— Мили боже — едва избъбри той.

Тод Уилямс бе вдигнат от леглото и по пътя към болницата се обади на Кинг, който от своя страна позвъни на Мишел. Тримата пристигнаха почти по едно и също време. С изненада завариха в болницата Чип Бейли. Уилямс набързо запозна Кинг и Мишел с агента от ФБР.

— Отседнал съм в един мотел наблизо и бях включил радиостанцията си на полицейската честота — обясни Бейли. — Дявол да го вземе, Тод, ти май си докарал в болницата цялата си полиция.

— Това е Боби Батъл — рязко отвърна Уилямс. — Един от най-видните ни граждани.

Кинг мълчаливо довърши недоизречената му мисъл. А сега ще изпиташ пълния гняв на вдовицата.

Болничният персонал ги придружи до стаята на Батъл. Мъртвецът лежеше там, все още свързан с венозните системи и с тръба в гърлото, макар че всички поддържащи системи и монитори бяха изключени — вече никой не се нуждаеше от писукането и показанията им. Без да иска, Мишел непрестанно се озърташе към Батъл, за когото бе слушала много, но сега виждаше за пръв път. Не само поради смъртта си, но и по някаква друга неизвестна причина той изглеждаше също тъй интригуващ, както и приживе.

Старшата сестра и лекуващият лекар изложиха накратко какво са открили относно перото, часовника и пробития найлонов плик.

— Твърде необичайно — каза накрая лекарят. Едва ли някой би могъл да даде по-мека оценка на станалото.

— Сигурни сме, че не всяка вечер имате подобни произшествия — отвърна Кинг.

Уилямс огледа часовника.

— Не е „Зодиак“ — сподели той тихо с Мишел и Кинг. — Но показва точно пет и коронката е изтеглена.

Когато Тод Уилямс показа птичето перо на Чип Бейли, агентът видимо трепна, но премълча, докато лекарят и сестрата напуснаха стаята.

— Мери Мартин Спек — каза им той, след като останаха сами. — Медицинска сестра, по прякор Флорънс Найтингейл. За десет години е убила двайсет и трима пациенти в шест щата. Сега излежава доживотна присъда във федерален затвор в Джорджия. Вместо визитна картичка използвала бяло перо. Твърдяла, че върши Божието дело.

— Значи можем да очакваме ново писмо — каза Кинг.

— Още не сме получили онова за Хинсън — оплака се Уилямс. — Откъде-накъде точно Боби Батъл? Защо му е на убиеца да го добавя към списъка? Адски риск е поел, влизайки тук.

Но както скоро узнаха след нов разговор със старшата сестра, влизането през задната врата не беше толкова трудно, колкото си мислеха отначало. Кодът се оказа прост, 4-3-2-1, и не бе сменян от години. Мнозина в болницата го знаеха, а навярно бяха споделили и с външни лица.

— Имаме ли представа какво е инжектирано във венозната система? — попита Мишел.

— Лабораторията ще анализира съдържанието и ще направи токсикологичен анализ — каза Уилямс. — За щастие някой е проявил наблюдателност и е забелязал дупчицата, преди системите да бъдат свалени и изхвърлени.

— Къде е Силвия? — попита Кинг.

Уилямс поклати глава.

— Прибра се, скапана от умора. Снощи привърши аутопсията на Хинсън, хвана някакъв вирус и сега повръща в тоалетната. Или поне това се канеше да направи, когато приключихме разговора. Ще дойде веднага щом се съвземе.

Бейли се намеси.

— ФБР също. Това е петата поредна смърт, поне доколкото знаем. Трябва да вземем по-сериозно участие, Тод. Съжалявам.

— Тогава може би ти ще поговориш с Реми. Когато узнае какво се е случило, жив ще ме одере.

Кинг каза:

— На ваше място не бих разгласявал нищо, докато не получим писмо от убиеца. Часовникът и перото са почти сигурни признаци, че Боби е поредната жертва, но трябва да бъдем абсолютно уверени, преди да си навлечем неприятности с Реми.

— Добре казано — съгласи се Бейли.

— Липсват ли някакви вещи от стаята на Боби? — попита Мишел. — Човекът, когото търсим, е вземал по нещо от всички останали жертви.

— Няма как да сме сигурни, преди да разговаряме с Реми — каза Уилямс. — А сега искам да уточня пълната последователност на събитията.

Той излезе за момент и след малко се върна с лекуващия лекар и старшата сестра.

— Може ли още веднъж да ни изложите всичко по часове и минути? — попита Уилямс.

— Да, сър — отговори сестрата. — Мисис Батъл беше тук от четири следобед до около десет вечерта. През цялото време остана в стаята. Мистър Батъл беше жив и в добро състояние до десет и няколко минути, когато дежурната сестра го провери за последен път. Не е имал други посетители.

— А преди идването на мисис Батъл? — попита Мишел.

— В ранния следобед дъщеря му Савана дойде и остана за малко. Не знам точния час. След това намина и Доротея Батъл, някъде около два и половина.

— През задната врата ли влязоха? — попита Бейли.

— Само Савана, Доротея мина през главния вход — отговори сестрата.

— Ще ни трябва точното време на двете посещения — каза Уилямс.

— Много добре, ще го уточним — отвърна намусено лекарят. — А сега бихте ли ме извинили? Имам и други пациенти.

Човекът навярно се тревожи за неминуемия съдебен процес, надвиснал над болницата, помисли си Кинг.

— Дано с тях да имате повече късмет — изтърси Уилямс, който явно бе доловил същото послание в тона му.

След като лекарят излезе, Уилямс продължи да разпитва сестрата.

— И тъй, в десет и петнайсет състоянието на Батъл се промени.

Сестрата кимна.

— Спиране на сърдечната дейност. Когато пристигна първата сестра, мониторът показваше права линия. Екипът от реанимацията се опита да го спаси, но не успя.

Кинг каза:

— Значи за десетината минути между посещението на сестрата и спирането на сърдечната дейност убиецът е нанесъл удара и отровата е подействала, ако наистина става дума за отрова.

— Така изглежда — кимна Бейли.

— Забелязах, че в стаята има видеокамера — каза Кинг.

— Във всички стаи има. Така можем да наблюдаваме пациентите от дежурната стая.

— Но никой не е забелязал външен човек да влиза след напускането на мисис Батъл.

Сестрата се смути.

— Понякога дежурната стая остава празна.

— Например при застъпването на нова смяна? — подсказа Кинг.

— Да. Ако някой е дошъл след мисис Батъл, трябва да е влязъл през задната — врата, иначе щяхме да го забележим.

— Разбирам — отвърна Кинг.

— Голям риск е било да влиза, когато болницата гъмжи от народ — отбеляза Уилямс.

— Е, ако някой е искал да извърши подобно нещо — каза сестрата, — не би могъл да избере по-подходящо време.

— Да, несъмнено — каза Кинг.

На излизане Кинг спря пред стаята на сестрите.

— Може ли да огледам? — попита той старшата сестра. — Мина зад широката конзола и огледа изображенията върху мониторите. — Не се води запис, нали?

— Не. Камерите не са за охрана, а само за наблюдение на пациентите.

— Е, май ще трябва да си преосмислите философията.

— Какво беше това? — попита Мишел, след като напуснаха дежурната стая.

— Хрумна ми, че човек, запознат с болничните процедури, би трябвало да знае и за камерите. Не е твърде приятно да попаднеш на екран точно когато убиваш някого; отразява се много зле на съдебната защита. Във всички други стаи камерите бяха разположени така, че да обхващат цялото легло и апаратурата от двете му страни. В стаята на Батъл се виждаше само леглото и дясната страна.

— Убиецът е изместил камерата, за да не го забележат какво върши, ако някой случайно е наблюдавал монитора.

— Точно така.

На изхода от болницата срещнаха Хари Карик. Въпреки ранния час адвокатът беше облечен със сако от туид и скъпа спортна риза.

— Хари, какво търсиш тук? — попита Кинг.

— С Боби Батъл сме стари приятели. По-точно бяхме стари приятели. Освен това съм юридически съветник на болницата. Обадиха ми се у дома. Току-що приключих разговорите с ръководството. Признавам, че има конфликт. Но това е положението. Видяхте ли Реми?

— Не, когато пристигнахме, си беше тръгнала.

— Знам поне отчасти какво са открили в стаята на Боби — каза Карик. — Вероятно има и още.