Веждите на Хари подскочиха.

— Интересно предположение.

— Да, интересно е — бавно потвърди Кинг. — И в момента не можем да го отхвърлим, макар инстинктът да ми подсказва, че не е вярно.

Продължиха вечерята и допиха втората бутилка вино. След това седнаха в библиотеката, където Хари им наля кафе. Предложи им и коняк, но двамата отказаха.

— Трябва да се прибираме с колата — каза Кинг. — Пийнах доста вино.

— А аз трябва да го наглеждам, докато кара — добави с усмивка Мишел.

В библиотеката бе захладняло и Мишел застана пред камината да постопли дългите си крака.

— Роклите са много проветриви — каза смутено тя.

Хари се обърна към Кинг.

— Какво мислиш за Доротея?

— Лекарството, поето от Еди, не е било във виното, а и при обиска не откриха лекарствата, които Доротея купуваше от Кайл — каза Кинг. — Аз обаче се консултирах със Силвия. В нейната аптека има морфинов сулфат и може би Кайл е занесъл от него на Доротея в „Афродизиак“. А Доротея няма алиби за времето, когато убиха Кайл. Тя твърди, че си е била у дома, но Еди не я е виждал.

— Всъщност той цяла нощ е бил в ателието. Рисуваше портрета ми — каза смутено Мишел.

Кинг я изгледа втренчено, но премълча.

Хари също я погледна с любопитство, после каза:

— Значи тя купува лекарства и може да бъде заподозряна за смъртта на Батъл и Кайл Монтгомъри. Освен това има най-добрата възможност да упои Еди, а къщата й е съвсем близо до конюшнята, където убиха Сали. Все косвени улики, разбира се, не много убедителни.

Кинг отвърна:

— Не споря с теб, но ми е трудно да открия мотива й. Тя каза, че Боби обещал да промени завещанието си в нейна полза, но излиза, че се е лъгала. Това слага край на мотива й за убийство.

— Освен ако е разкрила измамата и го е убила от ярост — каза Мишел.

Хари се изправи и застана до нея пред огъня.

— Надхвърлиш ли седемдесетте, цялото тяло става проветриво, колкото и да се обличаш или да загряваш стаята — обясни той. После се върна на темата. — Съществува и трета възможност. Ние мислим само за откраднатото от гардероба на Реми. А какво е изчезнало от гардероба на Боби?

Двамата се вторачиха в него, но не казаха нищо.

Хари продължи:

— Адвокатите използват завещанието, което оставя всичко на Реми. То е съставено преди много години.

— Откъде знаеш? — попита Мишел.

— Адвокатът, който го състави, е мой бивш служител, а днес съдружник в голяма адвокатска фирма в Шарлотсвил. При тях е завереният оригинал на завещанието.

— Търсил ли е някой по-ново завещание? — попита Кинг.

— Там е въпросът. Мисля, че не. Ами ако точно по-новото завещание е откраднато от гардероба на Боби?

Кинг каза:

— Но ако е било в тайното чекмедже на Боби, за което Реми твърди, че не е знаела, тя не би имала възможност да го унищожи.

— Не обвинявам Реми — каза Хари. — Боби получи удар и чух, че в болницата бълнувал, говорел безсмислици.

Кинг щракна с пръсти.

— И може да е споменал за другото завещание.

— В такъв случай човекът, който е чул, може да е извършил обира — довърши Хари.

— Но ако беше у Доротея, тя щеше да го разгласи, нали?

— Само че би възникнал въпросът откъде го има — каза Хари. — Едва ли би искала да си признае, че е извършила обир.

Кинг изведнъж се озадачи.

— Но, Хари, ние пропускаме нещо. Смъртта на Боби бе разгласена широко. Съставителят на новото завещание щеше да се обади.

— Може би не е ползвал помощта на адвокатска фирма.

— И сам да го е написал, пак щяха да му трябват свидетели.

— Не и ако е написано собственоръчно.

— Ако има такова завещание, у кого е тогава и защо остава в тайна?

— Въпрос, на който много бих искал да узная отговора — отбеляза Хари, докато допиваше коняка си.

Кинг и Мишел пожелаха на Хари „лека нощ“ и потеглиха. Времето все още беше приятно и не вдигнаха гюрука. Мишел обаче придърпваше шала около раменете си.

— Ако искаш, мога да вдигна гюрука — предложи Кинг.

— Не, ветрецът е чудесен и въздухът ухае тъй приятно.

— Няма нищо по-хубаво от пролетта в провинциална Вирджиния.

— Имам чувството, че тази вечер направихме важна крачка.

— Ако не друго, поне обсъдихме случая от всички ъгли. Това винаги помага.

Тя го изгледа подозрително.

— Както винаги казваш по-малко, отколкото знаеш.

Той се престори на засегнат от забележката; усмивката му обаче издаваше, че е доволен.

— Не признавам, че зная нещо. Но имам някои подозрения, които предпочетох да не споделям.

— Например, партньоре?

— Например, че прекарах чудесна вечер с две бутилки приказно вино и привлекателна млада жена, а разговаряхме само за убийства и престъпления.

— Бягаш от темата. А това, че спомена виното преди мен, е твърде показателно.

— Какво толкова, с тия бутилки се запознах далеч преди да срещна теб.

— Много благодаря, но продължаваш да бягаш от темата.

Джипът ги блъсна изотзад тъй силно, че ако не бяха с предпазни колани, щяха да изхвръкнат през предното стъкло.

— Какво става, по дяволите? — изкрещя Кинг и се озърна към страничното огледало. — Откъде се взе?

Още преди да довърши, последва нов удар. Кинг се вкопчи във волана, опитвайки се да удържи спортния лексус на пътя.

Мишел захвърли обувките и опря в пода босите си крака за опора. Извади пистолета от чантата, зареди патрон в цевта и със същото сръчно движение смъкна предпазителя.

— Виждаш ли шофьора? — попита Кинг.

— Нищо не виждам, проклетите фарове ми светят право в очите. Но трябва да е убиецът.

Кинг извади мобилния си телефон.

— Този път ще спипаме негодника.

— Внимавай, пак идва — извика Мишел.

При следващия удар тежкият джип едва не вдигна във въздуха задницата на лексуса. Мобилният телефон изхвръкна от ръката на Кинг, блъсна се в предното стъкло и отлетя назад. Чуха го как изтрака върху предния капак на джипа, после падна на пътя и се разби на парчета.

Кинг отново завъртя волана и успя да си възвърне управлението. Двете коли се разделиха. Джипът тежеше поне с един тон повече от техния автомобил. Лексусът обаче бе далеч по-маневрен от нападащото чудовище и криеше под капака си триста коня. Когато излязоха на права отсечка, Кинг натисна газта и колата се стрелна напред, изоставяйки врага далеч зад себе си.

Мишел разкопча предпазния колан.

— Какво правиш, по дяволите? — извика Кинг.

— Не можеш да му избягаш по тия криволичещи пътища, а аз не мога да стрелям, докато съм вързана. Само поддържай дистанция.

— Чакай малко. Обади се първо на 911.

— Не мога. Не си взех телефона. Нямаше как да го сложа в чантата заедно с пистолета.

Кинг я изгледа смаяно.

— Не носиш телефон, но си взела пистолет?

— Мисля, че правилно преценявам кое е най-важно — рязко отвърна тя. — Какво мога да направя с телефона? Да му звъня, докато се гътне ли?

Мишел се извъртя на седалката, подпря се и сложи лакът върху задната облегалка.

— Поддържай дистанция — повтори тя.

— А ти гледай да не те убие, по дяволите — отвърна Кинг.

Джипът се задаваше, набирайки мощ за нов сблъсък, но преди да ги докосне, Кинг рязко свърна в другото платно, после зави обратно и чакълът от банкета забарабани под лексуса, преди отново да изскочат на асфалта. Превключи на по-ниска предавка и сред свистене на гуми взе завоя с осемдесет километра в час. Изведнъж усети как десните колела се отделят от настилката. Той се хвърли да възстанови равновесието с всичките си деветдесет килограма, сграбчи дясното бедро на Мишел и я притисна към вратата.

— Не се правя на интересен. Просто ми трябва противотежест. Стой така за момент.

Той намали скоростта с още няколко километра и въздъхна от облекчение, когато гумите отново намериха твърда опора.

Пак изскочиха на права отсечка. Кинг знаеше, че тя е дълга около половин километър, после започваше поредица остри завои. Настъпи педала с такава сила, че кракът му сякаш бе готов всеки момент да пробие пода. Стрелката на скоростомера мигновено отскочи към трицифрените числа, а дърветата отстрани прелитаха тъй шеметно, че навярно би му призляло, ако имаше време да ги погледне.