— Носиш ли ги? — попита жената с тъй тих глас, че той едва я чу.

Кайл кимна.

— У мен са. Всичко, което искаш.

Той порови из джоба на якето си и извади пликчетата. Вдигна ги като малко хлапе, гордо показващо на майка си убито врабче.

Както винаги жената беше облечена в свободна дълга рокля и с шал около главата. Очите й се криеха зад тъмни очила въпреки оскъдното осветление. Очевидно не искаше да бъде разпозната. Кайл често се питаше коя е, но така и не бе събрал кураж да попита. Гласът му изглеждаше смътно познат, но не успяваше да се сети откъде.

Една вечер бе намерил в джипа си бележка, че ако иска да припечели допълнително, да се обади на записания по-долу номер. Е, кой би се отказал от някоя пара в повече? Той отговори утвърдително и му бе казано, че малкият аптечен склад в кабинета на Силвия може да се превърне в твърде удобен източник на доходи. В препоръчителния списък на клиентката фигурираха мощни обезболяващи и други лекарства с психотропно действие.

Тъй като не страдаше от скрупули, Кайл веднага се съгласи да проучи въпроса. Провери най-удобните начини за достъп до потенциалната златна мина и реши, че задачата е изпълнима. Споразумяха се за условията, доставките започнаха и Кайл значително увеличи приходите си.

Дългата рокля не прикриваше докрай великолепната фигура на жената отсреща. Уединената обстановка, леглото в ъгъла на стаята и фактът, че са в еротичен клуб, винаги разпалваха кръвта на Кайл. Често го спохождаше фантазията как решително влиза в стаята, по-едър и по-мъжествен, отколкото в действителност. Вади таблетките както сега, но когато жената посяга да ги вземе, той я грабва, повдига я със смях срещу безпомощната й съпротива и грубо я хвърля на леглото. Сетне скача върху нея и се отдава на желанията си в нощния мрак. Сексуалното му буйство се засилва от нейните ужасени писъци, докато накрая тя почва да крещи в ухото му, че го иска; че иска него, непоносимо желае Големият Кайл.

И сега той усети как нещо трепва в панталона му, докато пак разиграваше в мислите си похотливото видение. Запита се дали някога ще намери смелост да го осъществи. Едва ли. Беше прекалено страхлив. Жената сложи пари върху масата и взе пликчетата, после му направи знак да си тръгва.

Той незабавно се подчини, като в движение сгъна банкнотите и ги прибра в джоба си с широка усмивка.

Едва по-късно Кайл щеше да осъзнае, че е видял нещо извънредно важно. В момента не му обърна внимание най-вече защото изглеждаше пълна безсмислица. След време обаче то щеше да го накара да си задава въпроси. И в даден момент въпросите щяха да го тласнат към действие. Засега мислеше само за едно — какво да прави с току-що спечелените пари. Кайл Монтгомъри не си падаше по спестяванията; беше типичен прахосник. Държеше веднага да задоволи всяко свое желание. И тъй, какво да си купи? Може би нова китара? Или нов телевизор с DVD плейър? Докато се добере до джипа и потегли, идеята за нова китара бе надделяла. Щеше да я поръча утре.

Горе в стаята жената заключи вратата, махна шала и свали очилата. Събу обувките, после съблече роклята, под която се разкри копринен корсаж. Огледа етикетите на пликчетата, взе едно хапче, смачка го и изпи праха с чаша вода, после отпи голяма глътка чист джин „Бомбайски сапфир“.

Пусна музика, изтегна се на леглото, скръсти ръце върху гърдите си и изчака силата на лекарството да я отнесе нейде другаде, където можеше поне за малко да бъде щастлива. Във всеки случай до утре, когато реалният живот щеше отново да връхлети насреща й.

Тя потръпна, разтресе се, изстена, после се отпусна неподвижно; потта бликаше от всички пори на тялото, докато умът й излиташе до върха на възбудата и сетне рухваше до дъното на депресията. В един от горещите гърчове жената разкъса подгизналия от пот корсаж и се търкулна на пода само по гащички. Дъхът й излиташе от гърлото мощно и дрезгаво, гърдите й се пляскаха една в друга, докато тя се мяташе в конвулсиите на химическия екстаз. По нервите й пробягваха експлозии, тласкани от вълшебния напор на мощния медикамент.

Но наистина беше щастлива. Поне до утре.

Около девет и половина Кинг приключи вечерята с приятелите си и реши да се обади на Мишел и да я попита дали би искала да се срещнат на чашка в „Мъдрия джентълмен“, за да обсъдят случая. Тя пристигна след около десет минута. Когато партньорката му влезе, Кинг с изумление видя как десетки мъжки глави се извръщат към красивата висока брюнетка, която уверено крачеше през бара, облечена с джинси, пуловер с висока яка, ботуши и яке с емблемата на тайните служби._ Какви ли фантазии им се въртят из умовете_, помисли си той. Ако знаеха само, че е въоръжена, опасна и адски независима.

— Как беше вечерята? — попита тя.

— Скучна, както можеше да се очаква. А кикбоксът?

— Трябва ми нов инструктор.

— Какво стана със стария?

— Вече не ми предлага предизвикателства.

Докато се оглеждаха за маса около бара, Мишел зърна в най-далечния ъгъл познато лице.

— Онзи там не е ли Еди Батъл?

В същия момент Еди се озърна, видя ги и размаха ръка.

Седнаха край масата, все още покрита с остатъци от вечерята му.

— Доротея не готви ли тази вечер? — попита с усмивка Кинг.

— Най-вероятно не. Всъщност отговорът би бил същият почти през цялото времетраене на брака ни. Ако някой готви изобщо, това обикновено съм аз — добави Еди с хлапашка усмивка.

— Мъж с безброй таланти — подхвърли Мишел.

Еди беше облечен с кадифени панталони и черен пуловер с кожени кръпки на лактите. Мишел наведе очи и видя, че е обут с мокасини.

— Виждам, че най-сетне си свалил кавалерийските ботуши.

— Не без усилия. В тия чудесии краката подпухват жестоко.

— Кога ще е следващата инсценировка? — попита Кинг.

— В края на седмицата. Ако времето не ни погоди някой номер. От тия вълнени униформи те хваща жесток сърбеж, а в жегите става направо непоносимо. Напоследък си мисля да напусна представленията. Гръбнакът ми се съсипа от толкова яздене.

— Продал ли си напоследък някоя картина? — попита Мишел.

— Две, и двете на един колекционер от Пенсилвания, който между другото участва и в инсценировките. Само дето се бие на страната на северняците, но няма да се заяждам за дреболии. В края на краищата парите са си пари.

— Бих искал някой път да видя произведенията ти — каза Кинг. Мишел изрази същото желание.

— Е, всичко е в ателието ми зад къщата. Обадете се, когато искате. С радост ще ви покажа картините. — Еди махна на сервитьорката. — Вие двамата ми се виждате жадни, а както би казала майка ми, да пиеш сам не само е невъзпитано, ами и направо позорно.

Докато чакаха коктейлите, Еди каза:

— И тъй, успяхте ли вече да разнищите случая и да отървете Джуниър Дийвър? — Той помълча и добави: — Макар че сигурно не можете да ми кажете. В известен смисъл сме на противоположни позиции.

— Случаят се оказа костелив орех — каза Кинг. — Тепърва ще видим.

Поръчката пристигна. Кинг отпи от своето уиски сауър, после попита:

— А как е майка ти?

Еди погледна часовника си.

— Сега е в болницата, но наближава десет и ще я изгонят от стаята на татко. Тя обаче най-вероятно ще спи там. Често го прави.

— Какви са прогнозите за баща ти?

— Положението му се подобрява. Смятат, че най-тежкото е отминало.

— Чудесна новина — каза Мишел.

Еди пийна от чашата си.

— Трябва да се пребори, непременно трябва да живее. Просто трябва. — Той ги изгледа един по един. — Не знам дали мама би понесла смъртта му. И макар че всички сме смъртни, просто не си го представям да ни напусне точно сега. — Той смутено наведе глава. — Извинявайте, като прекаля с джина, почвам да ръся шаблони. Сигурно затова не бива човек да пие насаме с проблемите си.

— И като стана дума за пиене насаме, къде е Доротея? — попита Мишел.

— На някакво служебно събиране — уморено отвърна Еди. — Търговията с недвижими имоти налага да ходиш по всякакви тъпи сбирки. Но не може да й се отрече, че преуспява.