— Не е задължително — възрази Кинг. — Единственото доказателство в тази насока е споменатото от Бейли относно Спек и птичето перо. Докато не получим писмото, няма да знаем дали убиецът е имитирал Спек. Перото може да символизира нещо друго, свързано единствено със самия убиец.

— Вярно — призна Мишел.

Силвия кимна.

Кинг погледна двете жени.

— Искате ли да чуете една наистина смахната хипотеза?

— Не възразявам — бързо каза Мишел.

— Боби Батъл беше много богат. Питам се в чия полза е завещанието му.

— Да не би да намекваш, че някой от семейството го е убил и се е опитал да маскира престъплението като едно от серийните убийства? — попита Силвия.

— Не би могъл да е Еди — каза Мишел. — Той беше с нас в „Мъдрия джентълмен“ до единайсет и нещо.

— Вярно — съгласи се Кинг. — Но Доротея и Савана са били в болницата преди това. Не може да са инжектирали отровата тогава, защото Боби щеше да издъхне много преди идването на Реми. Но да речем, че една от тях е скрила калиевия хлорид в стаята при предишното си посещение, после се е върнала тайно след излизането на Реми, изпълнила е замисленото и си е плюла на петите.

— Еди каза, че Доротея била на някаква сбирка — напомни Мишел.

— Ще трябва да проверим.

— Е, много убийства са извършвани заради финансова изгода — каза Силвия. — Може да си на прав път, Шон.

— И като сме почнали, ето ви още една тема за размисъл: Реми е била в стаята с Батъл часове наред. Какво гарантира, че не е инжектирала калиевия хлорид в системата, преди да си тръгне?

— Какъв мотив може да има? — попита Силвия. — Тя е богата.

— Ами ако Боби си е възвърнал старите навици да тича по жени и на Реми просто й е дошло до гуша? Понякога всичките пари на света не могат да усмирят подобна ярост.

— Това е друга история, разбира се. Имаш ли някакви доказателства?

Кинг се замисли за тайното чекмедже на Батъл и за приумицата на Реми да не носи брачната си халка, но реши да не го споменава пред Силвия.

— Не казвам, че имаме доказателства. Просто подхвърлям хипотези. А женският гняв е може би по-стар мотив за убийство дори и от парите. И тъй, Реми излиза с желязно алиби, а перото и часовника оставя за заблуда. Серийният убиец е гвоздей на новините, тъй че тя знае необходимите подробности.

— Но фактът, че е била там, хвърля подозрение върху нея, особено при забавена смърт чрез отрова — възрази Силвия. — Логично би било, ако замисля нещо подобно, да се вмъкне по друго време, да извърши убийството и да изчезне, преди да я забележат. При сегашното положение тя на практика няма алиби.

— Е — каза Мишел, — ако аз бях убила Батъл, прехвърляйки вината върху местния сериен убиец, щях да си отварям очите на четири.

— Какво искаш да кажеш? — попита Силвия.

— На мястото на истинския убиец много бих се раздразнила.

— Все още не те разбирам — каза Силвия.

— Погледни го от този ъгъл. Поредицата убийства са подготвени и извършени най-педантично. Получаваме от убиеца писма с подигравки към полицията. Ако някой друг е убил Боби Батъл и се опитва да прехвърли вината върху серийния убиец, нашият маниак на тема контрол би сметнал това за опетняване на шедьовъра му. И навярно би пожелал да си отмъсти на човека, убил Батъл.

— Значи може да се получи така, че един убиец да гони друг — каза Кинг.

— Именно — отвърна Мишел.

— Назначавам и двама ви за помощник-шерифи — заяви Уилямс на другия ден, докато седеше зад бюрото в кабинета си и гледаше втренчено Кинг и Мишел.

Смаяни, двамата също се вторачиха в него.

— Моля? — възкликна Кинг. — Веднъж вече бях твой помощник. Не държа да се повтори, Тод.

— Не ти давам избор. Необходим си ми!

— Робството е отменено отдавна — възрази Кинг.

— Какво става, Тод? — попита Мишел.

— Федералните ме притискат, това става.

— Но нали искаше да ти помогнат — изненада се Кинг.

— Само че не съм искал да ме избутат встрани от разследването в собствения ми град. Не искам хората да ме смятат за некадърник. Разбира се, готов съм да работя с федералните, дори да ги включа в съвместно разследване. Но да пукна, ако им разреша да ме изхвърлят от работата по престъпление на моята територия.

Кинг изумено поклати глава.

— Тод, май си прекалил с ходенето по аутопсии. Защо не ги оставиш да поемат нещата в свои ръце? Разполагат с необходимия персонал и опит. Нека си блъскат главите.

— Има и нещо, наречено гордост, Шон — възрази обидено Уилямс. — А вие двамата вече вложихте в тази история доста сили и време. Имате теории и идеи. Какво ни пречи с общи усилия да разгадаем случая по-бързо от всемогъщото ФБР? Дявол да го вземе, Чип Бейли вече се разкарва наперен като петел. Само чакам кога ще ми нареди да му приготвя кафе. Тогава ще ми падне пердето. Гръмвам го като нищо, негодника. — Той ги изгледа умолително. — Хайде де, вие двамата имате не по-малко опит от тях. Знам, че заедно ще се справим. И не забравяйте, ние живеем тук, а те не. От нас зависи отново да превърнем Райтсбърг в спокойно място. Той е нашият дом. Всички разчитат на нас.

Мишел и Кинг се спогледаха.

Мишел заговори първа.

— Е, в предложението ти има предизвикателство.

— Както и в полета с делтаплан — отсече Кинг. — Това не означава, че трябва да го приемем.

— Я стига, Шон, случаят те интересува, не можеш да отречеш — изтъкна тя. — Ще си мислиш за него, независимо дали го разследваш или не. Ако сме помощници на шерифа, поне ще можем да работим като официални лица. Така има шанс да напреднем.

— Ами нашата детективска фирма?

— Едното не пречи на другото — бързо отвърна Уилямс. — Не ви карам да посветите цялото си време на следствието. Но ще ви осигуря достъп до всичко. Под закрилата на значката можете да разговаряте с хората и да проучвате съвсем самостоятелно. Аз имам власт. Мога да привлека за помощник когото си искам, по дяволите.

— И Бейли няма да възрази? — подхвърли скептично Кинг. — Я стига, Тод, не ставай наивен.

— И да се нацупи, какво толкова? Не може да възрази срещу правомощията ви. Оставете го на мен. Няма да му се дам, та ако ще и до губернатора да стигна.

— Не знам — промърмори Кинг. — Може да се окажем въвлечени във война за престиж и влияние, а такива съм виждал неведнъж, докато бях в службите. Същински кошмар.

Мишел шеговито го щипна по ръката.

— Стига де, какво толкова може да ни се случи?

— Например онзи смахнат да ни убие! Обзалагам се, че няма да ти хареса.

Мишел погледна Уилямс и намигна.

— Приемам.

Полицейският шеф нервно се озърна към Кинг.

— Шон?

Дълго мълчание.

— Добре де — промърмори най-сетне Кинг.

— Чудесно — възкликна с облекчение Уилямс. С няколко официални изречения обяви двамата за свои помощници, извади от джоба си две сребърни значки и им ги връчи. — Е, вече сте пълноправни служители на закона. А сега вижте това.

Той измъкна отнякъде лист хартия и им го подаде. Двамата зачетоха едновременно.

— Писмото от убиеца на Боби, имитатора на Мери Мартин Спек, който държи да знаем, че не е имитатор — каза Мишел, като надигна за миг глава.

Кинг четеше на глас:

— Още един си отиде. Стават петима. Този път беше едра риба, но идват и други. И да знаете, не съм Мери, не чакайте да откриете Флорънс Найтингейл. Перото си беше най-обикновено, просто символ за това с каква категория противници си имам работа! До скоро. Подпис: Не съм ММС.

Той замислено вдигна очи.

— Имаше ли емблема на „Зодиак“ върху плика с писмото?

— Не, беше чист. Също като писмата за Кани — Пембрук и Хинсън. Вече го проверихме за отпечатъци и други следи. Нищо.

— Писмото казва, че Батъл е жертва номер пет — промърмори Кинг.

— Е, той наистина е пети, Шон — отговори Уилямс.

— Но в писмото за Пембрук — Кани се споменаваше смъртта само на едно хлапе. Ако го приемем буквално, би означавало, че Батъл е жертва номер четири. Несъответствие, което засега си остава необяснимо.