— Само дето засега не знаем какво е.

— Добре, няма да ви задържам, но скоро трябва да поговорим за случая с Джуниър.

— Как върви?

— Разкритията ви досега бяха ценни, но не ми помагат особено. Опипах почвата с прокурора — исках да разбера дали ще прояви снизхождение, ако Джуниър се признае за виновен, но той не обели и дума. Без съмнение всичко е в ръцете на Реми. Тя и преди беше разстроена, а сега, след смъртта на Боби, не вярвам да е омекнала.

— По-скоро се е ожесточила — подхвърли Мишел.

— Сигурно — мрачно се съгласи Карик. — Е, няма да ви задържам. Ако чуете нещо повече за смъртта на Боби, обадете се.

Той им обърна гръб и се отдалечи. Видяха го как седна в идеално възстановен британски спортен автомобил и подкара към червеникавото сияние на изгряващото слънце.

Мишел се обърна към Кинг.

— Наистина ми е жал за Хари. Приятел е със семейство Батъл, но защитава не само Джуниър Дийвър, а и болницата, където умря Боби.

Кинг кимна.

— Определено очаквам съдебен процес срещу болницата. Смешна работа — да съдиш заведение, върху което е изписано името ти.

— Според мен това ни най-малко няма да попречи на Реми Батъл.

— Не съм и очаквал нещо друго. — Кинг уморено се разкърши. — Чудя се дали да отида в кантората, или да си доспя на шлепа.

— Аз смятам да потичам — каза Мишел. — Защо не дойдеш и ти? Ендорфините са полезни за мозъка.

— Да тичаш! — възкликна той. — Та ти току-що идваш от кикбокс!

— Това беше вчера, Шон.

— Знаеш ли, че и Господ си е вземал ден за почивка?

— Нямаше да си взема, ако беше жена.

— Добре, убеди ме.

Тя го изгледа доволно.

— Значи ще дойдеш да тичаш с мен?

— Не, връщам се на шлепа да спя. Щом е било добро за Господ, значи и на мен няма да ми се отрази зле.

Пощата имаше строги инструкции незабавно да предава на полицията всяко съмнително писмо, адресирано до „Газет“. Посланието за Хинсън пристигна в деня след убийството на Боби Батъл. Текстът бе съвсем кратък и ясен.

Един адвокат по-малко, на кого му пука? Вярвам, че този път знаете кой не съм. До скоро.

Междувременно Силвия Диас се бе надигнала от леглото и най-сетне извърши аутопсията на Робърт Батъл.

В момента тя седеше с Кинг и Мишел в кабинета си. Каза им, че Уилямс и Чип Бейли са присъствали на аутопсията.

— И тъй, как е убит Боби? — попита Кинг.

— Няма да знам със сигурност, преди да дойдат резултатите от токсикологията, а това ще е след около седмица, но изглежда, че някой е инжектирал в торбичката за венозно вливане голямо количество калиев хлорид. За по-малко от десет минути той е минал по тръбичките и е навлязъл в тялото. В такъв случай веднага след това настъпва сърдечна дефибрилация. При неговото състояние краят е бил бърз и за щастие безболезнен.

— Всичко това подсказва известни медицински познания — предположи Кинг.

Силвия се позамисли.

— Вярно е, че калиевият хлорид рядко се използва за убийства. Но ако човекът е имал медицински познания, значи действа доста немарливо.

— Какво имаш предвид?

— На Батъл бяха сложени обичайните венозни системи: хепарин против съсирване на кръвта, физиологичен серум, антибиотик срещу белодробната инфекция от дългото интубиране и допамин за контрол на кръвното налягане.

— Добре, и какво ни говори това? — попита Кинг.

— Ако човекът беше инжектирал калиевия хлорид направо в тръбичката вместо в найлоновия плик, щеше да постигне същия смъртоносен резултат, но без възможност това да бъде открито. Трябва да знаете, че физиологичният серум съдържа калиев хлорид. Така беше и във венозната система на Батъл. Успях да установя, че някой е добавил калиев хлорид, едва след като сравних концентрацията му с тази на стандартна система. Дозата трикратно надхвърляше нормалното ниво — предостатъчно, за да го убие.

— Тоест казваш, че ако калиевият хлорид беше влязъл направо в тръбичката, изобщо нямаше да забележиш?

— Да. Остатъкът в тръбичките би бил недостатъчен, за да предизвика подозрения. Всъщност по-скоро бих заподозряла нещо необичайно, ако нямаше следи от калиев хлорид. А както вече казах, в организма на Батъл се съдържаха значителни дози от това вещество. То се абсорбира по естествен път, тъй че аутопсията не би констатирала превишена доза.

— Тогава излиза, че човекът има известни медицински познания, но не е специалист? — каза Кинг.

— Или пък — вметна Мишел — иска да открием, че Батъл е бил убит. Сякаш нямаше да забележим часовника и перото.

— Малко остана да не ги забележим — напомни й Кинг. — Перото бе паднало на пода, а венозните системи и болничните табелки закриваха часовника.

— И все пак ми се струва нелогично — каза Силвия. — Нали първото правило на всеки убиец е да извърши идеалното убийство? А ако е така, нима не се стремят към съвършеното внушение, че изобщо няма убийство?

Мишел и Кинг поклатиха глави едновременно. Не им хрумваше теория, която да обясни поведението на убиеца.

Силвия въздъхна.

— Не че има значение, но Батъл проявяваше симптоми на атеросклероза. Забелязах необичайно набръчкване по повърхността на аортата. Освен това на десния бял дроб имаше малък тумор, вероятно ранен стадий на рак. Нищо чудно при пушач на неговата възраст.

— А причината за смъртта на Даян Хинсън? — попита Кинг и бързо добави: — Макар че тя изглежда очевидна.

— Умряла е от тежък вътрешен кръвоизлив, причинен от многобройните рани. Срязана е аортата, пробити са сърдечната камера и левият бял дроб. При нея също всичко е свършило за минути. — Силвия помълча и добави: — Макар и не толкова безболезнено като смъртта на Батъл.

— Имало ли е изнасилване или друго сексуално посегателство? — попита Кинг.

— Не, предварителният ми преглед не установи признаци за подобно деяние. Между другото, чух за връзката с Флорънс Найтингейл. Вероятно ще получим писмо на тази тема.

— Писмото за Хинсън подсказваше, че скоро пак ще го видим, и стана точно така — каза Мишел. — Ако не друго, поне си държи на думата.

— Първо екзотична танцьорка, после двама гимназисти, след това адвокатка, а сега Боби Батъл — обобщи Кинг.

— Изглежда, с всяка следваща жертва убиецът поема все по-голям риск — отбеляза Силвия.

— Не виждам каква логика го е подтикнала да започне от екзотична танцьорка, която е подбрал в някой бар, а сетне застрелял и захвърлил в гората, и да стигне до отравянето на извънредно богат бизнесмен, проснат в кома на болничното легло — каза Кинг. — Не искам да прозвучи грубо, но как си избира жертвите този тип: по случайни вечерни срещи или от социалния регистър?

Силвия разтри зачервените си очи.

— Както казах преди, убиецът действа извън установените рамки.

Кинг я погледна втренчено.

— Изглеждаш ужасно — каза той с обезоръжаваща усмивка. — Би трябвало да си в леглото.

— Благодаря, че го забеляза. След някоя и друга седмица може и да те послушам.

— Къде е Кайл? — попита Мишел. — Не може ли да те отмени?

— Той не е патолог, няма да се справи с аутопсиите. И в отговор на въпроса ти: обади се, че е болен. Да можех и аз така. Цяла нощ съм прегръщала тоалетната, а ме чакат куп пациенти. Слава богу, че има антибиотици.

— Какво мислиш за идеята на убиеца да използва стила на Мери Мартин Спек? — попита Мишел.

— В смисъл, че този път е избрал жена? — уточни Силвия. Мишел кимна. — Е, не съм сигурна какво да мисля. Убийството на Батъл може да е извършено и от жена. Очевидно не се изисква кой знае каква сила, за да инжектираш разтвор в найлонова торбичка. Аз обаче бих заложила репутацията си, че убийствата на Ронда Тайлър и Даян Хинсън са дело на мъж. Жена не би могла да пренесе Тайлър толкова навътре в гората, а прободните рани на Хинсън са твърде дълбоки. Или е бил мъж, или имаме работа с толкова силна жена, че не бих искала да я срещна на някоя тъмна уличка.

— И тъй — бавно започна Мишел — възможно е да имаме работа с двама убийци, мъж и жена.