И наистина, един първи непълен вариант на „Протоколите“ бил публикуван в „Знамя“, петербургски вестник, ръководен от войнствуващия антисемит Хрушчевин. През 1905 година, с благословията на правителствената цензура, този първи вариант, но допълнен, бил препечатан в книга, „¤зточИзточИИИИзточници на нашите злини“, не случайно публикувана от някой си Бутми, който заедно с Хрушчевин участвувал в създаването на Съюза на Руския народ, по-късно известен като Черните Центуриони, организация, която привличала най-обикновени криминални престъпници, за да извършват крайно десни погроми и атентати. Бутми продължил да публикува, вече от свое име, и други издания на това произведение, под заглавието „Враговете на човешката раса — Протоколи, изнесени от тайните служби на централната ционистка организация“.

Но все пак ставало дума за евтини брошури. Пространната версия на „Протоколите“, тази, която е преведена в целия свят, излиза през 1905 година в третото издание на книгата на Нилус „Великото в Нищожното: Антихристът като неизбежна политическа даденост“, Царское село, спомоществовател — местната секция на Червения кръст. И тъй като тази книга се вписвала в рамките на най-задълбочената мистична мисъл, тя попаднала в ръцете на царя. Московският митрополит препоръчвал прочита й във всички големи църкви.

— Но каква е връзката на „Протоколите“ с нашия План? — запитах. Непрекъснато говорим за тези „Протоколи“. Хайде да ги прочетем.

— Това е най-лесното, заяви Диоталеви, винаги се намира някой, който да ги преиздава. Навремето дори го правеха, за да демонстрират възмущението си и лоялността към документа, но после лека-полека започнаха да ги публикуват с огромно удоволствие.

— Чудесни хора.

„Протоколите“ са поредица от двадесет и четири програмни декларации, приписвани на Мъдреците на Цион. Съдържанието на тези „Протоколи“ ни се видя твърде противоречиво — Мъдреците искат ту да ограничат свободата на словото, ту да насърчават либертинизма. Критикуват либерализма, но сякаш изграждат програмата, която радикалните леви приписват на капиталистическата мултинационална индустрия, включително използуването на спорта и нагледната агитация като средства за потискане на мисленето. Като анализират различните методи за постигане на властта над целия свят, те възхваляват могъществото на златото. Решават да подпомогнат революциите във всички страни, като използуват недоволството и заблуждават народа, изповядвайки либерални идеи, но същевременно искат да насърчават неравенството. Изчисляват как да установят навсякъде президентска власт, контролирана от техни верни хора. Решават да подклаждат войни, да увеличават производството на оръжие и (това го каза и Салон) да построят подземни железници (подземни!), за да имат възможност да минират големите градове.

Заявяват, че целта оправдавала средствата, и стигат дори до решението да подклаждат антисемитизма, както за да държат в ръцете си бедните евреи, така и за да стимулират милосърдието на гоите, разчувствувани от техните неволи („Скъпо удоволствие, каза Диоталеви, но ефикасно.“). Разпалено твърдят: „Ние сме с безгранични амбиции, неутолима кръвожадност, безмилостно желание за мъст и безумна омраза“ (проявявайки истински мазохизъм, защото по този начин възпроизвеждат с най-голямо удоволствие баналния образ на злия евреин, който вече бил разпространен в антисемитския печат и украсявал кориците на всички издания на собствената им книга) и решават да премахнат изучаването на класиците и на древната история.

— С една дума, забеляза Белбо, Мъдреците на Цион са шепа идиоти.

— Не бива да се шегуваме, спря го Диоталеви. Тази книга е била възприемана съвсем насериозно. По-скоро нещо друго ме смайва: че този еврейски план уж трябва да изглежда древен, а опорните му точки всъщност са дребните френски полемики от края на миналия век. Споменаването на нагледната агитация, която била използувана като средство за потискане на мисленето, сякаш намеква за образователната програма на Леон Буржоа 365, който включва деветима масони в своето правителство. В друга част се съдържа съветът да се избират лица, компрометирани в скандала за Панама, а такъв е бил Емил Лубе 366, който през 1899 година е избран за президент на републиката. Споменаването на метрото се дължи на обстоятелството, че по онова време десните вестници протестирали срещу Компанията на Метрополитена, защото между акционерите й имало прекалено много евреи. Затова може да се предположи, че този текст е бил сътворен във Франция през последното десетилетия на миналия век, по времето на аферата „Драйфус“, с цел да се отслаби либералният фронт.

— На мен друго ми прави впечатление, каза Белбо. Това, което се нарича „deja vu“, нещо много познато. В общи линии историята е, че тези Мъдреци излагат един план за завладяване на света, а ние тези работи вече сме ги чували. Опитайте да премахнете конкретните данни и факти, характерни за миналия век, заместете подземията на метрото с подземията на Провенс, освен това навсякъде, където пише евреи, напишете Тамплиери и където пише Мъдреци на Цион, напишете Тридесет и шестима невидими, разделени на шест групи… Драги приятели, това е Посланието от Провенс!

Вече от доста време всичко беше пред очите ни, но не си давахме напълно сметка за това. В продължение на шест века шест групи се борят помежду си, за да осъществят Плана от Провенс, и всяка група взима идеалния текст на този План, просто променя основата му и го приписва на противника си.

След като Розенкройцерите се появяват отново във Франция, йезуитите придават на плана отрицателен смисъл: дискредитират Розенкройцерите, дискредитират бейкънистите и създаващото се английско масонство.

Когато йезуитите изобретяват неотамплиерството, маркиз Дьо Люше приписва плана на неотамплиерите. Но йезуитите, които вече изоставят и неотамплиерите, използуват Барюел, за да подражават на Люше, като обаче приписват плана изобщо на всички франк-масони.

Бейкънистите контраатакуват. Изпощихме всички текстове от полемиката между либерали и лаици и в края на краищата открихме, че като се започне от Мишле 367и Кине 368и се стигне чак до Гарибалди и до Джоберти 369, Посланието е било смятано за дело на йезуитите (идеята може би е идвала от Тамплиера Паскал и от неговите приятели). Темата става популярна със „Скитникът евреин“ на Йожен Сю и с неговия герой, злокобния господин Роден, квинтесенция на световния йезуитски заговор. Но когато се разровихме в романите на Сю, намерихме много повече: един текст, който сякаш дума по дума беше преписан, но повече от половин век по-рано, от „Протоколите“. Ставаше въпрос за последната глава на „Потайностите на Народа“. Тук сатанинският план беше обяснен до най-малките си престъпни подробности в документа, който генералът на Обществото, отец Руутаан (историческа личност), изпраща на Роден (вече персонаж от „Скитника евреин“). Рудолф де Геролщайн (персонаж от „Парижките потайности“) се сдобива с този документ и го предава на демократите. „Виждате ли, драги Льобрен, как добре е построен този адски замисъл, колко ужасяващи мъки, каква страховита власт, какъв жесток деспотизъм подготвя той за Европа, ако, не дай боже, успее…“