Мишел ги гледаше слисана.

— Наистина ли смятате, че е изложила всичко това само за няколко минути на гробището?

Хари тържествено вдигна чашата си.

— Реми няма навика да губи време. Може невинаги да взема най-правилните решения, но реши ли да действа, веднага си проличава! Също като една моя позната от детективския занаят.

Мишел се усмихна на забележката, но веднага стана отново сериозна.

— И на какво се дължи тази коренна промяна у Реми?

— Както казахме, тя знае, или поне вярва, че Джуниър е невинен за обира каза Кинг. — Освен това няма начин Джуниър да е убил Боби. Дори да имаше необходимите медицински познания, каквито в действителност не притежаваше, би било твърде трудно да остане незабелязан в болницата. Проверих: той има алиби за времето на убийството.

— Значи Реми навярно смята, че убийството на нейния съпруг и кражбата на вещи от дома са свързани — каза Мишел. — Ако Джуниър не е извършил едното, няма нищо общо и с другото.

— Именно — каза Хари. — Което доказва, че са го натопили.

Кинг се озърна към библиотечните рафтове по стените, после хвърли поглед към следобедния сумрак зад прозореца. Дъждът се засилваше. Едри капки се разбиваха по покривите на колите, паркирани на широката площадка пред къщата.

— Когато последвах Реми и Лулу до гроба на Джуниър, видях там още една опечалена душа — каза Кинг. — Голяма изненада.

— Кой беше? — възкликнаха едновременно двамата.

— Сали Уейнрайт.

— Онази от конюшнята? — озадачи се Хари.

Мишел щракна с пръсти.

— Шон, помниш ли онзи ден, когато за пръв път разговаряхме със Сали? Ти я попита дали познава Джуниър. Тя каза, че го е виждала, но изглеждаше нервна и разтревожена.

— Точно така — кимна Кинг.

— Значи отива да отдаде последна почит на човек, когото само е виждала? — промърмори Хари.

— Ще трябва пак да си поговоря с мис Сали — каза Кинг.

Хари им кимна да седнат на канапето срещу камината, а самият той застана пред тях.

— И тъй, изглежда съвсем ясно, че Джуниър е натопен от човек с познания за методите на разследване.

— В такъв случай какво ще предприемем? — попита Мишел.

Без да отговаря на въпроса й, Хари погледна старинния си джобен часовник, закачен на златна верижка.

— Хубава вещ, Хари — каза Мишел.

— Принадлежал е на прадядо ми. Тъй като нямам син, пазя го за най-големия си племенник. — Адвокатът с обич плъзна пръсти по тежката антика. — В днешния забързан свят е утеха да знаеш, че все още можеш да провериш часа точно както преди сто години. — Той щракна капачето, рязко вдигна очи към тях и се върна към въпроса на Мишел. — Добре. Всички долу трябва да са пийнали по една — две чашки. Затова предлагам да се присъединим към опиянените маси, да наблюдаваме и да слушаме. Не е изключено точно в този момент убиецът да се намира в къщата. Ако не друго, може да се сдобием със сведения, които да сложат край на бъдещите убийства.

Прекратиха разговора и слязоха на долния етаж.

Долу ги чакаха няколко странни групички събеседници. На остъклената задна веранда видяха Савана с двете по-малки деца на Оксли. Тя явно ги бе увлякла в някаква игра, която се състоеше в подръпване на ухото и пантомима. По-голямата дъщеря на Оксли стоеше навъсена в ъгъла и наблюдаваше.

— Гатанки — определи Мишел. — Не подозирах, че Савана е способна да забавлява малки деца.

— Мисля, че в някои отношения тя е далеч по-млада, отколкото смятат хората — каза Кинг.

Чип Бейли и Доротея разговаряха тихичко в отсрещния ъгъл на хола. Наблизо Еди изглеждаше увлечен в разговор с Тод Уилямс, който не бе присъствал на погребението, но очевидно не искаше да изпусне и почерпката.

В това време Реми и Лулу слязоха по стълбището, хванати за ръце. Всички погледи се извърнаха към тях.

— Защо ли се сещам за Лий и Грант пред Апоматокс? — прошепна Хари.

Чип Бейли веднага изостави Доротея и тръгна към стълбището да посрещне Реми. Мейсън, който обслужваше гостите, побърза да го последва.

— Едва погребаха бившия господар на дома, а хищниците вече се събират — отбеляза Хари.

— И Чип Бейли ли? — изненада се Мишел. — Не бих го допуснала. Според Еди майка му не го харесвала.

— Да станеш съпруг на невероятно богата жена е сериозен успех — сухо подметна Кинг. — Струва си поне да опиташ да промениш мнението й.

Реми обаче явно имаше друго наум. Тя стремително мина покрай двамата и се насочи към групичката на Кинг. Когато ги наближи, кимна на Хари.

— Знам, че с Лулу се познавате, Хари, тъй че ще си спестя представянето.

При тези думи Кинг сякаш зърна весели искрици в очите й.

— Радвам се, че ти също я опозна, Реми — отвърна Хари. — И то, струва ми се, в най-добра светлина.

— Да кажем просто, че се оказахме сродни души. — Реми погледна Лулу и стисна ръката й. — Бях глупава, заслепена и непочтена и заразих Лулу със същото. — Тя погледна спътничката си право в очите. — Не можем да върнем съпрузите си, но обещавам, че докато ме има, ти и хубавите ти деца няма да останете в нищета.

— Благодаря, мисис Батъл, наистина съм ви благодарна.

Сега Лулу изглеждаше напълно възстановена от нервната криза.

— Знам това. И, моля те, нека си говорим на „ти“. — Тя се обърна към Кинг и Мишел. — Надявам се, че напредвате с разследването.

— Всеки ден — отвърна Кинг.

Реми го изгледа с любопитство, но премълча.

— Бихме искали по някое време да поговорим с теб — каза Кинг.

— Да, Еди ми спомена. Е, няма да избягам.

— Не позволявай на вестниците да те вкарат в депресия, Реми — каза Кинг.

— Вестници ли? Ако искам да знам какво ми е, не питам чужди хора, а себе си.

В този момент Присила Оксли се зададе, крепейки голяма препълнена чиния и чаша вино.

— Скъпа — заяви тя на Реми, — толкова ти благодаря за всичко. Та аз винаги съм казвала на Лулу, че си светица. Нали си спомняш, мила, онзи ден ти казах, че светът щеше да е много по-хубав, ако имаше повече хора като Реми Батъл.

— Мамо, моля те… — започна Лулу, но Присила не млъкваше.

— А ето че сега двете с Лулу станахте приятелки, ти ни доведе в прекрасния си дом и обеща да се погрижиш за децата. Ами че когато нашият клет Джуниър си отиде, не знаех какво ще прави дъщеря ми.

Едрите й гърди заподскачаха и дрезгавият й глас пресекна дълбоко в гърлото. Великолепно представление, помисли си Кинг.

— Мамо, имам си работа, и то добра. Децата нямаше да умрат от глад.

Присила обаче бе твърде разгорещена, за да обръща внимание на възраженията.

— И сега, като остана да помагам на Лулу, скоро ще завършим новата къща и знам, че с твоя помощ всичко ще бъде наред. — По провисналите бузи бликнаха два реда сълзи. — Като майка на майка мога да ти кажа какво облекчение е това.

И тя приключи тирадата, като изгълта на един дъх цялата чаша.

Кинг се отврати от наглото лицемерие, но неволно се възхити от безспорния актьорски талант.

— Радвам се, че мога да помогна, Присила — отвърна любезно Реми.

Присила я погледна плахо.

— Сигурно не помниш, но аз те обслужвах, когато посещаваше курорта „Грийнбрайър“ в Западна Вирджиния.

— Напротив, Присила, помня те много добре.

Присила застина.

— Сериозно? Е, още веднъж ти благодаря.

Сетне тя изчезна също тъй скоростно, както се бе появила.

Приближиха се Еди и Бейли.

— Погребалната служба беше чудесна, Реми — каза Бейли.

— Отец Кели си върши добре работата — отговори тя. — А и разполагаше с добър материал. Боби беше човек с изключителен живот.

— В събота отивам да видя едно от представленията на Еди — каза Бейли.

— Какво ще разигравате? — попита Мишел.

— Битката при Сидър Крийк близо до Мидълтън — отговори Еди. — Армията на Фил Шеридан от Шенандоа Вали срещу войската на Конфедерацията, водена от Джубал Ърли. Обикновено я провеждаме през октомври, но тази година преместиха датата.