— Откъде знаеш? — попита Мишел.

— Един от моите партньори е маниак на тема автомобили. Има цял куп разкошни коли, които държи в Неапол. От него научих много. Тази, която кара дамата, е същинска прелест. Струва цяло състояние.

Кинг тихичко промърмори нещо.

— Лулу, смятай дълга си за изцяло платен. Хайде, тръгваме.

Той сграбчи ръката на Мишел и я дръпна към вратата.

— За къде бързаме? — попита тя.

— Мисля, че знам къде да намерим тази кола.

Кинг спря лексуса на един страничен път и излезе.

— Оттук ще трябва да продължим пеш. Ако е възможно, предпочитам да останем незабелязани.

— Къде отиваме?

— Имай търпение. Скоро ще видиш.

Прескочиха една невзрачна порта и продължиха по чакълест път, ограден от висок жив плет. През една пролука в храстите Мишел зърна далечната къща и отбеляза:

— Това е имението на Батъл. — И тъй като Кинг вървеше в противоположна посока, тя добави: — Шон, къщата е натам.

— Не отивам към къщата.

— А къде?

Кинг посочи напред.

— Към гаража.

Стигнаха до голямата сграда, без никой да ги забележи. Кинг успя да отключи една странична врата и двамата се вмъкнаха вътре. Той обиколи една по една всички коли на партера, като надничаше под платнените им покривала. След като свърши, изкачиха се по стъпалата към горния етаж.

Там също имаше покрити коли и Кинг се зае да ги проверява. Когато стигнана до третата, той дръпна покривалото и го пусна на земята. Погледна марката на автомобила.

— Точно така, 300 SL.

Коленичи, огледа гумите и плъзна ръка по грайфера. После вдигна пръст към Мишел.

— Кал — каза тя. — Но как може някой да вземе тази кола, без да го усетят?

— Много лесно. Сали каза, че тази сграда вече не се използва. А онази чакълеста алея, по която дойдохме, води право към страничния път. Ако жената е карала само нощем, едва ли някой би забелязал.

— Жената. Значи май стана ясно коя е нашата изкусителка наркоманка.

Кинг се изправи.

— Да, ясно е. И мисля, че ще е най-добре да идем да си поговорим с нея.

— Няма да бъде приятен разговор.

— Повярвай ми: да не знаем истината ще е още по-неприятно.

Тръгнаха към голямата къща. Преди да стигнат обаче, Кинг свърна настрани, заобиколи конюшнята и мина през портата между дома на семейство Батъл и сградата за карета.

— Шон, къде отиваш? Савана трябва да е в голямата къща.

Без да й обръща внимание, Кинг продължи напред. Видя паркираната отпред кола, изтича по стъпалата и заблъска по вратата на сградата за карета. След малко чуха стъпки и вратата се отвори.

— Какво искате? — раздаде се женски глас.

— Може ли да влезем, Доротея? — попита Кинг.

Побърза да пъхне крак в процепа, в случай, че отговорът не го задоволи.

— Защо? — попита Доротея.

— Кайл Монтгомъри е мъртъв.

Доротея вдигна ръка към гърдите си и залитна назад като от удар.

— Аз… аз не познавам такъв човек.

— Знаем всичко, Доротея. Проследихме колата.

— Коя кола?

— Мерцедесът от гаража, с който си пътувала до „Афродизиак“.

Тя ги изгледа предизвикателно.

— Нещо бъркате.

— Губим време — каза нетърпеливо Кинг. — Видели са те да напускаш клуба, Доротея. Имаме свидетелка, която наскоро те е видяла да се качваш в колата и да потегляш около пет сутринта.

Предизвикателната гримаса на Доротея започна да се топи.

— Същата свидетелка те е чула да се караш с Кайл. Ти си извадила пистолет. Заплашила си го…

— Не съм заплашвала онзи дребен…

Доротея млъкна и пребледня, сякаш всеки момент можеше да припадне.

Кинг тихо каза:

— Сметнах, че би предпочела да поговориш с нас, преди да викнем полиция. Ако не, ще се обадим още сега.

— О, боже мой — прошепна тя.

За броени секунди маската на твърда жена рухна напълно и от очите й бликнаха сълзи. Кинг бутна вратата навътре и двамата влязоха.

— Не съм го убила аз, Шон. Не съм.

— Но купуваше лекарства от него?

Тримата седяха в хола — Кинг и Мишел на старинни кресла, Доротея на малкото канапе срещу тях. Пръстите й се впиваха в подлакътника с такава сила, сякаш ако ги разтвореше, щеше да падне на пода.

— Напоследък бях подложена на ужасно напрежение — бавно започна тя. — Имах… имах финансови затруднения.

— Едва ли най-добрият начин за борба с финансовите проблеми е да харчиш по хиляда долара на вечер за наркотици.

Тя го изгледа смаяно.

— Значи сте разговаряли с онзи дребен мръсник!

— Внимавай, за мъртвите или добро, или нищо. Разкажи ми за онази вечер.

— Какво знаеш?

— Достатъчно, за да разбера, ако почнеш да лъжеш, а това няма да ми хареса.

— Не знам какво ми стана. Наистина не знам. Усещах, че Кайл иска да спи с мен. Беше очебийно. Мъжете са толкова прозрачни.

— Само че ти не искаше да спиш с него?

— Не, разбира се. Но бях пила много. И твърдо бях решила, че онази вечер ще е последна. Както казваш, наркотиците нямаше да ми решат затрудненията. Не ставаше дума само за парични проблеми. Имах трудности със семейството… Да влезеш в клана Батъл е свързано с непрестанен натиск и стрес.

— Да имаш за свекърва Реми не е градинско увеселеше — сухо отбеляза Мишел.

— Беше същински кошмар. Всичко се гледаше под лупа — какво върша, как се обличам, какво ям, пия, говоря. А упреците им не бяха твърде тактични. Боби беше далеч по-лош от Реми. Истински тиранин. А най-ужасни бяха смените на настроенията му. Както се усмихва доволно, изведнъж почва да крещи като грубиян. Всеки можеше да попадне под ударите му, дори Реми. Започнах да посещавам психотерапевт, опитвах се да се справя с трудностите по конструктивен начин.

— Това е добре — каза Кинг. — Но бяхме започнали да говорим за Кайл.

— Да. Е, когато Кайл дойде с лекарствата, бях пийнала и реших да се изчукам с него. Затова аз… — Тя млъкна и се изчерви. — Беше идиотска постъпка. Знам.

— Знаем за стриптийза. Не е нужно да навлизаш в подробности. Но ти си извадила пистолет.

— Той се канеше да ме нападне! Трябваше да се защитя.

— И си поиска парите обратно.

— Бях му платила предостатъчно. Той крадеше лекарствата. Печалбата му беше сто процента. Просто исках да по-снижа цената.

— Значи си взе парите?

— Да. Престорих се, че ще го застрелям, и той избяга. Повече не го видях, кълна се.

— Как изобщо се свърза с него?

— Знаех, че работи в кабинета на Силвия, макар че не се познавахме лично. Веднъж ходих там след контузия на гръбнака. Силвия ми предписа болкоуспокояващи и те постепенно се превърнаха в необходимост, но когато лечението приключи, тя спря рецептите. Аз обаче вече бях пристрастена. Знаех, че Силвия държи в кабинета си такива лекарства. Усещах що за личност е Кайл — готов и способен да извърши всичко за пари. А знаех, че медикаментите от аптека са далеч по-безопасни от всичко, което може да се набави на улицата. Освен това нямах желание да се свързвам с истински наркопласьор. Избрах за срещите, „Афродизиак“, защото бях ходила там да вечерям с позната и знаех, че дават стаи, без много да разпитват.

— А не смяташ ли, че той е разбрал коя си? Сигурно те е виждал в кабинета на Силвия.

— Винаги носех очила и шал, стоях в сянка и говорех колкото се може по-малко. Ако ме беше познал, сигурна съм, че би опитал да ме изнудва.

Докато тя говореше, Кинг я наблюдаваше много внимателно. Доротея забеляза това и пребледня.

— Знам, че не изглежда добре, Шон.

— Положението е много лошо, Доротея. Еди знае ли?

— Не! Моля те, не бива да му казваш. Бракът ни не е от най-добрите, но все пак държа на него, а това ще го убие.

— Нищо не мога да обещая, Доротея. А сега искам да знам къде беше снощи.

— Тук.

— Еди може ли да потвърди? — попита Мишел. — Той се прибра рано от представлението.

— Откъде знаеш? — попита Доротея.