сто на сто няма да кажа и на теб.

— И няма да отстъпиш? — попита Кинг с много сериозен глас. — Нима би рискувала да загинат още хора?

— Имам си причини.

— Дано да са страшно вкусни, но мисля, че си не само егоистична, а и късогледа.

— Не съм свикнала да ми говорят така — повиши тон Реми.

— Често губя доброто си възпитание, когато разследвам убийство — отговори твърдо Кинг. — И мисля, че правилно оценявам кое е по-важно.

— Съдържанието на гардероба ми не може да има нищо общо с убийството на когото и да било.

— Съпругът ти и Джуниър може да са убити от един и същ човек. Ако е тъй, не виждам друга връзка, освен обира.

— Не може да бъде, не може — възрази упорито Реми.

— И няма да ни оставиш да преценим сами?

— Не, няма — заяви категорично тя.

— Добре тогава, да се върнем на въпроса, заради който дойдохме. Еди казва, че злите езици ти приписват вината за убийствата на Боби и Джуниър. Казва още, че това те съсипва.

— Еди говори твърде много. А уж съм го учила, че две от най-важните човешки черти са сдържаността и търпението.

— Но не са по-важни от обичта — каза Мишел. — А той те обича.

— Знам! — отсече Реми.

— Ако се тревожи за теб, трябва да има причина — настоя Мишел.

— Еди все се тревожи за дреболии.

— Реми, не можем да ти помогнем, ако не си откровена с нас — настоя Кинг.

— Не съм казвала, че ми трябва вашата помощ.

— Добре. Между другото, къде беше, когато убиха Джуниър?

— Все още никой не ми е казал кога точно са го убили.

След като Кинг й обясни за времето на убийството, тя се позамисли.

— Бях тук, по-точно в стаята си. Четях.

— Някой може ли да потвърди?

— Да, аз.

На прага стоеше Мейсън.

— Онази вечер бях в къщата до десет вечерта. През това време мисис Батъл не е излизала от стаята си.

Кинг се вгледа в него.

— Благодаря ти, Мейсън. — Докато икономът излизаше, той отново се обърна към Реми. — Хубаво е да имаш толкова добри и верни служители, нали? Последен въпрос: защо венчалната халка беше в чекмеджето, а не на пръста ти?

Реми не отговори веднага. Кинг я гледаше втренчено и чакаше отговор. Най-сетне тя каза:

— Пръстенът е символ на обич и вярност.

— Да — насърчи я Кинг.

— Ти каза, че това е последният ти въпрос. Надявам се да намериш изхода.

Когато излязоха, Мишел каза:

— Шон, знаеш, че Реми не е убила Джуниър.

— Да, знам. Но видях Мейсън да излиза на терасата. Исках да чуя от него къде е бил той по това време.

— Хитър ход.

— Дори по-хитър, отколкото се надявах, защото той каза, че Реми не е излизала от стаята си.

— В смисъл?

— В смисъл, че Мейсън няма алиби за времето, когато е убит Джуниър.

— Наистина ли го смяташ за заподозрян?

— Естествено, Мишел. Той е на възраст, но е все още едър и силен, тъй че би могъл да нападне Джуниър. А ти навярно забеляза, че убиецът не изрече нито дума пред нас. Използваше само лазерния прицел, за да дава нареждания.

— Защото, ако бе заговорил, щяхме да разпознаем гласа му?

— Именно. Освен това той излъга за причината Реми да не носи халката си.

— И като стана дума, опечалената мисис Батъл беше много откровена в отговора си. Няма ли обич и вярност, няма халка. Но въпреки всичко е останала негова съпруга.

— За жалост много бракове са точно такива. Е, поне вече се отърва от него.

Стигнаха до колата на Кинг.

— Ще отскоча до ателието на Еди — каза Мишел.

— Аз отивам да видя дали Сали ще се окаже по-словоохотлива от работодателката си. Като свърша с нея, ще дойда при Еди.

— Какво очакваш да ти каже Сали?

— Омръзна ми от мълчание по този случай — отвърна отсечено Кинг. — Тъй че дано да има адски добро обяснение защо се навърташе около гроба на Джуниър.

— Шон Кинг, знаеш ли, че си много секси, когато се ядосаш?

— Така разправят — каза Кинг и се отправи да търси Сали.

Кинг видя насреща да се задава ездачка. Но не беше Сали, а Савана, яхнала едър кон с бели петна на предните крака.

Тя спря до него и скочи от седлото. Беше с джинси, ботуши и кадифен жакет.

— Хубав ден за езда — каза той.

— Мога да ти оседлая кон, ако искаш.

— Отдавна не съм яздил.

— Стига де, това е като да караш велосипед.

Той посочи сакото и панталона си.

— Не съм подходящо облечен. Нека да го отложим за друг път.

— Добре — кимна тя, но явно не му вярваше.

— Сериозно, Савана. Някой път наистина ще пояздим.

— Дадено. При майка ми ли идваш?

— Вече се видяхме. За жалост разговорът бе кратък.

Савана неволно се усмихна.

— И това те учудва?

— Не, аз съм оптимист. — Той се огледа. — Да си виждала Сали?

— Хей там, в конюшнята — посочи Савана наляво зад Кинг. — Защо?

— Просто се питах.

Тя го изгледа недоверчиво, но после сви рамене.

— Благодаря, че дойде да си поговорим след погребението.

— Беше ми приятно. Знам колко трудно ти е било.

— Мисля, че ще стане още по-трудно. Онзи агент от ФБР пак беше тук.

— Чип Бейли? Какво искаше?

— Питаше къде съм била, когато убиха татко.

— Това е стандартен въпрос. А ти какво отговори?

— Че си бях у дома, в стаята. Никой не ме е виждал, или поне така предполагам. Сигурно съм заспала, защото не чух кога се прибра майка ми. Дори за смъртта на татко узнах едва когато тя се върна от болницата.

— Изненадан съм, че не е дошла да те повика, когато са й позвънили.

— Моята спалня е на втория етаж, чак в другия край на къщата. А аз… вечер излизам и понякога се прибирам късно. Сигурно си е помислила, че ме няма, и не си е направила труда да провери.

— Разбирам. Не прекалявай с нощния живот, отразява се зле на тена.

— Предпочитам да се веселя, докато още имам енергия. Тепърва ще ставам досадна и скучна.

— Едва ли някой би те нарекъл такава. Имаш ли вече планове за бъдещето?

— От една голяма нефтохимическа компания получих предложение за ръководител на геоложки проучвания. Работата ще е в чужбина. Мисля да приема.

— Е, без съмнение ще бъдеш най-хубавата изследователка на света.

— Продължавай да смяташ така. Току-виж, си помисля, че имаш тайни намерения.

— Не вярвам да съм на твоето ниво.

— Може и да те изненадам, мистър Кинг.

Докато Савана се отдалечаваше, Кинг я проследи с поглед. Беше забравил образованието й на химик. А тя, също като мнозина други в този загадъчен случай, нямаше алиби за времето, когато бяха убили баща й. И все пак ставаше дума само за една смърт и един убиец. Какво ли правеше в момента другият престъпник? Дали не търсеше начин да удължи списъка на жертвите си?