— Леко! — възкликна Уилямс.

— А после прехвърля вината върху Харолд Робинсън. Не знам защо е избрал точно него.

— Чакай малко. Значи мъжът, видян от момченцето, е бил Еди? — попита Мишел.

— Да.

— Защо Еди не е убил и детето?

— Може да си е помислил, че ако детето повярва, че е видяло баща си, това заздравява обвинението срещу Робинсън. Както и стана. А може би въпреки всичко не е намерил сили да убие дете. Както казах, Еди е много сложна личност.

— Искаш да кажеш чудовище — поправи го Уилямс.

— Доротея знае ли? — попита Силвия.

Бейли кимна.

— Съобщих й. Реми и Савана бяха заедно с мен. Нещастна фамилия, казвам ви.

— Но защо Еди имитираше знаменити серийни убийци? — попита Уилямс.

Кинг кимна към Бейли.

— Мисля, че това е било насочено срещу теб, Чип.

— Срещу мен?

— Звучи логично, ако е искал да се похвали с превъзходството си. Да те победи там, където си най-добър.

— Но защо? Ние бяхме приятели. Аз му спасих живота.

— Не, ти си провалил неговия заговор за отвличане.

Бейли скочи от стола.

— Какво?

— Сигурен съм, че той е уредил собственото си отвличане. Наел е човека, когото си убил. Искал е да накаже Боби за смъртта на брат си, а единственият начин, който можел да измисли един двайсетгодишен колежанин, бил да го удари в портфейла с пет милиона долара. Не се съмнявам, че точно той е горил пари след смъртта на съучастника си. Не е искал баща му да ги получи обратно. Но нямал време. Трябвало да се завърже и да се престори на зашеметен, преди да нахълтате. Както казах, той отдавна е изпитвал ненавист към баща си.

— Невероятно — възкликна Бейли и бавно седна. — Невероятно — повтори той. — Значи през всички тези години само се е преструвал, че всичко е великолепно, а всъщност ме е мразил от дън душа.

— Еди е талантлив артист и лъжец. Нека го кажем другояче: смятай се за голям късметлия, че не те намерихме с часовник на китката.

— Господи! — ахна агентът от ФБР.

— Но, Шон — намеси се Уилямс, — минали са двайсет години между отвличането и тези убийства. Какво е тласнало Еди към действие?

— Според мен инсултът на баща му. Може би се е страхувал, че Боби ще умре, преди да му покаже своята представа за правосъдие. Не съм сигурен, но едва ли става дума за съвпадение.

— И сега какво? — попита Мишел.

— Утре в съда ще му предявят обвинение — отговори Уилямс.

— Несъмнено процесът ще се гледа в друг окръг — каза Кинг. — Ако изобщо се стигне до процес.

— Мислиш, че ще го оправдаят поради невменяемост? — попита Уилямс. — Няма начин. Мръсникът знаеше много добре какво върши.

— В известен смисъл той прогонваше демони, които са го преследвали почти през целия му живот — каза Кинг. — Не оправдавам нито едно от деянията му и ако получи смъртна присъда, тъй да бъде. Но ако Боби Батъл не беше негов баща, едва ли щеше да се случи всичко това.

Дълго мълчаха и се гледаха.

— И единствено по Божия милост крача по света — прошепна едва чуто Силвия.

Когато на следващата сутрин откараха Еди Батъл до съда под охраната на щатски полицаи и агенти от ФБР, тълпата от граждани и журналисти се оказа тъй огромна, че конвоят не успя да премине. Случаят бе разпалил общонационален интерес и сякаш всички хора от петте околни щата бяха пристигнали да зяпат. Множеството изглеждаше разгневено.

— Мамка му! — изрева Уилямс, гледайки тълпата от челната кола. — Точно от това се боях. Откакто тръгна новината за залавянето на Батъл, непрестанно получаваме смъртни заплахи срещу него. — Той огледа навалицата, преграждаща пътя. — И няма как да разберем дали някой там не носи оръжие. — Уилямс присви очи към група здравеняци, застанали до камионетки със строителни материали в каросериите. — Онези там сигурно са от приятелите на Джуниър и май не идват да погалят Еди по главата.

— Няма ли подземен вход към съдебната сграда? — попита Бейли, който седеше зад Уилямс.

— Да не мислиш, че щях да вися тук, ако имаше? Може би трябва да се върнем в затвора и да изчакаме страстите да се уталожат.

— Да се уталожат! И за месец няма да стане. По-добре да приключим още сега, докато разполагаме с хора.

Уилямс огледа още веднъж тълпата, после кресна в радиостанцията:

— Добре, да се движим по средата на улицата. Карайте бавно. Не искам да ни съдят, че сме прегазили някого. Ще спрем на затревената площ точно до стълбището. Излизате и поемате охраната на района. Искам железен обръч, разбрахте ли? После отваряме вратите и бързо го вкарваме за предявяване на обвинението. Но преди да излезе, ще разпръснем тая проклета тълпа и ще изгоним колите на медиите. Това непременно ще го направим, по дяволите.

— Ще си създадеш голям проблем с Първата поправка, Тод — каза Бейли.

— По дяволите Първата поправка! Трябва да опазя затворника жив. Та ако ще всички наоколо да искат да го екзекутират.

Полицаите отцепиха района, колата спря пред съда и Еди Батъл бе изтикан към сградата, обсипан с дъжд от крясъци и обидни думи, а също и с бутилки, камъни и кутии от бира. За щастие нямаше куршуми.

Служебните адвокати на Батъл го посрещнаха пред съдебната зала. Поговориха накратко и влязоха вътре, където Еди се обяви за невинен. Защитникът му не поиска освобождаване под гаранция, а и подобна молба едва ли би била приета сериозно. Може би адвокатите се бояха, че ако излезе на свобода, току-виж, дошъл да ги посети някоя нощ.

— Ще поддържаме връзка — каза главният служебен защитник, висока, достолепна жена със старомодна прическа.

— Не се и съмнявам — отвърна Еди, чието силно тяло сякаш всеки момент щеше да пръсне по шевовете оранжевия затворнически гащеризон. — Как мислите, дали ще можете да ме измъкнете на свобода за добро поведение?

Еди и охраната му поеха обратно към изхода, но бяха спрени от Уилямс и Бейли много преди да стигнат до вратата.

— Навън бушува истински бунт — каза Уилямс. — Преди да го изведем, ще трябва да възстановим реда. Заповядах да използват сълзотворен газ, ако народът не се разпръсне доброволно.

Еди се усмихна.

— Изглежда, наистина съм разбунил духовете на Райтсбърг, Тод.

— Млъквай! — изкрещя Уилямс, но това не изтри усмивката от лицето на Еди. Напротив, тя стана още по-широка.

— Виж какво, Тод, ти трябва да ме пазиш. Не може да им позволиш да ме убият, инак медиите много ще се ядосат. Не бива да им отнемаш зрелището. Помисли за рейтингите. Помисли за печалбите от реклама.

— Казах да млъкваш!

Уилямс прекрачи към него, но Бейли застана между тях.

— Не върши глупости, Тод. Не си го и помисляй.

— Хей, много ти благодаря, Чипи — каза Еди. — Винаги си бил толкова добър приятел.

Бейли се завъртя и посегна към пистолета си. Този път се намеси Уилямс.

— Добре, Чип, няма да му позволим да ни провокира. — Той изрева на двама от помощниците си: — Отведете го в килията на втория етаж. Ще дойдем да го приберем, когато овладеем положението отвън.

— Успех — подвикна Еди, докато полицаите го отвеждаха. — Гледайте да не ме разочаровате.

Единият помощник-шериф пазеше до външната врата; другият стоеше край прозореца.

— Това си е жив бунт, по дяволите — каза онзи до прозореца. Беше висок колкото Еди, с добро телосложение и къдрава коса. — Ето, пуснаха сълзотворния газ.

— Сълзотворен газ! — възкликна другият полицай, едър, с мощен гръден кош, широки бедра и солидно шкембе, от което всичко закачено по колана му стърчеше настрани. — Ще ми се да бях долу, та да пусна и аз няколко газови гранати по тия копелета.

— Ами върви тогава. Аз ще пазя.

— Няма начин. Шефът изрично заповяда да сме нащрек. — Полицаят се озърна към килията, където Еди Батъл седеше и ги гледаше мълчаливо. — Тоя тип е избил сума ти народ. Напълно е смахнат.

— Никой не вдига бунт за неправилно пресичане, момчета — обади се Еди.