Така и не успяха да разберат дали тя отговори нещо. Беше облечена с торбесто долнище от анцуг и раздърпана тениска без сутиен отдолу. Ходеше боса, а чорлавата й коса стърчеше на всички страни. Носът и бузите й се червенееха тъй ярко, сякаш преди малко бе потопила глава в кофа с руж. И отгоре на всичко си гризеше ноктите.

— Савана — промърмори смутено Бейли… — би ли седнала?

Последва много мъчителен разговор. Савана или не отговаряше на въпросите, или мънкаше нещо нечленоразделно. Когато я молеха да повтори, даваше същия неразбираем отговор. След няколко неуспешни опита най-сетне успяха да установят, че около обяд в деня на убийството отишла да посети баща си в болницата. Останала там около трийсет минути, не се срещнала с никого и накрая си тръгнала. През това време баща й бил в безсъзнание. Не си направиха труда да я питат дали има основания да смята, че някой би искал да убие баща й. Подобно разсъждение изискваше умствени способности, с каквито тя явно не разполагаше в момента. Савана сподели още, че по време на убийството си била у дома, но не знаела дали някой я е видял.

Докато тя бавно напускаше стаята, Мишел докосна ръката на Кинг.

— Имаш право. Момиченцето на татко не е на себе си.

— Но дали сме наясно с причината?

Телефонът на Чип Бейли иззвъня и след кратък разговор той побърза да си тръгне.

Кинг и Мишел го последваха до външната врата, където Кинг каза:

— Ние ще поостанем още малко. Нали знаеш, като заместници на шерифа.

Бейли не изглеждаше твърде доволен, но нямаше основания да възрази.

— Приятно ти е да го дразниш, нали? — подхвърли Мишел, след като агентът се отдалечи.

— Никога не пропускам дребните житейски удоволствия.

Върнаха се в библиотеката, където Мейсън разчистваше масичката.

— Чакай да ти помогна. — Кинг се пресегна и намести чашите върху подноса. Едната падна настрани и разля малко утайка. — Извинявай.

Кинг бързо попи петното със салфетка.

— Благодаря, Шон — каза Мейсън, докато вдигаше подноса.

Последваха го към грамадната кухня, обзаведена с професионално оборудване и всяка модерна придобивка, която би пожелал един готвач, за да превърне приготвянето на храна в изкуство.

Кинг подсвирна.

— Чудил съм се откъде се вземат всички тия чудесни ястия на приемите.

Мейсън се усмихна.

— Мисис Батъл не приема нищо друго, освен първо качество.

Кинг седна на ръба на масата.

— Добре, че още си бил буден, когато се е прибрала Реми. След всичките мъчителни преживявания…

— Беше трудно за цялото семейство — каза Мейсън.

— Не се и съмнявам. Значи тя си дойде около единайсет?

— Точно така. Спомням си, че погледнах часовника, когато чух колата й да спира отвън.

Мишел си записа това, а Кинг продължи:

— Ти беше ли още в къщата, когато й позвъниха за смъртта на Боби?

Мейсън кимна.

— Тъкмо бях приключил с работата и се канех да изляза, когато тя дотича по стълбите. Беше като обезумяла, с раздърпани дрехи, едва говореше. Трябваше ми цяла минута, за да я успокоя и да разбера какво казва.

— Тя твърди, че позвънила на Еди да дойде да я откара.

— Само че той не си беше у дома. Исках да я откарам аз, но тя ми поръча да остана тук в случай, че някой се обади. Потегли след около десет минути. Когато се върна, приличаше на призрак, очите й бяха помръкнали, все едно не беше същата.

Мишел наведе глава, смутена от последните му думи.

— Така или иначе, после се оказа, че бил убит. Трябва да знаете, че мисис Батъл е силна личност. Може да понесе и най-тежкия удар, без да трепне. Но два удара един след друг всекиго биха сломили.

— Тази сутрин изглеждаше много спокойна — отбеляза Мишел.

— Издръжлива е — настръхна Мейсън. — И трябва да бъде силна заради всички останали.

— Савана обаче ми се стори извън релсите. Сигурно с баща й са били много близки — каза Мишел.

Мейсън премълча.

— Макар че рядко се е мяркала у дома през последните години.

— Почти не я виждахме — каза Мейсън. — Не ми е работа да преценявам дали за добро или за зло.

Ти вече го прецени, Мейсън, помисли си Кинг и каза на глас:

— Доколкото разбирам, онази вечер Савана си е била у дома. Изненадан съм, че не е отишла в болницата заедно с Реми.

— Не знам дали си е била у дома, или не. Във всеки случай не съм я виждал.

— Мога ли да говоря откровено, Мейсън? — попита Кинг.

Икономът се завъртя и го изгледа с лека изненада.

— Да, предполагам.

— Смъртта на Боби може да не е свързана с другите убийства.

— Разбирам — бавно изрече Мейсън.

— Тъй че ако е бил убит от някой друг, ще трябва да почнем да търсим мотиви.

Мейсън не отговори веднага.

— Имаш предвид някого от семейството?

— Не е задължително, но не можем да го отхвърлим. — Кинг изгледа втренчено събеседника си. — Ти отдавна живееш с тях. Веднага се вижда, че си нещо повече от слуга.

— Преживели сме заедно и добро, и лошо — отвърна Мейсън.

— Разкажи ни за лошото — каза Кинг.

— Виж какво, ако се мъчиш да изкопчиш нещо, което би навредило на мисис Батъл…

— Мъча се само да стигна до истината, Мейсън — прекъсна го Кинг.

— Тя никога не би сторила подобно нещо! — рязко заяви Мейсън. — Обичаше мистър Батъл.

— И все пак не носи венчалната си халка.

Мейсън трепна за миг, после се овладя.

— Мисля, че халката се нуждаеше от поправка. Тя не искаше да я повреди повече. На твое място не бих търсил друго обяснение.

Добър отговор, помисли си Кинг.

— Сещаш ли се за някой друг?

Мейсън се замисли, но накрая поклати глава.

— Наистина не мога да кажа. Не знам нищо такова — бързо добави той.

Първото ли бе вярно или второто, запита се Кинг. Извади визитна картичка от джоба си.

— Ако си спомниш нещо, обади ни се. Ние сме много по-кротки от ФБР — добави той.

Докато Мейсън ги придружаваше към изхода, Кинг спря пред витрина с множество фотографии. Една от тях привлече вниманието му.

— Това е Боби — младши, близнакът на Еди — обясни Мейсън. — Роден е с няколко минути по-рано, това му донесло семейната титла.

— Нима си в семейството толкова отдавна? — попита Мишел.

— Така е. Те бяха купили този имот, строяха къщата, имаха две момчета и им трябваше помощ. Видях обява във вестника и оттогава съм тук. Другият персонал минава и заминава, но аз съм със семейството. — Гласът му стихна. След миг той се сепна и видя, че Кинг и Мишел го гледат втренчено. — Отнасят се с мен наистина много добре. Мога да се пенсионирам когато поискам.

— А мислиш ли за пенсиониране?

— В момента не мога да изоставя мисис Батъл, нали?

— Сигурен съм, че твоето присъствие означава много за нея — кимна Кинг.

Мишел се вгледа в неестественото изражение на младежа от снимката.

— Какво не беше наред с Боби — младши?

— Страдаше от тежка умствена изостаналост. Когато постъпих на работа, беше много зле. После се разболя от рак и умря малко след осемнайсетия си рожден ден.

— Били са близнаци, но на Еди нищо му няма — каза Кинг. — Не е ли странно?

— Е, така се случи. Не бяха еднояйчни близнаци.

— Как се погаждаше Еди с брат си?

— Правеше всичко за него. По-грижовен брат не съм виждал. Според мен Еди разбираше, че само по Божия милост не е на негово място.

— А бащата?

— По онова време мистър Батъл беше много зает, пътуваше непрекъснато. Дори го нямаше тук, когато почина Боби — младши. — Мейсън бързо добави: — Но не се съмнявам, че обичаше момчето.

— Реми сигурно е била много потресена, когато отвлякоха Еди.

— Ако не беше агент Бейли, тя можеше да загуби и втория си син.

— Имаме късмет, че е поел и този случай — каза Кинг.

Напуснаха къщата, но когато Мишел тръгна към колата.

Кинг я задържа.

— Денят е чудесен — каза той с многозначителен поглед. — Нека се поразходим.

— Накъде?

— Ще видиш. — Кинг извади от джоба си салфетката, с която бе избърсал разлятото кафе, и я подуши. Усмихна се на резултата.