— Само че никой не би те взел насериозно, каза Диоталеви.

— Напротив, като нищо би продал няколкостотин хиляди екземпляра, обадих се аз мрачно. Историята съществува и е била написана с много малки варианти. Става дума за една книга около тайните на свещения Граал и на Рен-льо-Шато. Вместо да четете само ръкописи, би трябвало да четете и това, което публикуват другите издателства.

— Ангели небесни, възкликна Диоталеви, нали ви казвах! Тази машина казва само това, което всички знаят. И си тръгна безутешен.

— И все пак има полза от нея, измърмори засегнат Белбо. Какво от това, че ми е хрумнала идея, която е дошла и на други? Бих го нарекъл „литературен полигенезис“. Господин Гарамонд би казал, че щом има име, значи съм прав. Тези господа сигурно са мъдрували над нея с години, докато аз реших задачата за една вечер.

— Аз съм на ваша страна, играта си заслужава. Но смятам, че правилото изисква да се вмъкнат много данни, които не произлизат от диаболистите. Проблемът не е да се намерят окултните връзки между Дебюси и Тамплиерите. Това всички го правят. Проблемът е да се намерят окултните връзки например между Кабалата и автомобилните свещи.

Дадох примера наслуки, но Белбо се възползува от него. Няколко дни по-късно отново ни заговори на тази тема.

— Вие бяхте прав. Всеки факт добива значение, ако е свързан с друг. Връзката променя перспективата. Навежда те на мисълта, че всичко видимо на света, всяка фраза, всяка написана или произнесена дума не е това, което изглежда на пръв поглед, а говори за някаква тайна. Критерият е прост: да подозираш, винаги да подозираш. Можеш да откриеш таен смисъл дори в пътния знак за еднопосочно движение.

— Разбира се. Тълкувания в стила на катарите. Страх от възпроизвеждането. Посоката е забранена, защото е все едно да измамиш Демиурга. Не в тази посока ще се намери Храмът.

— Снощи ми попадна учебникът за любители шофьори. Дали защото беше тъмно в стаята, или заради това, което вие ми казахте, но ме обхвана подозрението, че тези страници всъщност казват Нещо Друго. Ами ако автомобилът съществува само като метафора на Сътворението? Но човек не трябва да се ограничава с външната обвивка или със заблудата на таблото, трябва да вижда това, което вижда само Създателят, това, което е отдолу. Това, което е отдолу, е като онова, което е отгоре. Карданният вал е стволът на сефирите.

— Не може да бъде!

— Може и е! Не го казвам аз, то само се доказва. Да преброим елементите: двигател, две предни колела, съединител, скоростна кутия, две съчленения на кардана, диференциал и две задни колела. Всичко десет. Като сефирите.

— Но разположението не е същото.

— Защо да не е? Диоталеви ни обясни, че в някои варианти Тиферет е била не шестата, а осмата сефира, и е стояла под Нецах и Ход. Моят вариант е вариантът на Белбот, друга схема.

— Ясно, фиат.

— Но да продължим диалектиката на Ствола. Най-горе е двигателят или моторът. Omnia Movens, Този, Който Движи Всичко и за който ще кажем, че е Творческият Източник. Двигателят предава своята творческа енергия на двете върховни колела. Колелото на Разума и Колелото на Мъдростта.

— Това, ако колата е с предно предаване…

— Хубавото на ствола на Белбот е, че търпи редуващи се метафизики. Той е образ на една духовна вселена с предно предаване, при който Двигателят, поставен отпред, предава непосредствено своята воля на върховните колела. Докато в материалистичната си версия е образ на една деградирала вселена, в която Движението бива предавано от един мотор, поставен най-отдир, на двете нисши колела: издън космическото излъчване се освобождават низките сили на материята.

— А при задното предаване?

— Тука сме направо в царството на Сатаната. Съвпадение на Висшето и Нисшето. Бог се отъждествява с грубата задна материя. Бог като непрестанно осуетяван стремеж към божественото. Сигурно зависи от Пръсването на Съдовете.

— Да не става дума за гърнето?

— Това е в случаите на несъвършените вселени, при които отровният дъх на архонтите залива космичния етер. Но да не се отклоняваме. След Двигателя и двете Колела иде Съединителят. Сефирата на Милостта, която провежда или прекъсва тока на Любовта, свързващ останалата част на ствола с Върховната Енергия. Един диск, тоест една мандала, която се отърква о друга мандала, следва Ковчежето на Промените или скоростната кутия, както го наричат позитивистите, в което се крие Принципът на Злото, защото позволява на човешката воля да забавя или ускорява непрестанния процес на излъчването. Затова автоматичните скорости са по-скъпи. Защото при тях самият Ствол взима решенията по волята на Върховното Равновесие. След това иде една Сглобка, която, странно съвпадение! — носи името на един магьосник от Възраждането, Кардан, а още по-долу са Двойката Сателити с конична форма — да отбележим противоречието с четирите Цилиндри на Двигателя, които се движат по една Корона (Малката Кетер), предаваща движението на Земните Колела. И тук става очевидна функцията на сефирата на Разпределението или на Диференциала, който с величествено чувство за Красота разпределя космичните сили между двете Колела, на Славата и на Победата, така, че те при една съвършена вселена (тоест с предно предаване) следват движението, диктувано им от Върховните Колела.

— Дотук върви. А Сърцето на всичко, Седалището на Единичното, самият Двигател?

— Достатъчно е да се четат нещата с око на посветен. Върховният Двигател живее от непрекъснатото движение на вдишването и издишването. Едно сложно божествено дихание, при което поначало елементите, наречени Цилиндри (очевиден е геометричният първообраз), са били два, после са породили един трети и накрая се съзерцават взаимно и се движат, обичайки се един друг и славейки четвъртия. При това дихание в Първия Цилиндър (никой от тях не първенствува йерархично, но и четирите се редуват в зависимост от моментното местоположение) Буталото слиза от Горната Мъртва Точка до Долната Мъртва Точка, при което Цилиндърът се изпълва с енергия в чисто състояние. Опростявам нещата, защото тук би трябвало да включим йерархиите на ангелите или Посредниците на Горивното Разпределение, които, както казва моят учебник, „позволяват отварянето и затварянето на клапаните, регулиращи постъпването на горивната смес в цилиндрите“. Сърцевината на Двигателя е свързана с останалата вселена единствено чрез тези Посредници. И това може би разкрива, макар че не бих искал да изпадна в ерес, първородната ограниченост на Единичното, което, за да твори, зависи в известна степен от Великите Гърбави Ексцентрици. Ще трябва да прочетем по-внимателно Текста. Във всеки случай, когато Цилиндърът се изпълва с Енергия, Буталото се издига до Горната Мъртва Точка и осъществява Максималната Компресия. Това е цимцумът. В този момент се получава Славата на Разширението, сиреч на Експлозията. Прескача Искрата, сместа лумва и това е, по думите на учебника, единствената активна фаза на цикъла. И тежко на въпросния цикъл, ако в сместа са се промъкнали раковините, подлите келипот, тоест капките нечиста материя като вода или кока-кола. В този случай разширението не се осъществява или се осъществява на тласъци.

— Но „Шел“ не означаваше ли раковина? Значи трябва да ги избягваме.

— Ще проверим. Може да е някаква машинация на конкурентните Сестри, нисшите начала, които искат да контролират световния пазар на енергията… Така или иначе, след Разширението следва това, което в най-древните текстове е наречено Изход. Буталото се издига до Горната Мъртва Точка и изгонва вече изгорялата и нежива материя. Само ако тази очистителна операция успее, може да започне Новият Цикъл. Ако вникнем в процеса, пред нас е неоплатоническият механизъм на екзодуса и пародуса, прекрасната диалектика на Пътя Нагоре и Пътя Надолу.