Когато тя се разсмя, лицето му пламна.

Жената се върна назад, пусна пак одеялото, просна се върху леглото и се протегна като котка. Сетне застана на четири крака, посегна и остави пликчето на нощното шкафче. Жестът бе преднамерено ленив и му даде възможност да я огледа в гръб. Обзе го непоносима възбуда.

Непознатата се търкулна, вдигна крака във въздуха, после, без да бърза, свали чорапите един по един, смачка ги и ги захвърли по него. Посочи го с пръст и пак се разсмя. Кайл усети, че кръвното му скача нагоре, докато други части от тялото спадат.

— Мажа кучка!

Най-сетне фантазията му щеше да се осъществи и същевременно щеше да й даде добър урок. Той се хвърли напред, но веднага застина на място, когато пистолетът се завъртя към него. Навярно досега го бе крила под чаршафите.

— Вън.

За пръв път непознатата говореше с нормален тон. Кайл не разпозна гласа. Но и не се замисли. Бе приковал поглед в пистолета, който се местеше нагоре — надолу, сочейки ту главата, ту слабините му.

Започна да отстъпва, вдигнал ръце пред себе си, сякаш искаше да спре куршума.

— Ей, по-кротко. Отивам си.

— Веднага — изрече тя по-високо.

Омота се в одеялото и застана пред него, стискайки пистолета с две ръце. По всичко личеше, че умее да борави с оръжие.

Той вдигна ръце още по-високо.

— Махам се. Махам се! По дяволите!

Обърна се към вратата.

— Остави парите на масата — каза тя.

Кайл бавно се завъртя към нея.

— Моля?

Жената посочи с пистолета.

— Парите. На масата.

— Донесох каквото искаше. Това струва пари.

Вместо отговор непознатата отново пусна одеялото и плъзна длан по извивките на полуголото си тяло.

— Това също — твърдо изрече тя. — Хубаво гледай, момченце, сега ти е за последен път.

Той настръхна от оскърблението.

— Хиляда долара! За какво? За някаква си скапана голотия? И да те бях изчукал, пак нямаше да платя толкова.

— Всички пари на света не биха ти стигнали само да ме докоснеш — грубо отвърна тя.

— Тъй ли? Леле, колко си била недосегаема. Друсана ексхибиционистка от стаичка в клуб за стриптийз. И отгоре на всичко се криеш зад тоя шал и тъмните очила. Вириш си голия задник пред мен, а после не пускаш. За каква се мислиш, по дяволите? А?

— Отегчаваш ме. Вън.

— Знаеш ли какво? Не вярвам да стреляш при толкова хора наоколо.

Той я изгледа победоносно. Изражението обаче не трая дълго.

Жената почука с пръст по цилиндъра, завинтен за цевта на пистолета, и каза:

— Това е заглушител. Прави гърмежа съвсем тих. — Тя отново се прицели в слабините му. — Искаш ли да ти демонстрирам набързо?

— Не — изкрещя той и отскочи назад. — Не.

Хвърли парите на масата, завъртя се, изскочи от стаята и затръшна вратата.

Жената заключи, върна се на леглото и глътна няколко хапчета. След броени минути стенеше на пода, отново обзета от щастие.

В коридора Силвия отскочи настрани само миг преди Кайл да изхвръкне навън. Бе чула всичко. Втурна се подир него и излезе тъкмо навреме, за да види как джипът му потегля с бясна скорост от паркинга. Силвия свали шапката и разпусна косата си. Подозренията й се потвърждаваха. Кайл крадеше лекарства и после ги продаваше на жената от стаята. Силвия реши да изчака на паркинга, за да види дали непознатата ще излезе.

Минаха часове. Утрото наближаваше и Силвия бе видяла стотици хора, предимно мъже, да напускат сградата. Тъкмо се канеше да си тръгне, когато излезе още някой. Този път беше жена с шал около главата и тъмни очила въпреки непрогледния мрак. Едва се държеше на крака, но седна в една кола, паркирана близо до задния изход, и потегли. Силвия не я последва, защото жената би я забелязала. Тя обаче беше видяла добре колата. Качи се в своята и подкара към къщи. Някои въпроси бяха получили отговор тази вечер, но на тяхно място идваха нови, още по-тревожни.

Денят за погребението на Робърт Е. Лий Батъл започна с ясно небе, което скоро се заоблачи. Когато шествието наближи гробището, вече ръмеше топъл дъждец. Траурното множество насяда около пресния гроб под огромна бяла шатра.

Кинг оглеждаше редица познати лица; мяркаха се и непознати. Разправяха, че областните летища в Шарлотсвил и Линчбърг били претъпкани с частните самолети на семейни приятели, дошли да поднесат последна почит. А мнозина присъстващи навярно идваха просто от нездраво любопитство.

Мишел седеше до Кинг. Невероятно, но факт — беше облякла рокля! Кинг благоразумно се въздържа от коментар. Ръката все още го болеше от последното му остроумие.

Най-отпред седеше опечаленото семейство — Еди и Савана от двете страни на майка си. Чип Бейли беше до Еди. Доротея седеше в края на реда с ръце в скута. Мейсън стоеше отстрани и гледаше гъстия воал, закриващ лицето на Реми. Верен слуга докрай, помисли си Кинг.

От другата страна на Кинг седеше Хари Карик. Беше облечен спретнато както винаги и косата му изглеждаше още по-бяла на фона на черния костюм. Преди да седне, той набързо целуна Мишел по бузата и енергично стисна ръката на Кинг.

— Голяма навалица — прошепна му Кинг. Мишел се приведе да чуе какво ще си кажат.

— Боби и Реми имаха много приятели и делови съдружници. Ако махнем любопитните посетители и онези, които са дошли да злорадстват, остава извънредно подбрана публика.

— Предполагам, че случаят с Джуниър Дийвър е приключен.

— На практика да — отвърна Карик. — Не можеш да преследваш мъртвец за кражба. Къде е смисълът?

— На практика да, само че… — проточи Кинг, гледайки втренчено приятеля си.

— Само че ако съм бил прав да вярвам в невинността на Джуниър, все още бих искал да хвана крадеца.

— Искаш да продължим разследването?

— Да, Шон. Трябва да мисля за неговото семейство. Защо децата му да растат с мисълта, че баща им е бил крадец, ако не е вярно?

— Всъщност и ние имаме мотив да продължим.

— Да, разбирам, след като знам как беше убит Джуниър.

— Именно. Какво ще правиш след погребението?

— Поканен съм в дома на семейството — отговори Хари.

— Ние също. Може би ще намерим някое спокойно ъгълче, за да обсъдим тактиката си.

— Чакам с нетърпение.

Тримата се облегнаха назад и заслушаха как свещеникът започва своето слово за покойника, възкресението и вечния живот. Неспирният дъжд правеше мрачния следобед още по-потискащ.

Когато дългата проповед най-сетне приключи, свещеникът мина напред да утеши семейството. Кинг откъсна очи от групата край гроба и започна да оглежда терена сектор по сектор. Същият подход бе използвал като телохранител в тайните служби. Тогава търсеше потенциални убийци; сега търсеше човек, който вече е извършил убийство.

Забеляза я, когато се появи иззад полегатата могилка отдясно.

Лулу Оксли беше облечена изцяло в черно, но за разлика от Реми Батъл не носеше воал. После Кинг изведнъж се сети: днес бе и погребението на Джуниър. А в околностите имаше само едно гробище. Докато Лулу вървеше към тях, зад нея се появиха Присила Оксли и трите деца на Джуниър.

— По дяволите — прошепна Кинг на Хари и Мишел.

Мишел вече ги бе забелязала. Хари разбра какво става едва когато Кинг му посочи натам.

Адвокатът отметна глава и възкликна:

— Мили боже!

Лулу се обърна и направи на децата и майка си знак да спрат. Те мигновено се подчиниха, после Лулу продължи напред. Кинг, Мишел и Хари се изправиха едновременно, за да я задържат. Други от тълпата също я бяха забелязали, защото гласовете наоколо се засилиха.

Когато я пресрещнаха на десет — петнайсет метра от семейство Батъл, Кинг се опита да я спре:

— Лулу, недей да вършиш глупости.

— Пръждосвай се от пътя ми! — каза Лулу и Кинг разбра по гласа й, че е пила.

Хари я хвана за ръката.

— Лулу, чуй ме. Чуй какво ще ти кажа!

— Защо да те слушам, по дяволите? Веднъж те послушах и Джуниър е мъртъв!

Кинг имаше чувството, че е готова всеки момент да припадне или да извади пистолет и да почне да стреля напосоки.