— Боже мой, какво има? — попита Савана.

— Трябва ми мобилният ти телефон.

— Какво?

— Дай си проклетия телефон!

След секунди Мишел седеше в тойотата и все така притискаше телефона до ухото си, напрягайки слух да долови нещо, което би й подсказало къде е Шон.

Чакай малко. Ето че чу нещо. Какво беше?

— Скутер!

Шон питаше Еди къде ще ги води в бурята със скутера. Чу го съвсем ясно.

Тя грабна телефона, който бе взела от Савана, и бързо набра номера.

— Тод, те плават със скутер по езерото.

— Скутер! Откъде е взел Еди скутер, по дяволите?

— На кея в имението има колкото щеш. Включително и един много бърз.

— Мамка му!

— Тод, имаш ли моторница? — попита трескаво тя.

— Не. Ловната охрана има, но не съм сигурен къде е в момента.

— Е, страхотно!

Мишел се замисли напрегнато. Ах, глупачка! Разбира се.

— За колко време можеш да дойдеш тук?

— Ами… за десетина минути — отговори Уилямс.

— Нека да са пет. Ще те чакам при кея на имението. Дотам се стига пеш, но можеш да вземеш електрическата количка за голф. Пътеката е осветена и има указатели.

— Ами ти?

— Какво аз? — извика тя.

— Няма ли да ти трябва количката?

— Само ще ме забави. А сега слушай внимателно. На идване насам трябва да се свържеш с ловната охрана, да откриеш катера им и да изпратиш въоръжен патрул по езерото. Погрижи се да блокираш всички пътища с достъп до брега. Освен това предай на щатската полиция и ФБР спешно да пратят хеликоптер с мощен прожектор. Кажи им да осигурят ударна група. Ще ни трябват снайперисти.

— За всичко това трябва време, Мишел.

— С каквото не разполагаме, тъй че действай.

— Езерото е голямо. Над осемстотин километра брегова линия. По-голямо е от щата Роуд Айланд.

— Благодаря за лекцията. А сега си размърдай задника и идвай насам.

Тя прекъсна връзката, изскочи от колата, тичешком заобиколи къщата и с все сила побягна по осветената пътека надолу към кея. Продължаваше да се ослушва за нещо полезно по телефона, но чуваше само рев. Ако бяха на моторница, двигателите щяха да заглушават всичко останало.

Стигна до кея, дръпна шалтера и наоколо лумна светлина. В този миг през небето се стрелна чудовищна хоризонтална мълния, последвана от тъй мощен трясък, че тя закри ушите си с длани.

Погледът й веднага различи празното място.

— По дяволите, взел е новия скутер.

Отново се свърза с Уилямс.

— Тод, той е с новия скутер на Батъл. Десетметров корпус, бял с червена…

— Знам, виждал съм го. Случайно да знаеш какви са двигателите?

— Да, два по петстотин конски сили с усъвършенствани витла. Ако не си тук до три минути, потеглям без теб.

Мишел изключи телефона.

— Добре, да видим с какво разполагаме — промърмори тя, тичайки покрай лодките.

Джетовете бяха бързи и маневрени, но нямаха ходови светлини, а и не си представяше едрият Тод да кара подобна машина или да седи зад нея. Освен това след неравния двубой с Роджър Кани предпочиташе, ако се стигне до битка, да има малко повече маса.

Спря до големия катер в края на кея. Личеше, че не може да се мери по скорост с онзи на Еди, но беше голяма машина с мощни двигатели — друго не й трябваше. Тя разби с един изстрел бравата на бараката, влезе вътре, откри ключовете на катера и дистанционното за повдигача, после изскочи навън да го подготви за плаване.

След броени минути Тод Уилямс пристигна с количката за голф. Грабна спасителна жилетка и скочи на борда.

— Свързах се с всички. Ловната охрана потегля с катера от моста „Хейли Пойнт“, това е на двайсет и пет километра нагоре по течението. И ФБР, и щатската полиция пращат по спешност хеликоптери и снайперисти. Уредил съм да бъдат блокирани всички пътища към езерото.

— Добре. Сега вземи това и слушай внимателно. Шон може да ни подскаже къде се намират.

Уилямс пое телефона и го притисна към ухото си.

Мишел дръпна дросела назад и катерът отскочи заднишком от кея толкова бързо, че Уилямс се блъсна в парапета и едва не падна зад борда.

— По дяволите, Мишел, знаеш ли как да управляваш това чудо? — попита той, докато се надигаше. — Да не ти е някаква гребна лодка?

— Бързо се уча. Къщата на Силвия… кажи ми приблизително колко далеч се намира оттук и в каква посока.

Тод я упъти, доколкото можеше да прецени, и тя бързо пресметна времето, разстоянието и курса. Всъщност в тайните служби бе придобила опит с всякакви плавателни съдове, от скутери, докато охраняваше бивши президенти със страст към безумните скорости по вода, до безобидни гребни лодки, натоварени с техните внуци.

— Добре, дръж се.

Тя насочи носа към открития канал и натисна дросела напред. Отначало големият катер изръмжа, сякаш се събуждаше. Но после витлата му се врязаха във водата, хвърляйки облаци пяна. Машината вдигна нос във въздуха като буен жребец, готов да хвърли ездача си, и направи огромен скок напред. След секунди вече се носеха с шейсет километра в час и Мишел насочваше катера право в бурята над просторното езеро, без да има ни най-малка представа къде трябва да отиде.

— Хайде, Еди, кажи къде ни водиш — извика Кинг през рева на бурята и грохота на двигателите.

Вързан здраво с рибарска корда, той лежеше на една страна върху палубата близо до капитанското кресло. Също тъй омотана, Силвия седеше в креслото на кърмата, а Еди управляваше прав и вятърът развяваше гъстата му коса.

— Какво те интересува? Връщане не се предвижда.

— Защо трябва да ни убиваш? Ти си изпълни замисъла. Изби всички, които си бе набелязал.

— Не всички, стари приятелю. Между другото, аз спечелих облога.

— Какъв облог?

— Когато ме хванахте, ти каза, че всичко е свършено. Аз казах, че не е.

— Поздравления.

Еди отклони на изток, пресичайки една голяма вълна, която разтърси скутера. Главата на Кинг се блъсна в извития корпус от фибростъкло.

— Ако не намалиш скоростта, ще ни убиеш, преди да сме стигнали.

Вместо отговор Еди тласна дросела още по-напред.

— Еди, моля те — проплака Силвия от кърмата.

— Млъквай!

— Еди… — започна отново тя.

Еди се завъртя и изстреля един куршум само на два сантиметра от лявото й ухо. Силвия изпищя и се просна на палубата.

Тънка мълния се заби със страхотен трясък в едно дърво на малкото островче, край което минаваха. Дъбът избухна и във водата се посипаха късове овъглена кора. Гръмотевицата заглуши дори рева на двигателите.

Кинг пролази напред. Вързан нямаше никакви шансове срещу силен мъж като Батъл. Дори в честна схватка едва ли би успял да го победи. Озърна се към Силвия. Тя още лежеше на палубата. През шума чуваше риданията й. Той се помъчи да седне и накрая успя. Плъзна гръб нагоре по парапета и с усилие се намести в креслото до Еди.

Еди го погледна с усмивка.

— Харесва ли ти гледката?

Кинг се огледа. Познаваше езерото добре, макар че в мрака всичко изглежда различно, както знаят опитните моряци. В този момент обаче минаваха край ориентир, който разпозна веднага — пететажен жилищен блок върху глинест нос, издаден в един от главните канали на езерото. Той извика:

— Май отиваме на запад, към язовирната стена.

Молеше се връзката да не е прекъснала. Ако телефонът беше изключен и Мишел се опиташе да се свърже с него, сигналът щеше да го издаде.

— На изток към стената, нали? — повтори той още по-високо.

— Добре познаваш езерото — каза Еди и отпи с наслада още една глътка топла бира.

— Знам защо уби всички онези хора, Еди.

— Не, не знаеш.

— Досетих се. Тайлър, Кани, Джуниър, Сали. Плюс Хинсън и Пембрук, за да ни объркаш. Едно деление встрани, нали така? Само едно деление.

— И представа си нямаш.

— Баща ти е бил ужасен човек, Еди. Знам, че той те тласна към това. Ти убиваше заради него, заради онова, което е причинил на майка ти и на брат ти.