Мишел се смути.

— Двамата с Чип Бейли отскочихме до Мидълтън да гледаме сражението. Чип трябваше да си тръгне по-рано и Еди ме докара обратно. Каза, че няма да остане за втория ден от битката.

Доротея я изгледа с подозрение, после каза:

— Е, снощи не беше тук. Сигурно е бил в ателието. Понякога спи там.

Мишел отвори уста да каже нещо, но се сдържа.

— Значи нямаш алиби — констатира Кинг. — Разговарях по телефона с хотел „Джефърсън“ в Ричмънд. Не си отсядала там вечерта, когато убиха Боби. Вероятно и ФБР вече е наясно с този факт. В „Афродизиак“ ли беше?

— Да. Кайл ми донесе лекарствата около десет вечерта.

— Каква ирония на съдбата.

— Защо?

— Той беше твоето алиби за убийството на свекъра ти, но сега е мъртъв. Тъй че ако не те е видял още някой в клуба, вече си заподозряна за две убийства.

Доротея се хвана за главата и зарида. Накрая Мишел стана, отиде в кухнята и се върна с мокра кърпа.

— По-спокойно, Доротея — каза Кинг. — Смъртта на Кайл още не е обявена за убийство. Може да е просто свръхдоза. Или дори самоубийство.

— Не си представям човек като него да посегне на живота си. Макар да не го познавам много добре, по всичко личеше, че твърде силно държи на житейските удоволствия. — Доротея избърса лицето си с кърпата и погледна Кинг. — А сега какво ще правим?

— Не можем да запазим в тайна постъпките ти.

Устните на Доротея затрепериха.

— Друго не съм и очаквала.

— До каква степен да ги разкрием обаче, това тепърва ще се определи.

— Не съм убила нито Кайл Монтгомъри, нито свекър си!

— И като стана дума за него, защо го посети в болницата през онзи ден?

— Има ли значение сега?

— Може да има.

Тя въздъхна дълбоко.

— Боби ми обеща пари, голяма част от наследството си. Затова трябваше да промени завещанието. Каза, че ще го направи, но всичко си остана само на думи.

— Значи отиде да разбереш дали е променил завещанието?

— Чух, че се е свестил и говори. Не знаех дали ще имам друг шанс. Ако Боби си беше изпълнил обещанието, финансовите ми проблеми щяха автоматично да се решат.

— Не, искаш да кажеш, че щяха да се решат, когато той умре и наистина получиш парите — поправи я Мишел.

— Да — тихо призна Доротея и наведе глава.

— Еди знаеше ли за очакваната промяна на завещанието? — попита Кинг.

— Не. Еди смята, че сме добре във финансово отношение. Той живее в друг свят. Не се тревожи за нищо.

— Мисля, че грешиш — каза Мишел.

— Защо му е на Боби да променя завещанието си в полза на теб и Еди, ощетявайки Реми? Доколкото чух, той вече ви е осигурил.

Доротея се усмихна измъчено.

— На кого му стигат парите? Във всеки случай не и на мен. А Боби имаше адски много пари.

Кинг я изгледа втренчено.

— Боби умееше да се пазари. Какво е получил в замяна, Доротея?

— По-добре да не казвам — отвърна тя след дълго мълчание. — Не се гордея особено с тази уговорка.

— Всъщност мисля, че мога да се досетя. Малкият стриптийз пред Кайл вероятно бледнее в сравнение с онова, което е ставало. Между другото, защо пътуваше до „Афродизиак“ с автомобил от колекцията на Боби?

Тя го изгледа с победоносна усмивка.

— Смятах, че ми дължи поне това. А и той вече изобщо не ги караше.

— Знаеш ли защо?

— Вероятно му бяха омръзнат. Великият Боби Батъл се славеше с това. Хареса нещо, после се отегчи и го забрави.

Тя изхлипа задавено.

Кинг стана и я погледна без съчувствие.

— Ако се окаже, че Кайл е убит, от полицията вероятно ще искат да те разпитат.

— Вече едва ли има значение. По-лошо не може да стане.

— О, не, Доротея, може да стане много по-лошо.

Докато напускаха къщата, Мишел каза:

— Как разбра, че е тя? Аз бях нарочила Савана за ролята на наркоманка съблазнителка.

— Не, не можеше да е тя.

— Защо? Помниш ли как се перчеше на басейна?

— Именно. Там е цялата работа. Силвия каза, че когато била в, „Афродизиак“, чула Кайл да упреква жената, задето си вирела голия задник пред него.

— Да, и какво от това?

— Е, на задника на Савана е татуирано името й. Дори да съвпада всичко останало, едва ли би го показала пред Кайл, ако иска да остане анонимна. В Райтсбърг няма друга Савана с такива задни части.

По-късно същия ден получиха от Силвия вест, че е привършили аутопсията на Кайл Монтгомъри. Уредиха си среща в кантората на Кинг. Когато пристигна, Силвия водеше и Тод Уилямс. Минута по-късно на паркинга спря колата на Чип Бейли.

— Аз го повиках — обясни Уилямс. — Реших, че трябва да го държим в течение, макар че смъртта на Кайл не е свързана със серийните убийства.

— Сигурен ли си, че не е? — възрази Кинг.

Уилямс го изгледа строго.

— И ти ли се мъчиш да ме побъркаш?

След като се настаниха в заседателната зала, Силвия разгърна папката си.

— Както казах, няма да узнаем точната причина за смъртта, докато не получим резултатите от токсикологията — започна тя. — Но при външния оглед открих нещо необичайно, което ме кара да смятам, че смъртта му е подозрителна.

— Тоест че имаме работа със самоубийство? — попита Кинг.

— Не, с убийство. — Тя помълча, после заговори бързо, но категорично: — Няма сведения Кайл да е бил наркоман. Не открихме в апартамента му нито други наркотици, нито свързани с тях предмети, а по тялото му нямаше други следи от инжекция.

— Но сте намерили използвана спринцовка и белег от игла върху ръката му — напомни Бейли.

— Веществото в спринцовката се оказа хероин. Добре, да кажем, че Кайл е искал да се самоубие. Хероинът е улична дрога, тъй че човек никога не може да бъде сигурен каква доза си инжектира. А и остава въпросът откъде го е взел. Аз, естествено, не държа хероин в кабинета.

— Но все пак той знае повече от хората без медицинско образование — каза Уилямс. — А печалната истина е, че навсякъде има нелегални канали за доставка на наркотици.

— Но ако иска да се самоубие, човек държи да успее от първия път. Извод: хероинът не е подходящ за самоубийство. И което е по-важно, открих две плитки следи от убождания върху гърдите на Кайл. Не бях ги забелязала на местопрестъплението заради слабата светлина.

— Какви убождания? — попита Бейли.

— Като от малки игли, забити само на два-три сантиметра една от друга.

— Дали не са следи от спринцовка? — попита Мишел.

— Не. А и никой не би използвал спринцовка върху гърдите си. Ръцете и краката са най-подходящи за инжекция.

— Според теб какво е тогава? — попита Кинг.

— Виждала съм подобен случай в Ричмънд след масови размирици. Един човек получи сърдечна криза и умря, след като полицай го беше обезвредил с електрически пистолет.

Тия пистолети оставят два белега от иглички също като тези, които видях върху гърдите на Кайл.

— Значи някой го прострелва с електрически пистолет и после му инжектира свръхдоза — каза Бейли. — Затова нямаше следи от борба.

— Не мога да бъда категорична за електрическия пистолет, но има и още нещо. Открих малки кръвонасядания и кръвоизливи в устата и очите.

— Това са признаци за насилствено задушаване — каза Мишел.

— Точно така. Кръвоизливите се получават, докато жертвата се бори за въздух. При аутопсията обаче не забелязах следи от примка или пръсти, затова смятам, че може да е бил удушен с предмет, който не оставя следи, например възглавница. А хероинът потиска дихателната дейност; той вече едва е дишал и това облекчава задачата на убиеца.

— Добре, ако е бил убит и престъпникът се е опитал да представи смъртта му като самоубийство, кой би имал мотив да го премахне? — попита Бейли.

— Преди всичко жената, на която е продавал лекарства в „Афродизиак“ — каза Уилямс.

Бейли го изгледа въпросително и полицейският шеф набързо информира колегата си.

— Значи тя си е взела парите — каза Бейли. — Защо да го убива?